Ако погледнем едно кариерно развитие във възходящ план - от най-ниските позиции до върха на компанията, то на този връх обикновено откриваме названието “мениджър”. Например ГМ (генерален мениджър), СЕО, Managing partner, директор и други. Това е позиция, която указва управленски функции върху останалата част от дадена група. Много хора биха си помислили: ами той се е изкачил толкова високо, следователно за него няма тайни. Той знае, каквото има да се знае, той е шефът. Това мнение е разбираемо - но само на пръв поглед, ако човек гледа отдолу нагоре и ако позицията за него е всичко, за което мечтае. Мениджърите обаче, които са “горе” или поне повечето от тях, не биха се съгласили с тази представа. Ако даден лидер, мениджър, започне да живее с мисълта, че той знае всичко, че няма нужда от развитие, да учи нови неща и техники, да става още по-добър, в този момент той започва да слиза надолу в кариерата си. Пред този проблем са поставени собствениците на компании, които назначават мениджъри, СЕО-та и други ръководни позиции в своите организации. Те, естествено, искат по-отговорни, по-умели, по-продуктивни мениджъри, които да ръководят части, а в някои случаи и цялото “творение”. Затова в много компании се правят мениджърски обучения. Каква, обаче, е тънкостта?
Има разлика между собственик на компания, управляващ партньор и мениджър, и тя е в нивото на отговорност!
Собственикът мисли за компанията като за нещо собствено, създадено от него (или с други съсобственици); за нещо, което трябва да оцелее и просперира като цяло. Мениджърът (с изключения, разбира се) приема компанията за мястото, в което е на работа и където има ограничена отговорност в зададената му сфера. Правя това разграничение, за да не се изпадне в генерализация (поставяне на всеки, който носи титла и позиция на мениджър, под един знаменател). Макар и собственици, и мениджъри да имат управленски функции, между тях има разлика в ниво на отговорност и необходимост и мащаб на мислене и действие. Това, от своя страна, обуславя и разликите в обучението на тези две групи управленски персонал. От нашия личен опит дотук и по данните на мениджмънт технологията на г-н Хъбард, която използваме, мога да кажа, че собствениците проявяват интерес основно към въпроси на организацията на компанията:
За постигането на тези знания и резултати има различни обучения в рамките на “Лидерство, власт и делегиране”; “Цели, стратегии и политики и административна скала”; “Организация”; “Финансови политики и стратегии” и т.н.
За мениджъри има различни видове обучения:
от специализираните за съответния отдел като маркетинг, продажби, производство и услуги, PR - до обучения по Мотивация, Тийм билдинги (но не тези за забавление на екипа), Предотвратяване и решаване на конфликти и Ефективна комуникация, Мениджмънт на проекти, и разбира се, някои от обученията, които споменах по-горе във връзка с интереса на собствениците. Като споменавам всичките тези обучения, определено не искам да кажа, че мениджърите и собствениците нямат познания по тези предмети. Напротив. Ако нямаха, едва ли щяха да са, където са сега. Тези обучения и технологии ще им помогнат да видят какво им пречи да постигат целите си, как да използват най-доброто от успешните си практики досега.
Те ще открият как да интегрират в практиката си нови технологии и знания в мениджмънта и организацията, за да са още по-успешни като собственици и мениджъри
Така че, да, отстрани може да изглежда за мнозина, които не са ангажирани с мениджмънт, че щом някой е стигнал “по върховете”, той вече знае всичко и за него няма тайни. Тези обаче, които са стигнали до върховете, знаят нещо по-различно от това мнение. Те - или поне повечето от тях, знаят, че за да оцелееш на върха трябва да си по-добър от вчера, да знаеш и да можеш повече с всеки ден. Част от начина за постигане на това постоянно израстване са обученията - обучения, които не толкова забавляват хората и ги разтоварват от ежедневието, а обучения, които предоставят технология, знания и умения, помагащи на мениджърите да усъвършенстват себе си и средата около тях.
