Маестра Любка Биаджони: Музиката се ражда не между нотите, а между хората

Познаваме се с Любка от студентската скамейка в Консерваторията в София, когато учехме заедно в теоретичния факултет (тогава все още не беше Музикална Академия). Любка имаше дълга руса коса до кръста и беше душата на компанията. Още повече внасяше лека екзотика с италианския си произход. А кой музикант не мечтае за Италия? Беше винаги усмихната и още оттогава помня, че винаги носеше диригентска палка. След като завършихме, пътищата ни се разделиха – аз поех сцената на журналистиката, а тя продължи с музикалната сцена и голямата си любов – дирижирането. Днес се радвам да наблюдавам успехите и и упоритостта, с която успява. Едва ли има по-щастлив диригент от този, който има свой собствен оркестър? А Любка е късметлийка – този късмет обаче е извоюван с цената на немалко жертви. 

Любка Биаджони е родена през април 1968 г. в Рим. Баща ѝ е италиански политик, влюбен в операта, а майка ѝ е българка, преводач в българското посолство. Завършва с отличие специалностите „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Георги Робев и „Оркестрово дирижиране“ при проф. Влади Симеонов. Междувременно печели различни награди и отличия и продължава да специализира. През 1997 г. се омъжва за немския диригент Енох цу Гутенберг, от когото има двама сина.
През 2013 г. създава оркестъра „София симфоникс“, с който гастролира в Германия. Неговият официален дебют в София е през октомври 2015 г. в зала „България“ с концерт, който е част от прощалното турне „A Life In Music“ на световния тенор Хосе Карерас.

Любка, как в днешно време бизнесът и музиката вървят заедно?

- Със сигурност бизнес в България може да се прави и сега е съвсем удачен момент. Но аз създадох моят оркестър „София Синфоникс” не за да правя бизнес. За мен музиката не е бизнес, а мисия.

Защо реши да създадеш твоята формация "София Симфоникс" именно в България? Нямаше ли да е по-лесно и да имате повече отворени врати, ако формацията беше германска или италианска?

- Естествено ако оркестъра не беше български, щеше да има повече отворени врати. За съжаление това се дължи на реномето, което имат източно европейските оркестри. Те са платени много ниско, защото се знае, че в тези държави заплатите са още по-ниски и музикантите почти са принудени да свирят често при ужасни условия в чужбина . От няколко години, от както работя в България, се старая да променя тази ситуация и манталитет. Не е лесно, но още като щатен диригент на Софийска филхармония, при нашите турнета в Германия, осигурявах много по-добри финансови и професионални условия. За такива условия се боря и сега с моя оркестър. На музикантите трябва да им се предложи адекватно заплащане и условия. Тогава те се чувстват по съвсем друг начин и се създава взаимен респект и уважение. Това прави и музиката по-различна.

С твоя оркестър оборваш твърдението, че изкуството трябва да се финансира от държавата. Вие сте доказателство, че една частна формация може да е много успешна. Как успявате да го постигнете?

- Ако трябва да съм честна, аз лично не печеля финансово от нашите концерти, но печеля от създаването на висококачествена музиката и печеля душите на хората. Това съответно води и до успехи на сцената и затова сме канени все повече и повече в чужбина да свирим на различни места.  С гордост мога да кажа, че предлагаме не е високо българско ниво, а високо европейско.

Как успяваш да съчетаваш мениджмънт и изкуство? Администрацията не те ли изхабява творчески?

- Колкото и странно да звучи, за мен е удоволствие да върша всичко сама - от самолетните билети, които лично резервирам и купувам, до търсене на зала, хотел, нотен материал. Всичко това е част от моята любов към музиката и музикантите.

Много рядко са жените диригенти. Не е ли диригентството по-скоро мъжка професия и каква сила трябва да има една дама, за да прикове вниманието на оркестъра? Как се получава симбиозата?

- Знаеш ли, жени диригенти има много, но добри диригенти по-малко, независимо от пола. Всичко се превръща в бизнес. В днешно време може да се видят не малко диригенти без познания, които смятат, че махането с палката на четири е изкуство. Това е тъжна и повърхностна картина в нашето съвремие. В голямата си част е реклама и шум в социалните мрежи.
Изкуството за мен се създава от абсолютната симбиоза  на любов и вяра между диригент и оркестър. Аз работя с моите колеги от 8 години. Те познават вече всеки мой жест какво желание изразява, усещат всяка музикална идея. Познавам всеки един оркестрант и знам персонално от какво мога да поискам. Самата аз много строго съм селектирала музикантите в оркестъра, защото освен, че трябва да си пасват един с друг като инструменталисти, трябва да са сплотени и чисто в човешки план. Винаги казвам, че музиката се ражда не между нотите, а между хората.

 

Каква е цената на това да си успешен днес, особено за една жена?

- Успехът е нещо много относително. В различните години на нашето човешко развитие той изглежда по различен начин и всеки иска различни неща - да е известен, богат, щастлив, да промени нещо за доброто на страната, в която живее, да помогне на бедните, да спаси природата. Всеки е със своята борба. Аз, като жена на 50 години, виждам всичко това само като част от нашата човешка мисия. За да успея малко в моята диригентска професия, се е налагало в миналото да дирижирам много в България (като щатен диригент във Софийска филхармония ) и това често и болезнено ме лишаваше от моите малки дечица тогава. Ако трябва да съм честна, не знам дали си е заслужавало, защото наистина много страдах от липсата им. Сега те са в пубертета и реших, че заслужават, преди да е станало много късно, моето пълно внимание и време. Направих много жертви, за да достигна до това, което правя в момента, много съм учила като млада и сериозно съм се занимавала с професията си.
Сега за мен да си успешен е душата ти да е в мир, защото животът не е бизнес, а е любов. Успех е да си психически и физически здрав, за да можеш да помогнеш на себе си, на децата си и близките. Успех е да остарееш с достойнство и да си духовно независим. Господ ни дава този живот като възможност да го открием.

В България, когато някой създаде нещо хубаво или постигне връх винаги има хейтъри. Особено уязвимо е изкуството. Това национален спорт ли е или го има и в другите държави?

- Завист има винаги и навсякъде. Важното е да се научим да отговаряме с добро и човек да не отстъпва от своите принципи. Аз съм най-щастлива с моите деца. Също така сред природата, като ходя на разходка или бера ябълките и крушите в градината ни. Тогава се потапям в красотата и хармонията на природата.

Какви са плановете за тази година на "София Симфоникс"?

- С моя оркестър имаме планирани изяви в София на 29 май и на 13 юни в Пловдив. А след това сме на турне в Германия и Австрия от 15 до 22 юли. Само да сме живи и здрави!

Снимки: личен архив, от последния концерт на „София симфоникс” в Мюнхен, зала Херкулес, солист Веселина Кацарова

 

 

Моля коментирайте