Г-жо Ангелова, не създават ли различията по-голямо богатство на идеи, опит, знание в компанията?
- Изглежда очевидно и естествено, нали? Само че на практика не е съвсем така. Различията са един факт от живота и като такива са предпоставка за създаване и развитие на взаимоотношения и ситуации. Какъв ефект ще имат те, обаче, зависи от хората, участващи в тях. Различията създават условия, в които тестваме своята идентичност и устойчивост, от една страна, и в които да развием гъвкавост и креативност, от друга страна. Как ще погледнем на това обстоятелство, как ще реагираме на него и как ще го ползваме, е въпрос на личен избор.
Твърде често амбициите и предубежденията ни определят този избор. Ако търся подкрепа на това, че съм прав, ще видя в света около себе си само онова, което потвърждава моята правота и ще се страхувам от всичко, което може да застраши тази правота. Монетата, обаче, винаги има две страни. Във всяко нещо в живота мога да видя възможност или опасност. Ние живеем в режим на постоянна тревога, на повишено внимание. Това ни фокусира в защитно поведение и предпазване от опасностите. Когато функционираш в режим на защита, възможностите за напредък и развитие остават на заден план.Непознатите, непривичните и чуждите за нас неща предизвикват безпокойство и дискомфорт. Различното разклаща представите ни за себе си, света около нас и това, което правим. За да успеем, трябва да спрем да се страхуваме, че промяната ще ни се отрази неблагоприятно. Това най-добре се постига чрез ползването на различията като актив и ресурс. Иначе казано, да умеем да виждаме не само опасностите, а и възможностите.
Кога различията между нас се превръщат в проблем?
- От наблюдения и опит в работата с много екипи и мениджъри, както и от работата върху себе си, разбрах, че различията стават проблем, когато се фокусираме върху вероятността от лошите последици от тях, върху страха от това, че те променят статуквото ни, плановете ни, поведението ни. Различията стават проблем, когато усетим, че застрашават крехкото ни равновесие, принуждават да променим нещо в мисленето и поведението си. Особено силно се усещат различията на ниво убеждения и ценности и сериозните конфликти са свързани с тях. Невинаги, обаче, една парлива ситуация е резултат от такива различия. Едни от често срещаните проблеми са различна емоционалност, различен речник, различно виждане за света и неговите правила, различен начин на взимане на решения, различно отношение към начините за постигане на резултат, дори различно виждане за това какво е успех. Когато различното ни изненадва, обърква вече създадените ни представи за света около нас, когато силово ни вади от зоната на комфорт, то става проблем. Когато функционираме в режим на страх от опасност и защита, различното е проблем.
Днес, в работните екипи има хора различни по възраст, пол, образование, възпитание, националност, култура ... Какво, според Вас, е основното, което би ни помогнало в такава среда?
- Много неща могат да ни помогнат. На първо място, осъзнаването и приемането на разноликостта на тази среда. Неразумно е да очакваме, че всички ще приличат на нас и ще мислят като нас. Наскоро чух една поговорка, която илюстрира тази идея : „Не можеш да очакваш от лъва да не те изяде, защото ти си вегетарианец.“ Да приемем за естествено в живота, че ако срещна лъв, за него съм храна и това не го прави добър или лош. Той просто си е такъв. Това, че аз не ям месо, няма да намали апетита му – такава му е природата.
Хората от моето поколение се тревожат, че така наречените „милениълс“ не са достатъчно задълбочени и работливи. Аз си спомням времето, когато по-големите говореха така за нашето поколение. А ние изглеждаме на по-младите хора като затънали в клишета и ненужно задълбаване в несъществени неща. Скучни сме. За нас са трудни неща, които за по-младите са като дишането – технологиите, интернет комуникацията, мултитаскинг. Затова на първо място – да приемем, че нещата са такива, каквито са.
Второ, да се съсредоточим върху нещата, които можем да променим, а не онова, което е извън наш контрол. Онова, което е най-вече в наша власт, сме ние самите. Когато променим себе си, това веднага се отразява в средата около нас.Третото е да променим отношението си към различното. Да си настроим емоционалния баланс. Да осъзнаем, че различното не задължително застрашава нашата идентичност, нашият авторитет или безопасност. Да го погледнем като нещо, което искаме да си купим и с което ще се чувстваме по-щастливи. Нещо, което ще направи живота ни по-богат, по-разнообразен, по-смислен.
Мениджърите организират, планират, решават проблеми, постигат резултати. От тях се очаква да знаят как да го правят. Често чуват „Тук се прави така“, „В този бизнес така се прави“, „Хората са такива“ и тези постулати вървят с клишета. Различното бие тези клишета. И се иска смелост, за да се изправиш със свое лице и собствена убеденост. Справянето с различията означава не да се затворя и да не им позволя да ме променят, а да ги разбера и използвам, за да постигна това, което искам.А това означава да имаш смелостта ти самият да бъдеш различен.Теодора Ангелова е лектор на обучението " Управление на различията - Как да ги превърнем в актив". Тя има над 16 годишен опит в консултиране, обучения и коучинг за търговски екипи и техните мениджъри. Помага на мениджмънта на компании в преход и растеж да подготвят управленските и търговските екипи да посрещнат адекватно новите условия на работа, да поемат нови роли и функции, да развият нови умения за справяне с промените в пазарната среда.
