Винаги когато се назначи нов служител на мениджърска позиция, особено когато е бил, мениджър в голяма компания, очакванията са по-големи по размери дори от планетата Сатурн. Кои са най-често срещаните вярвания в такива моменти и как те действат разрушаващо на успешното навлизане на новия мениджър в компанията?
"Хвърляме го в дълбокото, ако се оправи, е нашият човек!".
"Какво ще го учим ние, той трябва да ни учи, нали е бил ехе-е в каква компания...".
"Даваме му една шапка пари, да се напъне и да се докаже.".
Този списък мога да го продължа поне 3 страници, но не е това идеята. Общо взето назначавайки подобен кадър, компанията очаква той да се справи сам и нещата да се случат от само себе си.
Познавам стари кучета, минали през не една битка, които се справят в такива ситуации, хвърляни неведнъж в мътни води и изплували, но за съжаление те са малцина и наистина струват много често даже не една, а две шапки пари, та малко компании си ги позволяват.
Повечето обаче не са точно такива. Обикновено това са кадри, които имат потенциал, израснали са в една корпоративна среда с определен начин на работа, с не малко познания, но приложими в голяма част от случаите предимно в големи компании с ясни процедури. Попадайки в малка, или по-скоро средна българска фирма, те до голяма степен са обречени, ако не на провал, то поне на посредственост.
Може би най-често срещаната причина е, че те очакват много повече от новата фирма, в която са постъпили, от гледна точка на организация, отчетност, инструменти за влияние на пазара и т.н. От друга страна компанията и новите колеги очакват от него/нея такива подвизи в кратко време, все едно трите богатира са 3 в едно.
Единственият начин това да се преодолее, е да има план за навлизане както в бизнеса, така и в компанията като среда, със своите специфики и корпоративна култура, и най-вече преодоляване и незаразяване с корпоративния фолклор.
Почти всяка организация в България с над 20 годишна история има своята фирмена аристокрация
Това са хора, започнали във фирмата още когато тя е прохождала, които са си пили ракията с шефа и едва ли не имат доживотен абонамент за позициите, които заемат. Много от тях са тотално изчерпани и отдавна не са излизали с адекватни предложения, както в своята област, така и за организацията като цяло. Броят на възраженията, че нещо няма как да стане, които те могат да извадят във всяка ситуация, е по-голям и от този на зайците, изваждани от шапката на факир. Това, което чувам най-често, е например: "През 2012 година аз това го предложих и нищо не стана", т.е. щом в 2012-а нещо не е прието, няма смисъл да бъде предложено и след десет години. Всъщност най-добре е нищо ново да не се предлага. Каквото шефът си науми това ще се прави или по-скоро ще се имитира, че се прави.
Тези служители дават най-голям отпор на новото и предложенията на новите кадри. Те полагат голямо усилие, да обяснят на шефа собственик, че новият е наивен, не е за тях, неговите идеите не са приложими. „Абе общо взето е добро момче/момиче, ама за нищо не става“.
Много от тези “барони” и “графове” милеят за компанията, но по навик и основното нещо, което ги вълнува, е нещата да вървят, както е било до сега – „щом така сме се справяли и в бъдеще ще се справим със същите средства“.
В редица компании тази “аристократична” прослойка от служители е толкова силна, че даже преодолява волята за промяна на самия собственик. Неведнъж и дваж чувам от собственици на компании да споделят: "Уморих се да се боря със собствените си служители, започваме да внедряваме нещо, то стига до средата и нищо не става. В момента ми остават десетина хиляди лева на месец, аз съм си осигурил старините ще го бутаме така докато може."
Попадайки в една такава среда, новобранеца се чувства както двата героя полуръстове в гората на Ентовете във “Властелинът на пръстените”. И ако там все пак говорещите дъбове и букове в последния момент се раздвижват, макар и бавно, и помагат за разрушаването на кулата на Саурон, то в реалността много често, докато вървят дискусиите относно необходимостта от промени, новите служители си тръгват и гората отново потъва в дрямка.
В този момент собственикът на компанията за пореден път се “убеждава”, че няма читави хора и неговите, макар и поостарели и неефективни, са си негови и лоялни.
Хора има! Има и читави! Замислете се, когато ги вземете как ще ги използвате, за да променят вашата среда. Подкрепяйте ги от самото начало, направете така, че да имат възможност да покажат своите възможности. В противен случай вашата собствена аристокрация ще ги задуши и ще ги направи техни васали. Или ще си тръгнат след известно време точно в момента, когато се очаква да дават най-много на компанията.
