Съществена част от портфолиото с права върху интелектуална собственост на компаниите с развойна дейност или въобще дейност в сферата на иновациите представляват регистрираните патенти. Със засилване на международните отношения и отваряне на подстъпите на мултинационални пазари се засилва и необходимостта от осигуряване териториална защита на правата на интелектуална собственост, извън националните граници на конкретна държава (или регион).
В контекста на тези тенденции, Европейският съюз (ЕС) успява да отговори на част от нуждите на бизнеса посредством нормативно уредените възможности за предоставяне на единна защита на дизайн и търговска марка на Общността (на ЕС). Не така стоят нещата в сферата на патентното право, където е очевидно затруднението на държавите да постигнат консенсус при въвеждането на уредбата на единната патентна закрила.
С подписването на Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (ЕПК) е направена стъпка в посока осигуряване на наднационална защита на права върху патент, простираща се извън границите на конкретна държавна територия. Производството позволява на заявителя след преминат първоначален етап с положително решение на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), да пристъпи към процедура по валидиране на европейския патент в избрани от него държави.
Какви са обаче недостатъците на действащата система?
- регистрацията на европейски патент върху изобретение представлява сбор (сноп) от национални регистрации; - налице е административното затруднение в провеждането на процедурата; - таксите за производството са в значителен размер (особено таксите за преводи); - необходимостта да се следят различни срокове за внасяне на различните такси; - липса на правна сигурност, тъй като валидността, съответно нарушенията на правата върху патент се преценяват от всеки компетентен национален орган (административен и/или съдебен).
Виждайки посочените недостатъци на действащата система по регистрация на европейски патент, държавите-членки на ЕС се насочиха към засилена интеграция на уредбата в областта на индустриалната собственост чрез урегулиране на възможността за единна патентна закрила.
Какво представлява единната патентна закрила?
Основната характеристика на европейските патенти с единно действие е техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки. Опитът на държавите-членки на ЕС показа, че единната патентна закрила следва да бъде предвидена като трета (доброволна и алтернативна) опция на патентнопритежателя да избере как да защити изобретението си - чрез национален патент; чрез „класически“ европейски патент (в избрани държави, които са страни по ЕПК) или чрез европейски патент с единно действие.
Сред по-съществените предимства на единната патентна закрила се отчитат:
- облекчена административна процедура; - намалените разходи за производството (особено за патентни преводи); - заплащането на една единна такса към ЕПВ; - възможност за извършване на централизирани вписвания; - по-малко разходи за производства по защита на патента; - осигуряване на правна сигурност посредством постановяване на общо решение по съществени за правата върху патента въпроси.
Уредбата на отношенията, представляваща и най-значимата реформа на европейско ниво в сферата на патентната закрила от над половин век, се съдържа в няколко европейска акта с пряко приложение. Приложимите материалноправни разпоредби са включени в Регламент (ЕС) № 1257/2012 на ЕП и на Съвета от 17.12.2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, доразвит с Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17.12.2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод.
С не по-малка важност е и Споразумението за създаване на Единен патентен съд (ЕПС) от 19.02.2013 г., от влизането в сила на което зависи и прилагането на практика на двата Регламента, цитирани по-горе.
По силата на Споразумението се създава наднационален орган с решаващи функции в областта на патентната закрила, който притежава юридическа правосубектност и най-широка правоспособност на юридическо лице съгласно националното право на държавите-членки. Предвидено е ЕПС да започне да функционира след като Споразумението бъде ратифицирано от 13 държави, като към настоящия момент вече е ратифицирано от 17 държави.
Съгласно новата уредба ЕПС има изключителна компетентност по дела относно:
- искове за действително нарушение или опасност от нарушение на европейски патенти, сертификати за допълнителна закрила и други форми на закрила, включително насрещни искове за лицензии; - искове за налагане на временни и предпазни мерки и други мерки; - искове за обявяване на недействителност на европейски патенти; и - декларация за недействителност на сертификати за допълнителна закрила. - други спорове, посочени в чл. 32 от Споразумението.
Споразумението урежда подробно и правата, които европейският патент с единно действие предоставя на притежателя си. Важно е да се отбележи, че то задава и териториалните рамки на действие на европейския патент с единно действие. По-конкретно е предвидено единният патент да има действие на територията на държавите, ратифицирали Споразумението за ЕПС към съответния момент, като не се допуска последващо разширяване на териториалния му обхват и в новоприсъединили се държави.
Към настоящия момент (от 01.01.2023 г.) процедурата по създаване на ЕПС се намира в т.нар. Sunrise period, в който се извършват необходимите действия, свързани с подготовката на старта на функционирането му. Отчитайки възможните рискове за притежателите на европейски патенти, от посочената дата новата уредба предвижда също така интересна opt-out възможност. Според нея в 7-годишен срок след влизане в сила на Споразумението притежателите на европейски патент могат да изключат изключителната компетентност на ЕПС. Посочената възможност не може да се използва, когато срещу европейския патент вече е предявен иск (например за обявяването му за недействителен) пред ЕПС.
В случай, че патентопритежател се е възползвал от предоставената възможност, компетентността по решаване на определените в Споразумението спорове да се насочва към държавите, в които европейският патент е валидиран. В посочения 7-годишен срок е налице и възможност искове за нарушение или обявяване на недействителност на европейски патент или на сертификат за допълнителна закрила да се предявяват пред съответния национален съд (или компетентен административен орган).
Съгласно новата уредба ЕПС ще започне да функционира ефективно от 01.06.2023 г.
В обобщение може да бъде направено заключение, че в международен план правната уредба в сферата на интелектуалната собственост върви в посока облекчаване на бизнеса, едновременно предоставяйки му адекватна закрила на правата върху продуктите на интелектуален труд и към създаване на устойчива среда на правна сигурност на направените инвестиции. Новостите в уредбата, включително в сферата на единната патентна закрила, не следва да бъдат пренебрегнати. Те следва да бъдат част от цялостна финансово-икономическа бизнес стратегия, осигуряваща всестранна и цялостна закрила на нематериалните активи на компанията. Тепърва ще следим с интерес дали и доколко бизнесът ще се възползва от предимствата на единната патентна закрила.