Проект на списанието

Мениджърите споделят – сезон 2, част VIII



В края на май проведохме още една среща от проекта ни „Мениджърите споделят“. Както всеки път поканихме изключително интересни личности от съвсем различни бизнеси, които вече са доказани имена в своите области. Те са преживяли много, преодолели са много трудности, но продължават да се учат и са оптимисти. Този път „живата“ среща буквално се нажежи, защото всичките ни гости са много емоционални личности. Днес ви срещаме с първите двама от тях - Детелина Смилкова, Вицепрезидент на Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗВ) и шоколадовия гений Шеф Ради Стамболов. Прочетете и чуйте какво споделиха те.

Детелина Смилкова – Вицепрезидент на Висше училище по застраховане и финанси

Професионалният ми път е богат и многообразен. Стартирах кариера си в енергийния бизнес, преминах през петролния, след това работих във финансови фондове, а в един етап дори и като съветник на министри. Поканиха ме в ръководството на университета като страничен за образованието човек. Знаете за американската система, в която, за да се реши по нетрадиционен начин даден казус се включват специалисти от различни браншове, които да дадат страничен поглед върху ситуацията. Това беше и моята цел. Аз бях в реалния бизнес. Точно това съвпада и с профила на ВУЗФ. В началото учебната терминология ми беше доста трудна, но пък познавах терминологията на бизнеса. Затова в началото отказах да чета всякакви правилници и наредби от света на образованието. Чувствах, че това ще ме лимитира по някакъв начин.

Спомням си първия Академичен съвет. Голям плюс за ВУЗФ е, че университетът не е наследил нищо от старото време, започвайки на чисто. Едни от първите преподаватели бяха от по-старата школа. След 4-5 часа говорене изобщо не разбрах защо изразходвахме толкова време за този процес. Само помолих да се направи протокол, в който да се опише кой какво е казал, за какво отговаря и срокове. На следващия съвет поисках да проверим дали записаното в протокола е спазено. В този момент няколко от професорите си подадоха оставката.

След тази случка си отговорих на доста въпроси. Видях, че за да бъдем успешни и да помагаме на младите хора да се реализират, трябва да направим редица промени и да излезем от границите на статуквото. Наложи се в рамките на три месеца да сменя мениджърския екип. Исках това да са хора, които са учили навън и нямат представа какво се случва в държавните университети в България. За да изграждаш добър преподавателски екип е необходимо време и постоянство. За да бъдем конкурентни в този процес поканих за партньор университетът в Шефилд. Този ход даде много положителни резултати и отвори редица врати пред нас и нашите студенти.

В работата си имам строги принципи, които ме водят напред. Един от тях е да подхождам с добронамереност и емпатия към хората срещу мен. Това да усетиш какво иска да ти каже другия, да влезеш в неговите обувки и да видиш положителната му страна прави така, че и ти самия се чувстваш много по-спокоен и разбран. Развивам този свой усет към хората и на базата на него изграждам бъдещите партньорства.

Гъвкавост и промяна е другото ми правило. Знам, че в бизнеса трябва да има дисциплина и постоянство, но понякога се налага да отстъпиш крачка назад и да оставиш нещата да се случат от само себе си. Удивително е колко често те се развиват по възможно най-добрия сценарий.

Обичам да откривам новите формули, да вземем чуждия опит и да го внедрим в нашата реалност. Когато открия нещо ново и работещо го споделям с другите, дори и с конкуренцията.

Интуицията за мен е много важна. Осланям се на своите знания и умения, но има една недоловима съставка, която чувстваш и усещаш само ти. Често й се доверявам, а тя почти винаги е вярна.

Смелост и провокативност – без тях нищо няма да се промени. Изисква се голяма смелост да влезеш и да се опиташ да променяш статуквото в образованието. Това е най-нереформираният сектор в държавата.

Трябва да имаш и вяра – на принципа съм, че първо скачам, а след това решавам как ще си отворя крилата и какво ще се случи. Фактът, че вярвам, в това, с което съм се заела, ми е достатъчен, за да мога да предприема правилните действия.

Категорично смятам, че ако технологиите не навлязат в икономиката и образованието, бъдещите студенти ще излизат с познания от преди 25 години. Иновациите са това, което движи света напред и не бива да си затваряме очите си за тях. Компаниите също следва да бъдат иноватори. Когато не им достигат кадри, сами трябва да намерят начини, да ги създадат. Имам пример от практиката, в който голяма застрахователна компания, недоволна от магистратурите на хората, които кандидатстват за работа при тях, си поръча своя собствена, в чийто образователен процес беше заложена корпоративната култура на фирмата.

