Новите моменти в данъчното законодателство през призмата на мениджъра

етикети: 

Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС)

Най-многобройни и най-значими са промените в ЗДДС. Те са продиктувани от присъединяването на България към европейския пазар и по-специално са във връзка със свободното движение на стоки и капитали между страните - членки на ЕС.
В новия закон се въвежда понятието Вътреобщностни доставки (ВОД). ВОД имаме, когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава -
членка, и получателят е регистриран по ДДС фирма. Тази доставка вече няма да се третира като износ, а като вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка. Българският доставчик ще издаде фактура, в която няма да начисли данък, а данъкът ще бъде начислен от получателя по ставката в държавата -членка, издала идентификационния номер, под който са придобити стоките.
При вътреобщностна доставка ДДС става изискуем и следва да бъде начислен от получателя на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Но данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е съставена преди този ден, с изключение на случаите когато фактурата е издадена във връзка с направено авансово плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.
Документите, удостоверяващи ВОД са:

  • фактура за доставката (със съответните реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС), съставена от доставчика, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка;
  • документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка:
  • транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава-членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице;
  • писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на другата държава - членка - когато транспортът е извършен от получателя.

Когато в рамките на ЕС се прехвърля собственост върху стоки между доставчик -регистриран в друга държава-членка, и получател -
българско регистрирано лице, и стоките се превозват от територията на друга държава-членка към България, не е налице внос на стоките, а вътреобщностно придобиване

Европейският доставчик ще извърши доставка, за която няма да дължи ДДС, а българският получател ще е задължен да начисли данъка по действащата в България ставка.
ЗДДС не поставя каквито и да било изисквания спрямо получателя на придобиването. Но за да бъде вътреобщностното придобиване на стоки облагаемо с действащия у нас ДДС, придобиващият трябва да е лице с регистрация по българския ЗДДС - освен при придобиването на ново превозно средство и на акцизни стоки от данъчно задължено лице или от данъчно незадължено юридическо лице /държавата, държавните и местни органи/. Също така, за да подлежи на облагане с ДДС, вътреобщностното придобиване трябва непременно да има възмезден характер (чл. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗДДС).
При вътреобщностното придобиване ДДС се начислява с протокол, издаден от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване.
Променят се и праговете на задължителната
и доброволната регистрация по ЗДДС.
Задължителна регистрация

  • облагаемият оборот се запазва като стойност -
    50 000 лв.;
  • той обаче вече включва и облагаемите доставки с нулева ставка, доставките на финансови услуги по
    чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47
  • когато са свързани с основната дейност на лицето;

Облагаемият оборот не включва: Доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето доставките, по които платец на данъка (по глава осма) е лицето-получател.
Независимо че разполага с изискуемия облагаем оборот, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
На задължителна регистрация подлежи и всяко данъчно незадължено юридическо лице или данъчно задължено лице, извършващо вътреобщностно придобиване на стоки, което не е регистрирано на друго основание - когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година надвиши 20 000 лв. (тази сума не включва придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, както и ДДС, дължим или платен в държавата - членка, от която стоките са транспортирани или изпратени).
Доброволната регистрация се отнася за всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1; такова лице обаче няма право да прекрати регистрацията си по свое желание по-рано от изтичането на 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по ЗДДС.

Основанията за задължителна дерегистрация са:

  • смърт на физическото лице;4смърт на физическото лице - ЕТ, със или без заличаване от търговския регистър;
  • аличаване на ЕТ от търговския регистър;
  • прекратяване на юридическото лице или на неперсонифицираното дружество или осигурителната каса.
    Спадането на облагаемия оборот под 50 000 лв. и дори под 25 000 лв. не е основание за задължителна дерегистрация!

* Следва продължение в брой II година 4