На Малибу посред зима

 

С всеки изминат километър картина става все по коледна. Дърветата са се огънали под тежестта на снега. Небето е оловно сиво – като че ли всеки момент ще завали. Тревненският Балкан е притихнал, готов да чуе следващата част от снежната приказка...Ние обаче сме с Malibu – на душата и на телата ни е топло, чувстваме се комфортно и напълно снежния път изобщо не ни стряска. Колата стабилно превзема завой след завой, по стръмното към върха. Все пак е „наблъскана” с цял пакет от системи за контрол на движението - електронен контрол на стабилността ESC, електронен контрол на сцеплението с пътя (Traction Control), четириканална антиблокираща система на спирачките ABS (Anti-lock Brake System), електронно разпределение на спирачното усилие (Electronic Brake Force Distribution), система за подпомагане при внезапно спиране (Brake Assist), система за компенсиране на ефекта на отслабване на спирачното усилие при продължително високо натоварване (Brake Fade Assist).
Въпреки, че първата премиера на модела е била още в далечната 1964 г., днес седанът от среден клас на Chevrolet е първото издание на модела, официално лансирано в Европа, а аз имам честта да управлявам автомобил само на 70 км – чисто нов! Malibu е съчетал духа и стила на големите американски коли с европейска елегантност и стабилност.

 

 

Откъдето и да се погледне автомобилът се вижда, че е здраво стъпил на пътя – за това говорят и междуосието от 2 737 мм и широчина на каросерията от 1 855 мм. Златната папионка е стабилно легнала на мощната централна шеретка, обрамчена с хромирана линия. Източените предни светлини подхващат линията на страничния профил, който чертае изключителна аеродинамична стрела. Задната част е внушителна. Спойлерът на капака на багажника с вградена трета LED-стоп-светлина (Center High Mount Stop Light) спомага за преодоляване на въздушното съпротивление и е елегантен финал на дизайнерската мисъл. Светлините правят впечатление веднага с квадратните си форми, вдъхновени от култовия модел Camaro.

 

 

Купето на Malibu е повече от щедро – всичко в него е по много и голямо. Заедно с това излъчва класно ниво. Кожата и всички материали са изискани, дори само на вид. Много приятен, дори успокояващ ефект постига индиректното осветление чрез светлинни тръби преминаващи напречно през цялото арматурното табло, с характерното за Chevrolet „леденосиньо” сияние. Централната конзола е масивна, но добре организирана.

Много добре читаем е седеминчов цветен дисплей, активен с докосване. Плочките на него (които много наподобяват тези на новия Windows8) са много ясни, а работата с цялата система много интуитивна. Навигацията ме очарова с лекотата на комуникация и изключително точните си означения, които ни закараха буквално до балканско селце в дън горите тилилейски. Нишите за вещи са в изобилие, но останах възпитена от «тайникът» с дълбочина цели 15 см, скрит под панела на дисплея. Там наистина можеш да скриеш неща, които иначе биха предизвикали хулиганското поведение на евентуални нападатели. Специална поставка за съгранение на очила е монтирана над огледалото, а в джобовете на вратите има място дори за еднолитрови бутилки.

Седалките са широки – направи ни впечатление, че четирима възрастни, две деца и зимно облекло се чувствахме съвсем добре (често в такива ситуации всички се усещат като в дядовата ръкавичка и чакат момента да изскочат от купето за да поемат въдух). С регулацията на седалката и волана всеки размер шофьор ще си намери най-доброто положение. Подглавникът буквално „лепна” по главата ми. Цветови комбинации за салона са четири в зависимост от избраната версия.

Двигателите, с които се предлага Malibu на българския пазар са два – 2,4-литров бензинов/167 к.с. и двулитров дизелов, Common Rail/160 к.с., като определено вторият ще представлява по-сериозен интерес заради ниските нива на разход на гориво, съчетани с отлична мощност. И двата мотора се предлагат освен с механична и с автоматична 6-степенна скоростна кутия
с функция DSC (Driver Shift Control), която позволява да се сменят предавките ръчно, чрез натискате на два бутона на скоростният лост. Направих ескперимент да измина стотина километра с около 90 км/ч. Автоматикът отчете 5,0 л/100 км. Добър резултат, а?
 

Моля коментирайте