fbpx Моята Bigster гръцка ваканция (тест драйв) | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

С Dacia Bigster до остров Лесбос и назад

Моята Bigster гръцка ваканция (тест драйв)

етикети

Когато миналата есен попаднах за първи път на третия по големина гръцки остров Лесбос, се влюбих на мига в него и си казах – другото лято тук ще е ваканцията ни! Не знаех точно как ще стигнем до там, но винаги някой приятел ще ти подскаже най-добрия път. „Качваш колата на ферибота от Кавала, спиш си през нощта и на другата сутрин си там. Това ти е по-добрият вариант, защото без кола на острова си загубена“, ми каза моя позната, чийто съпруг се оказа точно от Лесбос. Ами добре!

Снимки: авторът

И така, в началото на юли, с най-голямата и най-последен модел Dacia - Bigster, натоварена до ръба с големия сак на надуваемия каяк, гребла и всякакви други удобства (от които половината останаха неизползвани, но поне “да има!”), чакахме на пристанището в Кавала, готови за 10-часовия нощен рейс с ферибота до столицата на Лесбос - Митилини. Не ни съжалявайте - в каютата на големия кораб се спи повече от прекрасно!

Чети повече за остров Лесбос - ТУК

Когато взех тестовия Bigster се замислих дали това е добрият избор – тази голяма кола (дължина – почти 4, 60 м и ширина 1,8 м) как ще я маневрираме по ферибота като знам как редят като сардели колите, никой не ти обръща особено внимание дали ще закачи някой друг… Всъщност се оказа, че това е идеалният спътник – просторен, удобен и с достатъчно място за цялата ни екипировка, без компромис с комфорта и достатъчно ниши за зарядни, телефони, шишета със студена вода. 667 литра обем на багажника, с добавено пространството под кората му, за едно голямо семейно приключение е точното превозно средство, което наистина дава спокойствие и свобода за всякакви пътешествия в горещите летни дни.

Към гръцкия град Кавала винаги избирам маршрута през Банско и Добринище, като така избягвам омразното пълзене през „Кресна“, след това Гоце Делчев и сега вече като няма граница – на шус през граничния пункт Илинден-Ексохи.

За това пътуване избрахме версията Bigster HYBRID 155 к.с., която за мен е най-добрата в гамата. Тя съчетава 4-цилиндров бензинов двигател с мощност 107 к.с., два електрически мотора – единият с 50 к.с., другият високоволтов стартер/генератор – и батерия с капацитет 1,4 кВтч (230V). Всичко това работи заедно с автоматична електрическа скоростна кутия, без нужда от съединител.

Този агрегат допълва познатия HYBRID 140 от новите Duster и Jogger, но предлага още малко от всичко: +15 к.с., +20 Нм въртящ момент (до 170 Нм само за двигателя с вътрешно горене) и увеличен капацитет за теглене с +250 кг, което прави около един тон. Ефективността също е на ниво – разходът на гориво и емисиите са намалени с 6%, най-вече заради оптимизираното управление на оборотите.

Багажник с обем от 667 литра е отличен за ваканционно пътуване, а лесното сваляне на седалките позволява да се превозят и дъска за скейтборд или падъл борд

Пътят ни – 320 км от София до Кавала – започна с равномерно каране по магистралата с разрешената скорост – все пак е ваканция и е време за спокойствие. След това продължихме по отлично ремортираният път, където колата показа как хибридната система умее да се адаптира - плавно, с усещане за лекота, въпреки пълния товар. Финалният резултат – среден разход от 5,8 л/100 км, е повече от добър за толкова голям и натоварен автомобил.

Въпреки леките ми притеснения за габаритите, служителите на ферибота са толкова обиграни, че успяват буквално на една боя разстояние да подредят автомобили, автобуси, тирове в големите метални хангари на ферито. Останах супер впечатлена от маневреността на Bigster, защото се налагаше наместване и мърдане точно със сантиметри.

В ранното утро в 5.15 посрещнахме изгрева на остров Лесбос

Остров Лесбос е като оживяла картичка: хълмове, навсякъде маслинови гори (тук има почти милион дървета и ако вярваме на гърците, много от тях са по на 1000 години…), малки заливчета и села, които се редят едно след друго точно като мъниста на огърлица. Тук никой не бърза – нито хората, нито колите. Влизаш в селото, намаляваш, и просто се оставяш на ритъма му. По кафенетата местните пият фрапе, а котките (пълно с тях) лениво пресичат пътя, сякаш са господарите на мястото. Така на острова голяма част минахме изцяло на ток. Това ни даде още по-добър резултат – 5,4л /100 км, а ние започнахме да се състезаваме със себе си в усъвършенстването на шофиране в електрически режим. А когато пътят се разширеше и излезехме отново на широко (тук магистрали разбира се, няма), допълнителната мощност от 155 к.с. и 170 Нм въртящ момент ни връщаха динамиката, за да продължим към следващото село.

В купето много ми допада 10,1-инчовия централен сензорен екран (стандартно оборудва не за всички версии). Елегантно стои зелената линия между двата екрана – централният и на арматурното табло, и визуално ги свързва.

Пътуването из острова беше смесица от усещания - полъх на море, безвремие, слънце, което кара каменните къщи да светят в златисто, особено когато в края на деня „пада“ във водата. Лесбос ни научи да караме по-бавно, да гледаме повече и да бързаме по-малко – а големият Bigster направи това темпо още по-приятно.