Шеф Ради Стамболов – Собственик на „Шоколатиерница“

Стартирах бизнеса си като открих бутиков сладкарски цех. Дълго време не ми даваха разрешително за надграждане на помещението с втори етаж. Затова реших да бъда близо до хората и създадох шоколадов магазин в центъра на София с идеята да произвеждам на място и директно да продавам шоколадови изкушения. Междувременно разработих продукт, който се оказа интересен и изключително успешен – шоколадово суши и към момента имам фабрика,  в която се произвежда за пет континента.

Сещам се за един виц, в който човек срещнал в гората три джуджета и ги попитал :„Кои сте вие?“, а те му отговорили -„Седемте джуджета“. Човекът се замислил и попитал защо са три, а не седем, а те му отговорили: „Ами, няма хора“. В годините, през които развивам бизнеса си установих, че е много трудно да намериш съмишленици. Дори и да ги срещнеш те бързо се отказват или демотивират от системата. Това е проблем на много бизнеси в България, но се радвам, че открих формулата, която успешно работи при нас. Според мен правилният път е не да наемаш подходящи хора, а да ги приобщаваш към компанията, правейки ги част от нея. Такъв човек срещнах в лицето на шеф Борислав Екзархов, на когото дадох част от бизнеса си с бутикови торти и мога да разчитам, че имам до себе си партньор, който ще развива и надгражда успешно идеята. Така се споделят печалбите, но и риска. С времето установих, че не съм гладен за пари, а за възможност да реализирам идеите си. Животът е кратък, минава като транзит покрай теб и ако няма с кой да реализираш визията си, изпускаш момента.

Не бива да отделяме цялото си време за работа, защото можем да загубим своите приятели и семейство. Когато поставиш нещата на кантар трябва да прецениш дали да балансираш успешно или да загубиш едно от тези неща. Нека не забравяме, че щастливия човек е този, който обича работата си, има добро семейство и е обграден с приятели.

Не бива да се демотивираме от това, което се случва около нас. Много пъти ще се спъваме, но всеки път трябва да се изправяме и още по-смело да продължаваме напред, водени от целта да реализираме идеите си. Изгубим ли мотивацията си, значи вече сме загубили битката. Много пъти се е налагало дори да работим и спим в цеха, докато монтьора поправя развалената кола, с която на следващия ден да закараме поръчката, но трудностите никога не са ни отказвали.

Каквито и да са обстоятелствата, трябва винаги да си коректен. Тортата за вашия рожден ден трябва да се достави днес, защото утре или след седмица вече не е необходима. Независимо какво ще ни коства, всеки един човек трябва да бъде коректен към партньорите и клиентите си, за да бъдат и другите коректни с него.

Винаги трябва да намираме начин да персонализираме нещата. Хората ценят най-вече това, което е направено специално за тях. Откриеш ли възможност да им го дадеш, тогава си постигнал нещо безценно. Непрекъснато трябва да бъдем креативни и градивни. Ние сме малък пазар, който е много разглезен. Хората искат всеки път нови и нови неща, услуги, които могат да получат в Монте Карло, но на цена като в Албания. Трудното идва от факта, че хората рядко забелязват, че цената на труда и това да създадеш нещо ново тук не е по-ниска от други краища на света и за да оцелеем трябва да я отстояваме до край. Нещо хубаво, което забелязвам пътувайки по света, е, че сме изключително ценени хора и специалисти.

Не на последно място човек трябва да намери това, с което му е приятно и иска да се занимава. За мен следващата цел и проект е да създам собствено телевизионно сладкарско предаване. И ще го направя!

 

Последната ни среща реализирахме на ново място – наши изключително любезни домакини беше екипът на артистичното кафене SOHO в Мол България, чиято феноменална гледка от последния етаж към Витоша планина, остава зареден с много енергия всеки посетител.

Разбира се, не изневерихме и този път на стила KARE – дизайнерското решение в столичното кафене е именно в онзи луксозно-артистичен стил, който не може да остане незабелязан.

Този проект реализираме и благодарение на нашият основен патньор – квалитетното уиски Chivas Regal.

 

Моля коментирайте