В последно време се появяват все повече каси за самообслужване, което е прецедент на нашия пазар. Всъщност те не са пълно доверие към клиента - при тях има камери, следят се и наблизо има служител на компанията, с цел да ви помогне, ако имате затруднения.
Касата на самообслужване не разчита на честността на клиентите, а е по-скоро е начин за спестяване на заплата на касиер и отговор на притесненията на част от клиентите, силно фрустрирани от КОВИД. Този тип обслужване съществува в редица страни и преди пандемията. Почти винаги, когато пътувам в посока Варна, спирам на Български извор на комплекс „Добревски“ – кога хапвам, кога купя хубав селски хляб и небетшекер за чай, а понякога и ментови бонбони, произведени от занаятчиите в Етъра. И понеже съм върл противник на пикаенето по пътищата, този отвратителен български навик, който не съм виждал никъде другаде, освен в Индия, обикновено използвам и платената тоалетна – цена 50 стотинки.
До скоро, както си е класиката, имаше лелка събираща парите и даваща салфетки или тоалетна хартия. Последният път се изненадах, че табелката с цената си стоеше, но лелката я нямаше и вместо нея беше поставена метална каса с дупка отгоре за пускане на стотинки. Когато пуснах моите, се чу звук, който показа, че всъщност парите вътре съвсем не са малко. Тоалетната не беше по-мръсна или по-чиста от преди, т.е. все пак някой продължава да се грижи за нея, но се разчита сам да си платиш, което предизвика моите размисли по пътя чак до Севлиево.
Доколко може да се разчита в България на бизнес модел, при който клиента си плаща сам, без да има контрол и последствия, ако наруши правилата и дали има промяна в положителна посока.
Дали българинът е склонен да си плаща дори, когато не го наблюдават?
В света има много такива бизнес модели, които разчитат на съзнателността на клиента или са на принципа „плати, ако можеш“ или „плати, колкото прецениш“. Много ми се иска да си мисля, че българинът е станал по-честен от преди, от навиците да мамим „на едро“, та до това, да не си платим тоалетната, смятам, че са твърде устойчиви в по-възрастното поколение.
Поколение Y и поколение Z са по-съзнателни от нас Х-овете и бумърите, поне в това отношение да си плащат, когато има цена (както и да не пикаят по пътищата, също).
Убеден съм, че поколенията, които растат след 1991 г., са по-малко крадливи и са склонни да спазват правила повече от нас, така че в бъдеще такива бизнес модели, които разчитат на самосъзнание, на желание да се подкрепи дадена идея и да се плати, ако ти е било ценно, тепърва ще намират приложение. В бъдеще ще се развие и тенденцията за намаляването на абсолютно безсмислените псевдо охранители по обектите, които не дават нито сигурност на клиентите, нито каквото и да била добавена стойност.
Всъщност българинът, определено става по-съзнателен като потребител в сравнение с края на миналия век.
Единственият проблем на дадения модел е, че лелката е отнесла със себе си и касовия апарат, и сега тези 50 ст. не се облагат с 20% ДДС и данък печалба... Какъв пропуск за държавата - добре че финансовият министър има по-сериозни проблеми.
