Според анализ на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, засега са видими само непосредствените ефекти от внезапното „затваряне“ на част от икономиката и социалния живот в Европа и у нас. Очаквано, поръчките на автомобили се сринаха, логично, затвориха автомобилните заводи и заедно с тях – доставчиците им по цялата верига на стойността. В много страни фабриките бяха засегнати от ограничителните мерки и забраните за движение. Домакинствата отложиха всякакви покупки извън тези за текуща издръжка и, вместо да се хранят навън, започнаха да купуват хранителни продукти от магазините.
Развитията в България в следващите месеци обаче трудно могат да се прогнозират, най-малкото защото:
- За разлика от кризата от 2008 г., когато имахме ясен пазарен сигнал за трансформиране на икономиката от вътрешни инвестиции и строителство към експортно-ориентирани производства и услуги, сега всички основни търговски партньори са в криза с неясен изход;
- Няма никаква сигурност, че кризата няма да предизвика средносрочни структурни промени, като например сериозен срив на международния туризъм и пътувания, търговски войни и блокиране на утвърдени модели на специализация и разделение на труда;
- Засега практическото блокиране на туризма не е дало сериозно отражение в макроиндикаторите, но това предстои да стане във второто и особено в третото тримесечие;
- Пазарът на труда в България в почти цялата история на прехода е предлагал два „отдушника“ при кризи – работа в барове, ресторанти и хотели по курортите, или емиграция в друга страна, временна или постоянна; сега и двете алтернативи практически липсват.
- За разлика от кризата от 2008 г. , засега в България нямаме рязък ликвиден шок за голяма част от бизнеса и домакинствата; ако предприемачите могат да предвидят очакваните трансформации в световната и европейската икономика, ще имат много по-лесен достъп до ресурси, за да осъществят проектите си.
В такава среда изключително трудно могат да се правят количествени прогнози. Все пак, Европейската комисия публикува пролетната си икономическа прогноза. За 2020 г. очакванията са за спад от 7,4% спрямо 2019 г. в ЕС и 7,7% в еврозоната, а за България – спад от 7,2%. Очаквано, големият срив е през второто тримесечие – 14,9% в еврозоната и 14,6% в България – но за разлика от по-ранни прогнози за бързо възстановяване, в документа се залага на доста тежък спад от над 8% и през третото тримесечие в еврозоната. Комисията очаква значително свиване на инвестициите от 18% и износа на стоки от услуги от 13,2%, докато частното потребление се очаква да спадне с 5,8%.
Безработицата се очаква да се увеличи с 2,8 пункта до 7%.
Прогнозата изглежда се основава на допускане за сравнително консервативно управление на бюджета, като дефицитът се очаква да бъде 2,8% дори при доста сериозния спад на БВП от 7,2%. Картината може да бъде много различна при по-малък от заложения срив на инвестициите, както и при по-ефективно насочване на средствата от еврофондовете. Все пак, най-голямата несигурност идва от външната среда, така че индикаторите за България ще бъдат силно зависимо от случващото се в големите европейски икономики.
