Изкуството трудно може да бъде описано с няколко думи. Една картина не може да се разкаже просто ей така.., защото тя не се състои само от бои, а в нея са втъкани много идея, фантазия, любов и талант на автора. Истинска дарба е да успееш да видиш посланието на художника, да се докоснеш до чувствата и настроенията му, докато е рисувал върху бялото платно... Още повече талант се изисква да умееш както да разказваш за това неизмеримо поле - изкуството, така и да търгуваш с произведенията му и да го превърнеш в свой бизнес. Вероятно много от нас са минавали покрай галерии, влизали ли са в тях, купували са си картина или само са гледали. Много от нас може би също така са се питали как и защо съществуват галериите Затова решихме да разкажем не само за смисъла от "магазините за картини", както някои ги наричат, но и за умението да се управлява този специфичен бизнес. Срещнахме се с Рени Костова - галерист и собственик на столичната галерия "Маестро", която в продължение на години търгува с произведения на изкуството и се е сблъсквала с всички трудности и радости в своята работа. В нейния "магазин" творби на различни автори са подредени в приятен безпорядък, който създава уют и привлича клиенти и посетители, които от време на време прекъсват интересния ни разговор. Съвсем директно є задавам въпроса - защо съществуват галериите? Смисълът на една галерия е, че тя е посредникът между автора и хората, почитатели на изобразителното изкуство Не всички художници могат да бъдат търговци и адекватно да предлагат своите творби Галерията е едно необходимо звено, което спестява на авторите много неприятности и излишни контакти. Това е мястото, където се предлагат творбите на художниците, където самите те създават своя клиентела. Работата на авторите е да рисуват и да творят, което не означава, че няма художници, които да съвместяват двете дейности и то много добре. По-лесно за един автор е да остави в ръцете на галериста меценатството и търговията, а да се концентрира върху творбите си. В България тези неща се разбират малко по-трудно. Много автори предпочитат сами да се занимават с тази дейност и не осъзнават, че така губят време и нерви за работа, която не е свойствена за тях." Интересно е как се подбират авторите и картините им в една галерия? "Всеки галерист има личен вкус и не може да избяга от него, казва Рени Костова. С течение на времето обаче може да се разбере кои неща са професионални и грамотни (държа на тази дума). Това става с ходене по изложби, запознаване с картини, общуване с художници. Галеристът изгражда свой вкус и се ограмотява и с четене на подходяща литература като история на изкуството и всичко, свързано с него. Ако си отворен и имаш афинитет към тази дейност, можеш да придобиеш поглед върху нея. Не е необходимо да си шивач, за да видиш една дреха на Армани и да прецениш, че е хубава. За да попадне творба на художник в моята галерия, той също трябва да бъде професионалист, което се вижда в картините му. Не бива да се подценява ролята на Художествената академия, както и на всички учебни институции, които се занимават с подготовката и ограмотяването на авторите. Приемам много млади автори в галерията и съжалявам, че нямам достатъчно средства, за да бъда истински меценат. Това означава да откриеш един млад човек, който има заложби, да му се помогне, за да се изгради като автор, да му откупуваш нещата, да ги продаваш. За мен нямат значение годините и опита на автора, имат значение самите картини Когато едно нещо се прави от сърце и е професионално, то се получава. "Аз съм търговец преди всичко, и моята работа е да продавам. Затова когато трябва да се организира изложба, търся изкуствовед, който е професионалист и може най-добре да представи автора и картините му. Галеристът е човекът, който контактува с клиентите, знае какво се търси, какво може да бъде продаваемо и какво не. Не означава обаче, че ако една творба не е продаваема, тя няма качества. Това са две абсолютно различни неща. Много е относително защо определена картина се продава, а друга не. Има периоди и мода". Инвестициите "За да се отвори и съществува една галерия, са необходими инвестиции, задължителни за всеки един малък или среден бизнес. Първо трябва да се регистрира фирма, след това да се наеме помещение, да се плащат наеми, данъци, такси, т.е. галерията трябва да изпълнява всичките си задължения към държавата. В същото време е необходимо тя да развива дейност, да продава картини, за да се издържа и финансово, и така да съществува. Правилата, които важат за всеки друг бизнес важат и за този. Поема се риск и докъдето стигнеш... Специфичното за нашата дейност е, че сме свързани с хората на изкуството - художници, изкус-твоведи. Моят бизнес е семеен, съпругът ми е художник и затова се занимавам с тази дейност. Най-напред съм продавала неговите картини, след това се запознах с други автори. Постепенно стигнах до идеята да отворя галерия, имах възможността и да я реализирам. В този бизнес започваш по един начин, виждаш как вървят нещата, ако е необходимо, променяш посоката на работа, търсиш втори автор, трети, след това те сами идват при теб и т. н. Нещата се случват с много любов към изкуството, коректност към авторите и към клиентите, и с много труд. Това за мен е ключът към успеха. Авторите и галеристите са в един отбор, те трябва взаимно да си имат доверие, да се уважават. От своя страна галеристите трябва с много обич да представят авторите. Галериите съществуват, защото българите са хора, които купуват произведения на изкуството Не институциите, а хората, които инвестират в картини са тези, които подпомагат българската култура. По този начин те дават стимул на автора да твори, да работи и да се чувства доволен от това, което прави. Българинът обича изобразителното изкуство, доста е грамотен, добре познава материята и е готов понякога да жертва спестявания, за да си купи картина." Клиентите "Всеки клиент е различен. Галеристът трябва да уважава мнението на клиента, да го насочва, но не бива да му налага нещо. Желанието ми е всеки, който влезе в моята галерия, да се върне обратно. В никакъв случай не искам да продам една картина на всяка цена. Има ли нотка на съмнение, че дадена творба не подхожда на клиента, аз не я налагам. Обикновено хората, които идват в галерията знаят какво търсят, но има и такива, които признават, че не са специалисти, а искат картина, която да им хареса. Винаги казвам на клиентите, че когато купуват една картина, те подпомагат българското изкуство, карам ги да се чувстват значими заради това. Важното е в галерията винаги да има хора. Това означава, че обичат да идват тук.
Купуването на произведения на изкуството е като хазарта
Когато един човек започне да си купува картини, след време започва да си купува и още, и още, защото разбира, че това са неща с други измерения. Мисля, че частните галерии имат бъдеще. Фактът, че само в София те са 50-60 говори много за това. Всяка една от тях има своето място, контактува с определен тип хора и представя определени автори. Малко е трудно, но се справяме. Галериите в България трябва да съществуват и да ги има, защото без тях зее дупка в културата."
