fbpx Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в България | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в България

Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в България

Бъдещето на лозаро-винарския сектор е в производството на качествени вина от определен географски район. Секторът се стреми да повишава разбирането на потребителя за предимствата на виното предвид експанзията в сферата на търговията, туризма, храненето и подобряването на начина на живот.

Финансирането на подотрасъл “Лозарство” се извършва от Управителния съвет (УС) на Фонда програма “Растениевъдство”. Фондът кредитира пряко и/или чрез рефинансиране на търговски банки инвестиционни проекти за създаване на нови лозя за срок до 7 години, в това число гратисен период върху главницата до 4 години. През 2004 г. УС на Фонда е утвърдил предоставянето на капиталови субсидии за създаване на трайни насаждения - винени лозя в размер на 1500 лв. на хектар. По програма “Растениевъдство” заложените от Фонда средства за подпомагане на земеделските производители за 2004 г. са в размер общо на 35 000 000 лв.

Опорна точка за развитие на лозаро-винарския сектор е изграждането на съвременна структура на сектора и засилване на неговите конкурентни предимства.

Лозарство
Добрите климатични условия и потенциалът от местни сортове подпомагат развитието на лозарството. От друга страна, липсата на достатъчно финансиране, затруднената регистрация на лозарските стопанства, липсата на координация между лозарството и винарството и необходимостта от законодателни промени, свързани с уедряването на земята, пречат на развитието
на сектора.
Винопроизводство
България има голям потенциал и капацитет за производството на качествени вина, ка

кто и квалифицирани експерти, които да развиват индустрията. Тук пречките идват главно от остарелите оборудване и програми за обучение.
Не се спазва моделът за добра производствена практика, липсва пазарна ориентация в стила на вината.

Вътрешен пазар
Българите предпочитат да пият български вина -
това е основен движещ елемент от нашата винена култура. Проблемите във вътрешните пазари идват от липсата на национален бюджет за промоция на винарския сектор. Липсва и развита система за пласмент и дистрибуция.

Външен пазар
Сортовете грозде, предназначени за производство на червено вино, са около 56% от общата площ - това говори за добра сортова култура. България пази доброто си име на винопроизводител в бившите социалистически страни, а и извън тях. Все още обаче е малък броят на винарните, които изнасят продукция извън граница.
Развитието на лозаро-винарския сектор до 2025 г. трябва да го превърне, от една страна, във водещ за националното стопанство, а от друга, да осигури автентично място на България на международните пазари на вино и най-вече на общия европейски пазар. Ето защо лозаро-винарският сектор трябва да се промени в три посоки: подобряване на качеството; увеличаване на производството; увеличаване на цената.
Стратегията е разделена на три етапа. Първият от тях вече е стартирал през 2005 г. и ще продължи до 2010 г., неговата цел е изграждането на съвременна структура на сектора. Вторият етап 2011-2018 г. предвижда разширяването на лозаро-винарския сектор. През третия етап 2019-2025 г. трябва да се утвърди автентичен образ на българското вино на националния и международния пазар.
България разполага с малък дял засадени площи в сравнение със засадените лозя в световен мащаб. Забраната за засаждане, действаща в ЕС до
2010 г. и голямата вероятност тази политика да се запази, показва, че перспективите за развитие на сектора са най-вече в подобряването на сортовата структура на лозарските площи, без те да бъдат чувствително разширявани.
Пазарната ниша, която заема България, не позволява печалба от продажби на вина в долния ценови сегмент, където се разчита на реализирани количества. Разумната алтернатива за развитие е увеличаване дела на качествените вина чрез модернизиране на технологиите.
Сертифицираният лозов посадъчен материал, осигурява производство на грозде, което носи в себе си всички заложби за производство на качествено вино (цвят, аромат, захари, киселини, феноли).

Разходи за създаване на 1 ха лозов масив:

- първа година – 16 000 лв.;
- от втора до четвърта
година – по 6 000 лв.;
- разходи за изкореняване
на 1 ха стар лозов масив – 5 000 лв.;
- необходима земеделска
техника за обработка на
1 00 ха лозов масив
на общо стойност 137 000 лв.

