Българската икономика отчита солидно представяне през 2025 г., въпреки динамичната и често неблагоприятна външна среда. Това показва анализ на ОББ, базиран на последните данни на Национален статистически институт и Евростат.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт на страната нараства с реално 3.0% на годишна база. В резултат на това, за цялата година се очертава стабилен икономически растеж от 3.1%, според предварителните данни. Макар и леко забавяне спрямо отчетените 3.4% през 2024 г., този резултат продължава да нарежда България сред по-бързо развиващите се икономики в Европейския съюз.
„Това представлява леко забавяне спрямо предходната година, но позиционира страната сред водещите по растеж в ЕС“, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.
Потреблението и инвестициите са основни двигатели
От страна на търсенето икономическият растеж през 2025 г. е движен основно от крайното потребление, което се увеличава с 7.6% в реално изражение. Потреблението на домакинствата отчита дори по-висок ръст от 7.8% и заема доминиращ дял от 81% в структурата на БВП. Това развитие е подкрепено от нарастването на реалните работни заплати и благоприятните условия за потребителско кредитиране.
Още по-силен е ръстът при инвестициите, които нарастват с 11.4% – значително ускорение спрямо едва 1.5% година по-рано. Макар и с по-малък относителен дял от 19% в БВП, те също дават осезаем принос за икономическия растеж.
Според Калчев, това развитие е резултат от активизирането на Плана за възстановяване и устойчивост, както и от капитализирането на държавни предприятия с публични средства.
Слаб износ и нарастващ внос
На този фон външнотърговският сектор остава по-слабото звено на икономиката. Общият износ на стоки и услуги се свива с 2.1%, като при стоките спадът достига 4.1%, докато услугите отбелязват ръст от 3.4%.
Основна причина за това е забавената икономическа активност при ключови търговски партньори като Германия и Румъния.
В същото време вносът нараства с 5.9%, което води до преминаване на нетния износ в отрицателна територия – минус 1.1% от БВП към края на 2025 г.
Услугите водят растежа, индустрията остава под натиск
От страна на производството секторът на услугите е основен двигател на икономиката, отчитайки ръст от 3.9% и заемащ 65.5% от БВП.
Строителството бележи най-висок темп на растеж – 6.5%, но приносът му остава ограничен поради сравнително малкия му дял от 3.9%.
Селското стопанство също отбелязва умерен ръст от 1.4%, но с дял от едва 3.1% влиянието му върху общия икономически резултат е ограничено.
Индустрията продължава да бъде под натиск, свивайки се с 3.4% през годината. Този спад е в синхрон с негативната динамика при износа и отразява отслабеното външно търсене.
Инфлацията се ускорява преди влизането в еврозоната
Инфлационните процеси през 2025 г. са резултат от комбинация от външни и вътрешни фактори. От една страна, забавянето на инфлацията в еврозоната оказва дезинфлационен натиск. От друга – увеличените бюджетни разходи и ръстът на административно регулираните цени действат проинфлационно.
Допълнително влияние оказват и очакванията, свързани с предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., които променят поведението както на потребителите, така и на бизнеса.
Средногодишната хармонизирана инфлация се повишава от 2.6% в края на 2024 г. до 2.7% през май 2025 г., което позволява покриване на критерия за ценова стабилност и приемането на страната в еврозоната.
След положителните конвергентни доклади инфлацията се ускорява до 3.5% към края на 2025 г., което поставя България сред страните с по-висока инфлация в еврозоната – редом до държави като Австрия, Словакия и Хърватия.
