В момента се наслаждавам на една много странна книга “Робите на Майкрософт” от Дъглас Коупленд, който е и автор на кнгата „Поколение Х“, от която е и дошло името на моето поколение. Книгата, която чета сега, се разказва за един “нърд”, един от 12000 служители в началото на 90-те години на миналия век в Майкрософт и неговите митарства и преход в работата и живота.
Едно определение, което прочетох в книгата на Коупленд, ме провокира за днешната колонка, адресирано е към CEO-то на една компания – Мистър “Работете негри, слънцето е високо” - демек за по-кратко „Плантатор от щата Алабама“.
Всъщност кога служителите ви смятат за Плантатор?
Преди много години учих за кратко в Софийската математическа гимназия, преди да се прехвърля в Техникум по Електроника. В това време учихме за комплексните числа - тази теория се използва за описание на много процеси във физиката, като магнетизма, например.
Какво представляват комплексните числа? Освен реалната компонента, както другите, имат и имагинерна компонента, тази която не се вижда, но съществува. Така и усещането на служителите към компанията и собственика или мениджъра се формира както от реалната компонента – заплата, локация и така нататък, така и от имагинерната на пръв поглед, но всъщност определяща компонента – уважението. Това е една компонента, която липсва в много компании и в тези случаи служителите смятат този на върха за Плантатор, независимо какво прави за тях или пък не прави.
Философията на Плантаторите е, че все едно тези хора няма да останат дълго при тях и каквото може да се изстиска, все ще е от полза. Само че “негрите” нещо свършиха и няма откъде да се появят нови, защото както се казваше по време на соц-а - “и в склада няма”. Така че, това поведение на Плантатор, независимо колко плащате, вече не върши работа, а за съжаление се среща твърде често по нашите географски широчини.
В моята консултантска практика това е една от най-трудните задачи - да преобърнем това мислене,
да обясним, че служителите искат уважение, независимо колко им плащате, дори да им давате две торби с пари, това не означава, че те са съгласни да са “негри”.
Всъщност проблемът не е само на корпоративно ниво, на нас това да се уважаваме взаимно ни липсва из основи, в националната ни култура и не става въпрос за изчезващата като мушмулите форма на общуване “Вие”, а за това уважение на труда на всеки един по веригата, независимо дали е в склада, върти геврека или е главния счетоводител. Всеки един е важен на неговото място.
Често виждаме пренебрежително отношение към труда на някой в компаниите. Имам един любим виц: “Мъж пита девойка на повикване за цената на орален секс и тя му казва 50 лв. на което тариката, който си намислил да се пазАри казва: „Ееее, много скъпо“, а девойката му отговаря: „Що, ти за колко ще го направиш?“.
Всеки път, когато разговаряте с някой свой колега, си замислете дали бихте работили неговата работа и за колко? Обикновено е доста повече от това, което получава той - разликата между двете реални стойности се компенсира с имагинерното уважение.
В последно време много модерно стана всички събития да са обвързани по някакъв начин с лидерството.
Думичката лидер започна модерно да се използва над път и под път, както думата „домашно“ се лепи на всеки втори продукт, продаван в хипермаркетите, ей така за красота. За лидерството са написани много книги, тази тема се експлоатира безобразно от кой ли не през последните години, защото се опитват да научат Плантаторите да станат лидери. Преди това да се случи, ако изобщо е възможно, то първо трябва да се посади на тази нива семето на уважението, то да израсне и да даде плодове, пък после можем да си говорим за каквото и да било лидерство.
Бъдете уважителни, както към своите служители, така и към тези, на вашите доставчици. Това е най-сигурният начин да си запазите пазарните позиции или пък да ви “извадят от склада”, когато няма да има за вашите конкуренти. В момента ситуацията е доста различна от преди три години и от икономика на излишъка, работим в среда на икономика на дефицита. Така че, каквото сте посадили на нивите на доставчиците си преди 4-5 години, сега го жънете.
Основата на всяко лидерство е респекта към труда, опита и знанията на другите, всичко друго е бошлаф работа.