Фонд “Българско вино”

Фонд “Българско вино” подпомага организирането на рекламни кампании, участия в панаири, изложения, организиране на промоции и други дейности, имащи за цел популяризиране на българското вино. От фонда могат да се финансират и индивидуални рекламни кампании под мотото “Българско вино”.
Средствата по фонда се набират от доброволни годишни вноски на производителите на вино и ежегодна целева субсидия, отпусната от Държавен фонд “Земеделие” в размер, който е равен на сумата, набрана от доброволните вноски.
Фонд “Българско вино” ще финансира проекти само на винопроизводители, които са внесли доброволни вноски. Финансовата помощ ще бъде пропорционална на направената вноска.

Развитие на пeпиниерството
Трябва да се определят условията за внос на лозов посадъчен материал през преходния период. Както и да се определят повече гранични пунктове за получаването му. Нужно е да се изгради пилотно пепиниерско стопанство за производство на базов сертифициран материал за 1 000 000 облагородени вкоренени лози. Ежегодно трябва да се финансира изкореняването и презасаждането на 4 000 ха лозови насаждения.
Трябва да се подобри системата за отчетност в избите, даваща възможност за по-добър контрол на качествените вина. Да се въведе официален контролен номер и система за кодиране на
бутилките.
Маркетингова стратегия за реализация на българските вина
За развитието на българското лозарство е нужно да се увеличат усилията на родните винопроизводители по отношение пласмента и дистрибуцията. Липсват достатъчно професионални консултации по въпросите за увеличаване експорта на българските вина средно с 10%. Няма съгласуваност между производителите на вино и грозде. Увеличаването на добивите при по-ниска себестойност трябва да стане с увеличаване броя на лозите в хектар, а не за сметка увеличаване натоварването с грозде на една лоза при спазване на ограниченията за добив от хектар при производството на качествени вина. Забраната върху ново засаждане е най-сложната част от законодателството. Прилагането на този принцип изисква координирана администрация, която да проверява и да следи всяка декларация за засаждане или изкореняване. Спазването на енологичните практики и етикетирането, както и възможността да се упражнява контрол върху производствения потенциал, са най-важните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от всички страни-членки. Рентабилността на производството се увеличава с намаляване на производствените разходи и цените на едро чрез подобряване на продукцията и приемане на най-добрите в света практики за опаковане и логистични услуги.
Профилирането на България като страна винопроизводител може да бъде постигнато чрез убедително и автентично позициониране, като алтернатива на вината на други страни винопроизводители.

Необходими инвестиции до приемането ни в ЕС - 2007 г.

Предвиденото засаждане на винени лозя във връзка с приетото законодателство за ограничаване засаждането на винени лозя ще се извършва с права за засаждане от създадения Национален резерв. До момента натрупаните права за засаждане в Националния резерв са в размер на 7 000 ха. До 2007 г. се предвижда от него да бъдат предоставени права за засаждане на винени лозя в размер на 5 000 ха. Към момента на присъединяването в Националния резерв ще има акумулирани права за засаждане на винени лозя в размер на около
4 295 ха, от които 2 295 ха, договорени в преговорната позиция на България (1,5% от общата площ от 153000 ха) и 2 000 ха останали в Националния резерв към датата на присъединяването.
В периода до 2007 г. се предвижда изкореняване на 5 000 ха лозя
и създаването на 10 000 ха нови лозя.
За 2005 и 2006 г. се предвижда създаването на 400 ха маточници за подложки и 1 000 ха маточници за калеми. Необходимите средства са съответно по 39 400 лв. на хектар за маточници за подложки и 31 000 лв. на хектар за маточници за калеми или общ бюджет от 46 760 000 лв.
Разчетът за създаването на маточници за подложки и маточници
за калеми е на база производството на 20 000 000 бр. облагородени вкоренени лози. Засаждането е изчислено на база 4 000 бр. в хектар, което покрива засаждането на 5 000 ха лозя годишно. Тези 5 000 ха включват ежегодното засаждане, подсаждане и производство на винени и десертни сортове лози.

В материала са използвани извадки от Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството.

Още информация може да
прочетете на:
www.eavw.com/strat/stratiegia.htm

Facebook коментари