Убедена съм, че всеки човек мечтае да лети като птица. Полетът дава онази свобода, която трудно можем да намерим на друго място, той носи със себе си красотата да виждаш отгоре това, което е сътворено от ръката на най-великия архитект на Земята – Природата.
В разгара на пролетта ярка зеленина е обхванала Балкана, а ние пътуваме към подбалканския град Карлово. Дори и да не си от най-трогателните хора, няма как да останеш равнодушен, когато видиш зелените полета с бели маргарити, алени макове и сини метличини. Освен заряда, който ни дава природата и предстоящата емоция (по-долу ще видите), имаме друг, съвсем истински, 100% електрически заряд - пътуваме с новия Nissan Leaf, един автомобил-емблема на мобилната интелигентност, който определено предизвиква много емоции, интереси, коментари, размисли за бъдещето на автомобилите.
Leaf прави първата си революция с появата си през 2010 г., въпреки, че Nissan пробива електрическия път в далечната 1945 г. с лекотоварен автомобил с 60 км пробег. Днес второто поколение на модела е на път да направи още по-голям скок напред, защото интересът съм него надминава всички очаквания. Само в Европа вече има 13 хил. поръчки от появата си миналата есен.
Другото усещане
Промените в новия Leaf са много сериозни и то по посока на удължен пробег, повече мощ, по-голям багажник, както и по-модерна визия.
Въртящият момент от 320 Nm, 150 к.с и ускорение от 7,9 сек се оказват много добра комбинация. Усещам стабилността (заради ниския център на тежестта) и мощността, която има автомобилът при няколко изпреварвания по известните завои около Гълъбец. Давам си сметка, че подобна маневра бих си позволила с поне 3-литров мотор и поне 250 и нагоре конски сили. Като цяло не обичам да се правя на пилот изтребител, но колата има тази естествена мощност, която се разгръща с пълния си потенция още в секундата, в която сте натиснали педала. Това дава изключителна сигурност.
Leaf има няколко важни новости, които тестваме по пътя. Едната е т.нар. е-pedal, който се включва с едно копче – на практика само с него ускорявате, намалявате или спирате. Трябва обаче време, за да свикнете с неговото управление, наподобява картинг усещането – щом вдигнете крака от педала, дори и по надолнище - колата спира, няма инерцията, с която иначе сме свикнали. Удобно е за градски условия, тесни улички (това го слагам по-скоро в категорията на забавлението). За междуградски път – не става.
Другата новост е ProPILOT – функция за магистрала и път, който има ясни маркировки. С него следвате предния автомобил с моментната зададена дистанция, държи ви в средата на лентата, дори ако стане задръстване ще спре напълно и до 3 сек. пауза може да потегли напълно сам. Но в никакъв случай не е автономно шофиране – щом вдигнете ръцете от волана и започват всякакви видове сигнали, които да ви накарат да хванете волана отново. Ако ситуацията е естествено драматична, автомобилът може да спре сам в аварийната лента (дано не се случва на никой).
Иначе има няколко режима на шофиране – нормален D (най-препоръчителния), В-mode с максимална регенерация на мощността, Еco и комбинация от B+Есо, който вече е за съвсем критични моменти и имате чувството, че някой ви е сложил пранги, но пък може да спестите до 30% енергия.
Leaf е оборудван и с ProPILOT Park - с натискане на бутона, автомобилът управлява напълно сам паркирането (вдигате ръцете и краката) и автоматично прилага паркинг спирачката, когато маневрата е завършена. Не знам защо, но лично аз, след толкова години шофьорска практика все още не мога да приема това улеснение.
Докато пътуваме си даваме сметка, че се усещаме в напълно конвенционален автомобил - широко и удобно, тихо и само аеродинамичния звук създава едно усещане за една особена лекота и бързина – з-з-з…
Колкото и да се опитвам да обяснявам какво изключително удоволствие е да караш електрически автомобил, трябва да седнете един път зад волана на такова возило и да промените представите си за шофиране, и поведение на пътя. Уверявам ви, че след това ще бъдете поне две единици по-интелигентни на пътя. Състезанието със себе си да „да печелиш” километри, да минеш по-дълго разстояние, да не останеш на пътя без ток, те прави супер възпитан шофьор.
Защо да имам електромобил?
И тук започват традиционните спорове, с които едва ли не се опитваме да убедим себе си, че „да, автомобилът е страхотен е, ама не става – много малко километри изминава, няма никаква електрическа инфраструктура у нас, къде ще го зареждам, не става за семейството ми, колко багаж ще събера и т.н.…?”
Да, факт е, че такъв електрически автомобил не е за всеки и много зависи от начина ви на живот. Ако кръстосвате България всяка седмица – не е за вас! Но! Ако в работните дни основно отивате и се връщате от работа, едно зареждане седмично ще ви е напълно достатъчно (дори и в студени зимни дни). При последни проучвания голямата част от хората изминават ок. 30 км на ден.
Според данните, които ни представиха – Leaf би трябвало да измине 378 километра (на този етап е абсурд), в градски условия дори 400. Реалността, която ние видяхме показа следното – тръгнахме от София с пълна батерия (40 киловата) – трима души с по един камерен куфар в багажника (тук отварям скоба, че обемът на багажнока предлага 435 л. – много добра вместимост!). Тествахме различните режими, трима се редувахме да шофираме и когато пристигнахме в Карлово (140 км от София по подбалканския път), имахме на разположение още 90 км. Грубата сметка казва, че сме могли да изминем ок. 230 км. Склонна съм да мисля, че в града, при умно каране може да изминете 300 км, което вече е една сериозна цифра.
На връщане по същия път, вече четирима души в колата, когато бързахме много за София, спряхме да мислим за всякаква икономия и колегата натискаше здраво педала. Максималната скорост, която развива автомобила, е 140 км. Бяха ни останали 65 км.
Зареждане на батерията
Идва въпросът със зареждането на батерията. (Не знам защо всеки път, когато стане въпрос за електромобил - първият проблем, който спира всякакви желания към него, е: „Да, ама не мога да стигна до морето!”. Можете! И лятото ще го покажа. Все едно всеки си купува кола заради морската ваканция…).
Вариантите за зареждане са три – ако включите в контакта в къщи ще ви трябват почти 20 часа за пълен заряд, (на селската ни къща например, значи поне 25 часа, ама пак ми е ОК). От т.нар. устройство с трифазен ток „Уолбокс“, което струва около 1300 лева и може да се закупи, колата се зарежда напълно за 7 часа. Може да заредите и на бързо зарядна публична станция с капацитет 50 kW до 80% за ок. 40-50 мин. Значи, ако влезете да пазарувате в някой от супермаркетите, където има такива станции, поне половин час ще ви отиде – така ще се снабдите с 50-60% ток. А нали поне един път в седмицата пазарувате?
Цената
И стигаме до болната тема – цената. Да, все още автомобилът е скъп, въпреки, че спрямо останалите е с най-добра цена – започва от 60 хил.лв. и в най-високата версия, с всички системи, стига до 79 хил. лв. Няма да отварям темата за „Държавата”, защото тя е огромна. Имам обаче леки съмнения, дали ако примерно, тя реши да дотира с 10 хил. лв. всяка покупка на автомобил ще почне масово пазаруване…?!
Докато пътуваме из красива България със 100% еко автомобил се чувстваме една стъпка напред в житейското си поведение. Имаме усещането за „чисти” хора, готови да летят… И политаме – от Беклемето, със световния шампион по парапланеризъм Весо Овчаров, но за този адреналин ще разказвам отделно. Дотогава – да открием красотата на „зеленото”.
