На 3 март 2005 г. БГ Радио празнува своя четвърти рожден ден. За успехите на единственото радио с изцяло национално звучене и за умението да се ръководи тази електронна медия, разговаряхме с Николай Янчовичин, генерален директор на БГ Радио
Г-н Янчовичин, Вие сте един от основателите на БГ Радио, първото радио у нас, което залага изцяло на българска музика. Какво ви провокира да се занимавате с радиобизнес? - Много преди старта на БГ Радио съм започнал да се занимавам с радио, още в Американския университет в Благоевград. Там беше създадено първото частно радио - Аура, което беше студентско и откъдето излязоха много добри професионалисти. Оттогава реших да се занимавам с радио. Още през 1995 г. на няколко пъти компанията-собственик на БГ Радио - Метромедия, се опитва да стъпи в България с радиопроект. Тогава това беше невъзможно, защото не беше ясен пазарът, как ще се провеждат процедурите по лицензиране. По това време учех в Швейцария и се свързах с Метромедия. Отговарящият за европейските проекти Христо Грозев ме нае и ме върна в България, за да се преборим да вземем лиценз и да направим радио. След като проучихме пазара, решихме, че много силен старт ще има радио, което излъчва само българска музика, защото ще е уникално и ще подкрепи българската поп и рок музика, която тогава беше в тежък етап и нямаше къде да бъде излъчвана. Две години, от 1998 г. беше борба за получаване на лицензи, подготовка на документи и през 2001 г. БГ Радио стартира. Началото бе отбелязано с концерт на площад Батенберг, който събра около 3 000 човека. Следващите два месеца показаха, че има потребност и смисъл от такава радиостанция. За това време станахме водеща радиостанция в България. Това не се е случвало в никоя друга европейска страна. Какво е специфичното при мениджмънта на частно радио, което залага на националното звучене? - Специфичното е в това, че ние работим с музикантите, които излъчваме в ефир, за разлика от всички други радиостанции. Това им дава свобода на избор каква музика ще пускат. Ние все пак запазваме добре партньорски и работни взаимоотношения с всички, които работят на този пазар, включително и продуценти и издатели на българска музика.
Огромно е обаче задължението към аудиторията ни и музикантите, защото се определяме като българско радио и това ни дава доста различна позиция - и за подкрепа на културата, и за развитие на музиката. Ние трябва да сме една от медиите, които подпомагат развитието на българската музика, а не просто entertainment радио, което е приятно за слушане. Отворени ли са вратите на радиото за всички български музиканти? - Отворени са, да. Още от старта на БГ Радио сме определили ясни критерии. Това са, че имаме определена целева аудитория, която обхваща хора от 20 до 40 години. Вторият критерий за избор на музика е тя да бъде на български език, защото това е българско радио и така се отличаваме. Направихме изследване чрез "Фокус груп" и мнението на повечето от хората, които участваха в него беше, че то няма да бъде българското радио дори, ако се излъчва музика на наша група, която пее на чужд език. Другият основен критерий за това каква музика да включим са постоянни музикални тестове, които правим. Пускаме части от над 1000 песни на определени хора по различни критерии. Това го правим на всеки 6 месеца и точно техният избор определя кои песни да се пускат по-често и кои по-рядко, т.е. доколко те са хитови и популярни песни. Така, както е при всяка една радиостанция на Метромедия, и тук стратегията е да се задоволи слушателския вкус, а не субективно да избираме песните, които на нас ни харесват. Ако се появи непозната музикална група например, как постъпвате? - Това е по отношение на другия тест, който се прави. Музикалният директор Анна-Мария Тонкова решава дали да им даде начален старт и всеки месец чрез телефонни обаждания проверяваме, след като песента е завъртяна поне 100 пъти в ефира, дали тя се възприема позитивно или е трудна за харесване. Разбира се, изпълнители, които са популярни в музикалния бизнес, по-лесно получават шанс при нас. Преди две години направихме и нова програма за подпомагане на млади музиканти, като търсим таланти. Вече продуцирахме 13 нови групи - това досега никой не е правил. Изпращат се демо записи до радиото и професионално жури се събира всеки месец и избира по една група или изпълнител, които финансираме с професионален запис на песента в студио. Понякога каним известен музикант, който обучава младите изпълнители, дава им напътствия и съвети. В края на миналата година направихме и четири видеоклипа към тези песни. За четирите години, през които сте на радиопазара, кой е най-големият успех за БГ Радио? - Стартът на радиото беше един голям успех, както това бе и личен успех на малкия екип, който тогава работеше. Всяка година наш успех са годишните музикални награди на БГ Радио, като за нас е чест да утвърдим музикантите, които са направили нещо, както за България, така и за радиото през годината. Това е и най-голямото събитие, което правим - с излъчването на церемонията по БНТ. Как виждате развитието на радиото в близко бъдеще по отношение на програмна схема? - БГ Радио има много стабилна ниша, като линията за подпомагане на българската музика е много сериозно обвързана с името. Марката "БГ Радио" бързо стана познаваема и обичана. Нашата програма зависи от това каква музика като цяло се прави в България. За съжаление 2004 г. не бе една от силните години за българската музика. Нямаше изявени хитове и големи постижения, но в следващите години до 2007 г. се надявам, че ще има възход, защото първо ще трябва да покажем на Европа, че можем да влезем там със своя идентичност. Първата стъпка беше участието на страната в песенния конкурс на "Евровизия". Мисля, че оттук нататък ще има сериозно развитие на българската музика и ние ще я подпомагаме. Още повече ще заложим на това, че влизайки в Европейския съюз, е много важно да вярваме на нашите таланти и на нашите уникални традиции. В програмно отношение в сегашните музикални награди на БГ Радио ще заложим много сериозно на стратегията, че България звучи по-хубаво и по-добре от всякога благодарение на БГ Радио. Има ли стандарти за качество в радиобизнеса? - Разбира се, че има и според мен те са в три основни групи. Едните са технически стандарти - каквато и програма да правиш трябва да звучиш навсякъде перфектно, за да може да се чуваш от слушателите. Другите са програмни стандарти - в зависимост от аудиторията, които целиш, са различни. Нашите стандарти са именно определяне на музиката, базирана на аудиторията, и изцяло да задоволим очакванията им. Затова правим и тези изследвания. Третата група стандарти са работата с рекламодателите. Ние не предлагаме просто рекламно време, а решения за тях, както и аудитория. Стратегията ни е рекламните консултанти да бъдат наистина консултанти, а не продавачи. Печеливш бизнес ли е радиото? - Да, защото след стартът на БГ Радио още първата година спечелихме достатъчно средства, за да реинвестираме в старта на Радио 1, което също се оказа доста успешно, както и в Радио Нова, което е част от нашата радио група. Според нас обаче се дадоха много лицензи за радиостанции - в София само са 33, докато в Лондон, където живеят 10 млн. души, има 25. Това води и до изкус-твеното понижаване на цената за реклама в радиото, защото има радиостанции, които продават на всяка цена, което е дъмпинг и е големият проблем на радиобизнеса вече години. Затова нашата стратегия е да окрупним нашата радиогрупа и да имаме повече радиостанции. Със сигурност това е стратегия и на останалите радио играчи на пазара. Другата цел е да се повишат имиджът и ефектът на радиорекламата, защото при 200 радиостанции в страната, много трудно е за рекламодателя да прецени какво да избере. Това разрушава имиджа на радиобизнеса.
