В 13-тата мениджърска среща от проекта „Мениджърите споделят“ наши гости бяха впечатляващи личности от различни поколения и различни бизнеси, но всички те доказали, че могат успешно да вървят напред. Както ни споделиха, те не обичат да дават съвети за успешен бизнес „на килограм“, но ни разказаха техните принципи, които ги водят напред и са ги направили наистина лидери. Днес ви срещаме с Максим Бехар, ПР-експерт, собственик на М3 Комюникейшън и Милена Хаджииванова, собственик на агенция за ЧР H-Vision.
Спомням си как преди 10-12 години клиентите не можеха да комуникират директно с медиите и трябваше да ползват нашите услуги. Сега вече сами да управляват комуникационните си канали. Това е най-голямата промяна в ПР бизнеса откакто съществува повече от 120 години.
Клиентите ни вече притежават медийни канали и в един момент много лесно могат да си кажат: „Ние имаме медии, защо да не ги използваме сами? Не ни е необходима консултантска фирма, защото аз самият, или секретарката, или маркетинг мениджъра могат да ги управляват“. Аз обичам да давам примера със зъболекаря – когато седнеш на стола не му казваш как да си върши работата и какво лекарство да ти сложи. В този смисъл клиентите ни притежават медии, обаче те много трудно могат да ги изпълнят със съдържание. И така нашият бизнес се смени тотално – от посредници между клиенти и медии, сега трябва да сме майстори на съдържанието, да знаем как да пишем, какво точно изречение да сложим във facebook и twitter. Това е голямата промяна на нашия бизнес и вече имаме съвсем друг тип клиенти.
Днес, както никога досега в цялата човешка история не сме имали достъп до толкова много информация. Ако напишеш business advisor или how to behave business ще излязат стотици хиляди статии, и всичките умни, по някакъв начин рефлектират на твоя бизнес. Затова ще се предпазя от даване на съвети на едро, защото е много важно, след като чуеш съвета, как ще го реализираш.
Аз имам едно просто правило и това са трите „S” – speed, simplicity and self-confidence (скорост, простота и самоувереност). Няма как в днешно време да не обръщаме огромно внимание на скоростта, с която вземаме решения, с която отговаряме, комуникираме и си вършим работа. Понякога, ако не направиш нещо в близките 10-15 минути, то може вече да е остаряло.
Другото “S” е простотата. Ако не опростим гигантския поток от информация, който ни увлича, ако не си сложим приоритети, можем така да потънем в него, че да не успяваме да вземаме решения.
И третото, което според мен е първо по важност правило е самочувствие. Не познавам човек, който е направил нещо в този живот, без да има самочувствие, без да е сигурен, че иска да победи и без да е убеден в своите способности.
Освен това от 1998 г. сме въвели „пет минутен“ стандарт, който е сред нашите ценности. Всеки служител е длъжен да отговори на мейл в рамките на пет минути, след като го види. Може да напише само „Благодаря, ще отговоря по-късно“, но важното е да има обратна връзка. Това може да реши по-добре проблем, отколкото да напишеш след две седмици един супер дълъг аналитичен мейл. Вече е ерата на много бързите комуникации.
Разбира се, днес са нужни и умения – не може да дойдеш от улицата и да станеш зъболекар или специалист по HR. Трябва да положиш максимални усилия тези умения да дадат продукт. И трябва да бъдеш концентриран. Поне за мен най-трудното нещо е да се фокусирам и смятам, че това е изключително важно, за да може да се реши даден казус.
И още нещо, което аз наричам „Феномена на 90-те процента“. В България три неща не достигат на хората – 10% да си свършат работата, 1000 лв. от заплата и една стая в апартамента. Много често ние си свършваме работата именно на 90%. Идват при мен колеги и казват: „Готово е!“. Аз отговарям: „Не, не е, тук имаш още да свършиш“.
