fbpx Мулти-левъл маркетинг– бизнесът на бъдещето? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Мулти-левъл маркетинг– бизнесът на бъдещето?

Мулти-левъл маркетинг– бизнесът на бъдещето?

Каква е първата асоциация, когато чуете Мулти-левъл маркетинг (МЛМ)? Несериозен? Аматьорски? Досаден? Козметика? Предполагам има и още определения, и то повечето в негативната гама на възприятията.
Аз лично съм в МЛМ индустрията от девет месеца и разбрах, че тези мнения са плод на два фактора: масовата липса на информация за този тип бизнес и впечатленията от хората, с които човек се е сблъсквал.

Ето това ме провокира да напиша тази статия. Още повече, като консултант и обучител в корпоративния бизнес, имах възможността да се запозная с бизнеси от различни браншове, със стандартна търговия, с философията на работа, с резултатите от него за хората като цяло. Сега, като практикуващ МЛМ, мога да сравня и двете системи и то не от теория, а от практика.
И така, за да разберем по-добре какво е МЛМ, ще е необходимо да видим накратко какво е корпоративен бизнес и какво е стандартна търговска дейност.

Преди всичко, когато говорим за бизнес, говорим за доходи

Има два вида доходи – линеен и пасивен. Линеен е доходът, който получаваме за вложен от нас труд. Какво се случва с линейния доход, когато спрем да полагаме труд? Спира и той. Ако живеем на линеен доход, всеки ден трябва да ходим на работа, независимо дали имаме собствен бизнес или сме наемни служители. И така животът се превръща като бяг в колело (виж илюстрацията). Колкото и бързо да въртим, все си стоим на едно място.

Пасивният доход е нещо по-интересно. При него човек отделя период от живота си (2, 3 ,4 ,5 години), в който изгражда система и мрежа. Когато човек спре да се грижи за тази система, тя няма да спре да се грижи за него. Тя си работи и без него и му носи висок пасивен доход, за който човек вече не прави нищо (или прави колкото му е приятно). Така чрез пасивния доход човек може да подсигури финансово не само себе си, а и поколението си.

Пасивен доход може да се генерира при Бизнес системите (Виж. „Четирите потока на парите“ на Робърт Киосаки). Една от тях е МЛМ бизнеса. При МЛМ, за разлика от стандартния тип бизнес, няма шеф, няма управление на хора, няма рискове, не се занимавате с плащания, няма логистични проблеми и постоянна нужда от решаване на проблеми с клиенти, партньори, колеги, служители, доставчици, администрация. Работим си от вкъщи, не плащаме за офис и т.н. Един собственик веднъж простена пред мен: „Ей, превърнах се в решавач на проблеми!“ Със сигурност той не е единственият.

При МЛМ споделяме за бизнес/продукт, който ни е харесал

обясняваме на изявилите интерес как ние го правим, те правят същото с техните приятели, познати.....и така се създава мрежа от активни потребители на принципа – приеми и предай нататък. Получаването на комисионна от потреблението на мрежата зависи от маркетинговия план на съответната компания. В МЛМ се изисква постоянство. Единствено времето дели желаещия от постигане на пасивни доходи, които рядко имат еквивалент в корпоративния тип бизнес. А ако си дадем сметка, ние се занимаваме с МЛМ от 5 годишна възраст – препоръчвали сме любимия си сандвич, филм, играчка. Днес също постоянно препоръчваме нещо – магазин, хотел, лекар, зъболекар, адвокат. Никой не ни плаща за това. В МЛМ правим това, което по принцип правим – препоръчваме нещо, което ни е впечатлило. Разликата е, че освен морално удовлетворение, че сме помогнали на някой, получаваме и пари, и с времето те стават доста.

Защо МЛМ е бизнесът на бъдещето и начин на набавяне на продукти, по който ако не ние, то нашите деца и техните деца със сигурност ще си пазаруват?

Почти няма човек, който да не си дава сметка какво се случва с цената и качеството на продуктите, когато преминават през т.нар. Стандартна търговска схема – Производител, Национален дистрибутор, Регионален дистрибутор, Търговец на едро, Търговец на дребно (търговска верига, местно магазинче в блока, клек-шопче). Например, ако за производството на 2 литра бутилка с безалкохолно производствените разходи са 13 стотинки, ние си го купуваме между 1.80 и 2.20 лева. С други думи цената на продукта нараства между 15 и 20 пъти! Къде отиват тези 1.67 – 2.07 лева? За следпроизводствени разходи – за опаковка, дистрибуция, реклама, промоция, налагане на марка. Представете си каква суровина може да има в тези 13 стотинки и какво всъщност поемат телата ни при това положение? Каква суровина може да има в един крем за лице, който струва 10 лева, а знаем, че за да се произведе са нужни едва няколко лева? За какво качество може да става дума тогава? Или, да се произведе кутия с цигари, струва стотинки – за колко се купува един пакет цигари обаче?
И какво излиза? Ние сме прекалено богати и си пазаруваме скъпо – с десетки пъти по-високи цени от заводските..., а какво получаваме? Нека всеки си направи извода сам.

Ето защо умни хора още през 50-те години на миналия век са си казали: „Какво би станало, ако потребителят може да се свърже директно с производителя?“ В такъв случай следпроизводствените разходи (оскъпяването) няма да бъдат 500 или 3000%, а само .... 80-90%!

Така производителят, който е избрал Директния маркетинг (*маркетинг – достигането на продукта от производителя до потребителя), ще може да си спести огромна част от следпроизводствените разходи и да вложи част от тези пари в по-добро качество (по-добри технологии, по-добри суровини и по-големи учени). Така продуктът ще има по-високо качество и по-ниска цена. А не е ли това, което всички ние като потребители искаме? По-високо качество на по-ниска цена? Това май е по-интелигентният начин за пазаруване и потребление. В някои западни държави, като Англия например, по-голямата част от търговията се осъществява на мрежов принцип. Може би малко хора знаят, че едни от най-висококачествените продукти се произвеждат от компании, избрали мрежовия принцип на маркетинг. (Прахосмукачки, домакински уреди, консумативи за здраве, козметика). Ето защо нашите деца ще пазаруват и ще правят бизнес на мрежов принцип. Ние разбира се, можем да им дадем пример, а можем и да не им дадем. Те сами ще си го открият.

Не на последно място, нека видим какво правят богатите – Доналд Тръм, Робърт Киосаки, Ричард Брансън, Марк Зукърбърг (един от създателите на Фейсбук), Апакс Партнерс (собственик на БТВ). Те създават или си купуват мрежови компании. А това са хора, които знаят трендовете на световната икономика и от какво се и ще се печели най-много. Тези хора никога не оставят зимата да ги изненада.

Има два типа хора: такива, които ще разберат писаното в тази статия и ще потърсят информация за възможностите да започнат изграждането на своя мрежа и обезпечено бъдеще. Другите са тези, които ще отхвърлят информацията тук. Всеки има право да преценява какво работи за него. Аз реших, че не искам зимата да ме завари неподготвен. И се оказа, че има такава възможност.

Facebook коментари