На острова повечето автомобили са стари, някои дори не знам как изобщо се движат и по някакъв странен начин падят духа на миналото. Затова нашият Bigster се открояваше като един от най-модерните и различни и директно привличаше любопитни погледи навсякъде, където минавахме. Мисля си, че го виждаха за първи път на живо. Честно казано последното, което съм си представяла, е било да ме заглеждат с Dacia:). Освен това и новия ексклузивен цвят  Indigo Blue добавя нотка елегантност и внушава статут, като същевременно запазва семплостта си, кореспондирайки перфектно с цвета на морето.

В духа на своя Eco Smart подход, Dacia доказва, че устойчивостта може да върви ръка за ръка с добрия дизайн. Новият Bigster е чудесен пример – почти една пета от използваните пластмаси са рециклирани, процент, който надхвърля средното за автомобилната индустрия.

Сред най-интересните материали е Starkle® – изобретение на инженерите на Dacia, което дебютира при новия Duster и сега намира своето място и в Bigster. Той съдържа до 20% рециклиран полипропилен и се използва в естествен вид, без боядисване, което намалява въглеродния отпечатък. Протекторите на долната част на каросерията, арките на колелата, както и части от предните и задните брони са направени именно от Starkle®. Материалът има характерена „напръскана“ визия, която толкова наподобява следи от сол, че мъжът ми, щом го видя, реши, че съм оставила колата до морските вълни, които са я заливали.

Островът е буквално прорязан от черни пътища, които реално доста скъсяват преходите, но пък автомобилът става целият в пепел...

От друга страна, когато навигацията за по-напряко реши да ни прекара през черен път през маслиновите гори, пепеляка, който ни обви, покри този материал, а после лесно го свалихме с маркуча с вода.

Предните и задните защитни кори са масивно боядисани с техника, която изисква по-малко боя, но запазва свежия вид на частите за дълго. А като част от по-екологичната си философия, Dacia напълно се отказва от използването на кожа и хромирани покрития във всички свои модели.

И като се замисля, всичко това някак естествено се вписва в ритъма на живота на острова - спокоен, автентичен и все още недокоснат от масовия туризъм, който вече е променил лицето на други гръцки „търговски“ острови.

Задната седалка тип пейка, сгъваща се в съотношение 40/20/40, дава възможност за превоз на обемисти предмети, като същевременно запазва удобството на пътниците.

Комфортът в Bigster може да бъде повишен още повече – сгъваш централната част на облегалката и пред теб се появява удобен подлакътник с два държача за чаши и стойка за телефон. А сгънете целите облегалки, получавате равен под на багажника и впечатляваща максимална дължина за товар от 2,7 метра – идеална, ако карате уиндсърф или по-малък падъл борд.

Функцията Easy Fold прави всичко това още по-лесно – два лоста, разположени отляво и отдясно на багажното пространство, позволяват сгъване на задните облегалки направо от багажника. Подът е защитен от здрава, лесна за почистване гумена стелка, която може да се навие и прибере, когато не е нужна. Тя е стандарт за версия Extreme и се предлага като аксесоар за всички модели Bigster – и повярвайте ми, е безценна за морски пътувания. Колкото и да се стараете да изтупате пясъка преди да влезете в колата, накрая на ваканцията ще си донесете поне кило „сувенирен“ пясък, а тази стелка спасява от дълго и досадно чистене.

Едно от онези малки, но гениални решения, които правят пътуването по-лесно, са интелигентните модулни покривни релси на новия Bigster Extreme. В стандартно положение те са надлъжни, но с едно движение могат да се завъртят напречно – готови да поемат велосипеди, дъски за сърф или кутиите със сандвичи за пикник. Така няма нужда от класическите релси, които трябва да монтирате и сваляте всеки път. Всички версии на Bigster идват с фиксирани надлъжни релси по стандарт, но Extreme просто вдига нивото.

Другата педимство е, за първи път Dacia предлага отварящ се панорамен покрив. Дълъг цели 120 см, той се плъзга с 35 см и има функция за накланяне, така че в купето влиза свежият морски въздух, а слънцето залива интериора – с уточнение, че го ползвахме в ранно утро и когато огненото кълбо уморено почва да захожда. Тогава по тесните пътища на Лесбос сякаш си спектакъл за облаци и маслинови дървета и залез.

Истински впечатлена останах от поведението на Bigster, когато в късния следобед поехме към една специално препоръчана таверна на северния бряг на острова – на около 30 км от плажа, където бяхме. Пътят беше пълен с обратни завои, на места супер стръмни, а трасето – изключително тясно. Но с всяка измината метър ни се откриваха нови, зашеметяващи гледки, напомнящи ми на прохода Стелвио, само че край морето.

Изкачването отне около час и двадесет минути, а финалът беше едно рязко и стръмно спускане до водата. „Тези хора как го правят всеки ден с техните таратайки?!“ Но островитяните сякаш не се впрягат от тази природна даденост и го приемат като напълно нормално придвижване. Добре, че нямат сняг през зимата…

Нашият голям Bigster се чувстваше почти като състезателен автомобил. Скоростната кутия работеше безупречно, сменяйки предавките точно когато трябва, а разходът на гориво се качи едва до 6,0 л/100 км. който беше след това компенсиран до 5,2 когато си тръгнахме и започна спускането в другата посока.

След всички завои, гледки и слънчеви залези на острова, Bigster се доказа като отличен спътник. Реалният комфорт, пространството и интелигентните решения за багаж и удобство превръщат дългите преходи в истинско удоволствие, а поведението на автомобила дори по тесните и стръмни пътища оставаше впечатляващо стабилно и уверено.

Всичко това идва на фона на достъпна цена: базовият модел на Bigster започва от 45 990 лв., докато нашата най-пълна и оборудвана версия достига 59 490 лв. Съотношението между качество, функционалност и цена прави и този модел на Dacia идеален избор за онези, които искат свобода, комфорт и щипка авантюра – точно като нашето пътуване из острова.