На съд с монополите или медиация? Това е въпросът!

 

В началото на месец януари 2017 г. бяха приети промени в Гражданско процесуалния кодекс (ДВ, брой 8 , в сила от 24.01 2017 година), с които на практика се обявиха за неабритруеми споровете  между Търговец и Потребител. Промените имаха за цел да да ограничат зачестилите злоупотреби с право от страна на монополите в България в използването на арбитража като бърз и  лесно достъпен начин да се снабдят с изпълнителни листове срещу потребители.

Поправките в закона, известни като Поправката “ Манолова”, инициирани от обмудсмана г-жа Мая Манолова апелираха за ограничаване на злоупотребите от страна на монополите за осъждане на потребители посредством кратки арбитражни процедури. Също така имаха за цел да защитят правата на потребителите,  които се намират във висящи спорове пред арбитража  и занапред, и които могат да разберат, че са осъдени, едва когато съдия изпълнителят е почукал на вратата им или са осъмнали със запор върху трудовото си възнаграждение.
Промените най-общо работят в няколко посоки: от една страна, чрез препращането на делата  по потребителски спорове в съда да се създаде възможност за  реален съдебен контрол като превенция срещу незаконосъобразните актове на арбитража като единствена инстанция, особено, ако в нарушение на правилата страната не е била призована надлежно и не е имала възможност да защити правата си. От друга страна, за да се осуети възможността един дълг в размер на 300 лева да набъбне петкратно, заради високите юрисконсултски възнаграждения, с които фирмите натоварват делата и в крайна сметка да се обезпечи по-високо качество на арбитражното производство чрез завишаване изискванията към арбитрите и приемане на по- високи санкции за неизпълнението на закона. 

Какви бяха приетите законодателни промени?

1. Всички висящи дела срещу потребители, заведени пред арбитражни съдилища, ще бъдат прекратени след 27.01.2017 година, датата на влизане в сила на промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), което означава, че след тази дата делата между търговец и потребител ще бъдат  неподсъдни на арбитражни съдилища, т.е ще трябва да се водят по общия ред- пред  съдилищата.

Кого защитават промените?

По смисъла на Закона за защита на потребителите, Параграф 13 от ПЗР "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

2. В случай, че потребителят подпише договор с включена  арбитражна клауза, или ако Търговецът е включил такава клауза в общите си условия, то  законовата гаранция  е обявяването й за недействителна. Според разпоредбата на новата алинея 4 на чл. 3 от Закона за защита на потребителите се обявява за недействителна “Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове.”
Това означава, че споровете между търговец и потребител се обявяват за неарбитруеми, и това не може да бъде заобиколено с клауза в договор или със споразумение след възникване на спора.

Важна гаранция за спазването на закона и прогласената неарбитруемост се съдържа в  новата разпоредба на чл.47 от Закона за международния търговски арбитраж, според която се обявяват за нищожни всички Арбитражни решения, постановени по такива спорове.

3. Като превенция за спазването на закона са по- високите наказателните персонални санкции за арбитри, които постановяват решения по такива спорове – санкцията е от 500 до 2500 лева за всеки случай. Отделно от това e предвидена имуществена санкция в размер на 5000 лева и за арбитража, допуснал разглеждане на “ неарбитруемо дело” .

Законодателят е предвидил завишени изисквания и за арбитри в Закона за международния търговски арбитраж. Така, арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за престъпление от общ характер, има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и притежава високи морални качества. Последният критерий, макар да  предпоставя доста субективно тълкуване, при всички случаи ще ограничи възможността лица, с доказано морално укоримо поведение или съмнителна репутация да бъдат арбитри и да правораздават.

4. Другата важна законодателна промяна касае регулиране на юрисконсултските възнаграждения. Така според новите промени, техният размер не може да надхвърля максималния размер на тарифата за съответния вид дело по Закона за правната помощ и наредбата към него. Това важи за всички дела, по които се претендират юрисконсултски възнаграждения, т. е винаги, когато търговецът е бил представляван от юрисконсулт. Като основен мотив за тази промяна беше зачестилата в последните години тенденция по потребителските спорове, водени от монополистите пред арбитражите, да ползват юрисконсултското възнаграждение за сдобиване на печалба за търговеца и  в сериозна тежест за потребителя. Така ще се прекрати на практика използваната формула прихода от юрисконсултските възнаграждения, които получават монополистите да надхвърля многократно цената на иска.

В допълнение, Парламентът предвиди възможност съдът да откаже издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж решения. Всеки арбитражен съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от завършване на производството.

Контролът за спазването на закона от арбитражните съдилища и арбитрите e възложен на Министъра на правосъдието посредством проверки от Инспектората по Закона за съдебната власт, задължителни указания за отстраняване на нарушения на закона и чрез засилени санкции  при неизпълнение на тези указания.
Тази навременна и много положителна промяна на закона, макар от една страна да има за цел и като последица да води до намаляване на злоупотребата с доста компрометираната намеса на частните арбитражи, неминуемо ще предизвика  още по- висока натовареност и на без туй силно натоварените районни съдилища, което ще се отрази на качеството на съдебните актове, поради много високия очакван брой дела, които ще бъдат прекратени и препратени към съдилищата от арбитражите.

Мъдрият законодателен подход и законодателната намеса следваше да предвидят и обезпечат механизъм за бързо и ефектно разрешаване на тези спорове, за да отговорят на изискванията за ефективно разрешаване на потребителските спорове и защита на правата на потребителите, в контекста на Директива 2013/11/ЕС на европейския парламент и на съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове от 21.05.2013 година

Основните механизми, предвидени с Директивата целят въвеждане на сигурност в правните системи по отношение на осигуряването на достъп до прости, ефикасни начини за решаване на спорове, а препращането на тези спорове в съда определено е консервативен ход по отношение на очертаната цел на Директивата в посока на бързите прости и ефикасни подходи.

Единствената, по мое мнение възможност  за справяне  с огромния брой прекратени  и препратени към съдилищата  дела е медиациата. Считам,че търговците следва да предвидят  в общите си условия адекватни мерки за разрешаване  на тези спорове и чрез  активната политика да се обърнат към потребителите с цел насърчаване за  използване на извънсъдебно решаване на спора  чрез медиация.

Безспорно медиацията е една възможност, която съществува наред и независимо от съдебното производство и не влиза в колизия с правата на страните по всяко време да се обърнат към съда за разрешаване на спора.

При всички положения медиацията е алтернатива, която ще разреши доста практически проблеми като натовареност на съдилищата, от друга страна ще спести време и пари, тъй като лихвите по главницата не спират да текат и могат да се окажат тежко бреме за загубилата съдебния процес, страна.

следва продължение