В последните години сме свидетели на значителна динамика в световните миграционните процеси. Ако преди години актуални бяха въпросите, свързани единствено с достъпа на граждани от трети страни в България за нискоквалифицирана заетост, то в силно променящата се социално-икономическа обстановка, недостигът на висококвалифицирани кадри е все по-осезаем.
Това обстоятелство, заедно с демографските проблеми, на които сме изложени, несъмнено принуждава все повече български работодатели да търсят привличане на високо обучени кадри от трети държави. Това от своя страна постави множество предизвикателства пред Европейския съюз за създаване на реформа на пазара на труда, улесняваща достъпа на тези граждани.
Каква е действащата законодателна рамка?
Граждани на държави извън Европейския съюз могат да извършват висококвалифицирана работа в България с т. нар. „Синя карта на Европейския съюз“.
Процедурата дава възможност на висококвалифицирани граждани на трети държави, наети от български работодател за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение.
Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, като чужденецът следва да притежава и докаже необходимата за съответната работа компетентност (диплома за завършено висше образование от признато висше училище от съответната държава), а работодателят следва да осигури брутна заплата 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.
Необходимо е работодателят да представи и обосновка на искането, като посочи се факти и обстоятелства, които налагат наемането на гражданин на трета страна, като се посочва и мотивът защо няма възможност да се наеме български гражданин или гражданин на ЕС със същите права за позицията.
Важно е да се отбележи, че общият брой на гражданите на трети държави, наети в предходните 12 месеца в предприятието на местния работодател, не трябва да е повече от 20% от броя на наетите по трудово правоотношение български граждани, а за малки и средни предприятия - 35%.
Разрешението се предоставя за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да бъде по-кратък от 12 месеца, а максималният срок е 4 години.
От 01.06.2021 г. на национално ниво бяха въведени законодателни промени и облекчения в Закона за трудовата миграция, при които компетентният орган, който издава разрешението за достъп до пазара вече е Дирекция „Миграция“ с оглед постигане на по-голяма бързина при издаване на Синя карта и централизация на самата процедура в една институция.
Въпреки това, процедурата е твърде бавна и тежка за работодателите от гледна точка на изискванията, които следва да покрият, като най-големият проблем е свързан с доказването, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство.
Какви законодателни промени бяха въведени на ниво Европейски съюз?
Несъмнено бяха необходими значителни законодателни реформи от страна на Европейският съюз за улесняване на достъпа на граждани на трети държави, и в тази връзка, след близо 5-годишни обсъждания, на 07.10.2021 г. Съветът на ЕС прие нова Директива за определяне на условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани граждани на трети държави, идващи да живеят и работят в ЕС .
С новите правила се предоставя много високо равнище на достъп до пазара на труда, като се установяват по-приобщаващи и гъвкави критерии за прием на висококвалифицирани граждани на трети страни, улеснява се мобилността и събирането на семействата в рамките на ЕС и се опростяват процедурите за работодателите.
От кандидатите се изисква да имат валиден трудов договор или обвързващо предложение за висококвалифицирана работа за най-малко 6 месеца и да получават минимално заплащане до нивото на средната работна заплата, (а не 1.5 пъти, както беше до сега).
Кандидатстването за синя карта вече ще може да се инициира както от работника, така и от бъдещия работодател и отпада най-утежняващото условие - задължението на работодателя да докаже, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство.
Предвижда се и всяка държава членка да взима решение за стандартния срок на валидност на синята карта, като минимумът ще бъде 2 години и удължаването да бъде за поне още две. Ако трудовият договор е по-кратък от този период, синята карта ще бъде издадена за срока на договора плюс 3 месеца.
Директивата предвижда периодът от кандидатстване до получаване на синята карта да бъде ограничен до максимум 60 календарни дни.
Приетият текст ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с две години за транспонирането на директивата.