Също много важно е да успеем да култивираме поглед, с който да виждаме чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Защото всички ние в социални медии виждаме хора, които постоянно се сърдят, оплакват се. Да, има различни личности, но те няма как да бъдат продуктивни и успешни. Няма нищо лошо в това да виждаш положителните неща във всеки един проект. Трябва да имаме позитивен поглед и го казвам в най-чистия бизнес смисъл, а не емоционален. Ако гледаме на нещата позитивно, няма как те да не се случат.
Управлявам компания, която се занимава с консултантски услуги в областта на човешките ресурси. В нашия фокус са компании от различни индустрии и всякакви сфери на дейност. Но най-интересното е, че начинът, по който мотивираме и помагаме на хората в една финансова индустрия, не сработва например в производствено предприятие. И всъщност тук е тънкият момент в нашата професия. Аз съм психолог по образование, занимавала съм се с клинична психология, а последните 18 години се занимавам с организационна психология. Работя и като коуч и наблюдавам една тенденция – най-често казусите, при които клиентите ме търсят, е когато имат нужда от презареждане. Да ръководиш компания, да мислиш за 5, 100 или за 3000 човека, е изключително уморително упражнение. Виждам, че мениджърите не успяват на ранен етап да формират умения, с които да щадят себе си. Ставайки ръководител на една компания, започваш да се раздаваш на 120% и стоиш буквално денонощно в офиса. Самата аз съм преминала през такъв период. В един момент всеки, подложен на такъв натиск, стига до т. нар. бърн аут или прегаряне. Това е най-честата причина, поради която се свързват с хора като мен.
Другата главна причина да ме търсят, гледайки организационното равнище, е нежеланието на хората да се променят. Светът е динамичен, всичко се променя, и ако хората в компанията не искат да се развиват, какво става с конкурентното предимство? Те започват да тежат на организацията. Да, вършат и работата, но са резистентни към промяната и това, което се случва на пазара. Нежеланието за промяна е естествена реакция – организмът има защитни механизми, които те карат да си резистентен, за да не объркаш процесите в него. А ние в този смисъл искаме от хората да тръгнат срещу природата си. И ако не бъде направено по подходящ начин, ще получим реакция на нежелание.
Дълги години си задавам въпроса, коя е успешната формула, какво може да направи успешен един ръководител да управлява процесите. И това, до което напоследък стигам като извод, избягвайки от идеята да давам общовалидни рецепти, е автентичното лидерство.
То означава, че няма как хората да горят за идеята, ако ръководителят не е запален. Ако отиваш всеки ден на работа в степен на прегаряне, ако не си щастлив на работното място, няма как да очакваш хората под теб да са щастливи. То ще е с цената на много усилия, които рано или късно ще костват здравословни проблеми.
Няколко са опорните точки в концепцията за автентично лидерство. Първото е да управляваш чрез личността си, да полагаш усилия да правиш нещата, които те палят. Напоследък харесвам пътешествията и виждам, че когато се прибера съм презаредена. Ако не си доставиш точната емоция, която те кара да си жив, не можеш да управляваш. Това ми е първият съвет към ръководителите.
И втория – управление чрез ценности. Дълги години ми е звучало като клише, а аз мразя клишетата. Дълги години мисия, етичен кодекс, бяха все неща, които са звучали безсмислено. И досега в много от компаниите, с които работим, са поставени на сайта, представят се на клиентите, но нищо повече.
Скоро ме запали една книжка за онлайн магазин за обувки „Запус“. За мен шефа на компанията е автентичен лидер. Какво е направил той – написал е етичен кодекс, в момента, в който си е дал сметка, че се нуждаят от такъв, и е описал нещата, които са изключително важни за компанията. Например – да дават „WOW” преживяване на клиентите. Само доброто обслужване не е достатъчно. Книгата разказва и за моменти, в които компанията е минала през сътресения и дори съществуването и е било в опасност. В момента са се продали на Amazon, имат и друг бизнес, продаден на Microsoft.
Специално за мениджърската ни среща дизайнерите от KARE България подготвиха артистично и цветно студио, в които гостите се чувстваха изключително удобно и комфортно
Срещата приключи с "Наздраве" и глътка от елитното уиски Chivas Regal, основен партньор на проекта.
