В края на март 2021 г. необслужваните кредити в банковата система (лоши и преструктурирани) е 7,1% от всички кредити в банковата система, като те възлизат на 5.698 млрд. лв. (при 5.711 млрд. лв. в края на декември 2020 г.). През декември този дял е възлизал на 7,45%, което означава, че на тримесечна база се забелязва спад. На този етап данните сочат, че няма рязко влошаване в качеството на кредитния портфейл на банките, като последствията тепърва ще се установяват през идните месеци.
Най-вероятно централната банка ще отчете ръст, но той не се очаква да засегне дейността на банките, поради високата им ликвидност и изпълнените предписания от страна на БНБ, които имаха за цел да посрещнат евентуално негативните последствия от здравната криза. Съвсем логично е делът на необслужваните потребителски кредити да се увеличи, предвид характера на този вид заеми. Банките са кръвоносната система на всяка икономика, но дейността им зависи и се определя от общата икономическа и политическа конюктура.
Ще се повишат ли лихвите по кредитите
Прогнозите са, че в края на 2021 г. е възможно някои домакинства да останат неприятно изненадани от по-високите суми, които ще трябва да платят за кредитите си?
Евентуално повишаване в лихвените нива по банкови кредити в голяма степен се определя и зависи от това дали необслужваните ще нарастват. БНБ още миналата година отправи предупреждение, че това е възможно да се случи. Това, което бих искала да вмъкна, като уточнение е, че ако банките предприемат такива действия, то по-високите лихви ще се прилагат по отношение на новосключени договори за кредит. Припомням, че при клиентите, които вече са сключили договор за банков кредит, лихвата по него се определя на база рефентен лихвен процент + фиксирана надбавка, която в повечето случаи зависи от цената на привлеченият от банката ресурс (т.е. от разходите, които заплаща на вложителите). По мои наблюдения това е малко вероятно да се случи, поне до края на годината.
Защо нарастват бързите кредити?
Всеки четвърти българин е задлъжнял към банки, но българите задлъжняват все повече и към фирмите за бързи кредити. Какво е обяснението?
По последни данни в края на март 2021 г. кредитите за Дoмaĸинcтвa и HTOOД ca 26.085 млpд. лв. (20.7% oт БBΠ). Погледнато на годишна база увеличение има, както при потребителските (ръст от 5.5%), така и при жилищните заеми (11,9%). Данни сочат, че здравната криза като че ли засили апетита към задлъжняване. Ниските лихви по банкови кредити и това, че голяма част населението промени жилищните си нужди (започнаха да се търсят по-големи апартаменти, къщи с двор и апартаменти в затворени комплекси) също може да се счита за причина в ръста на кредитирането.
От друга страна ръст в отпуснатите небанкови заеми означава нужда от парични средства на лица, които по една или друга причина не отговарят на условията за получаване на банков кредитен ресурс – лоша кредитна история, невъзможност да бъдат доказани доходи, висока задлъжнялост и др. Опитът показва, че в криза най-уязвими са онези групи, които са с ниски доходи и нямат възможност да заделят буфери, с които да посрещнат обичайните си месечни разходи в извънредни ситуации, като загуба на доход например. Тези групи често прибягват до небанково финансиране.
До какво ще доведе масовото неплащане на задължения?
Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на март 2021 г. е 5.698 млрд. лв. (при 5.711 млрд. лв. в края на декември 2020 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.10% (при 7.45% в края на декември 2020 г.). Като обща експозиция делът на лошите кредити в банковата система намалява в началото на годината, сравнено с данните от предходното тримесечие. Прогнозите са те да не прехвърлят 10 -15%, което не би представлявало риск за банковата система. Както вече по-горе споменах, при по-висок от очаквания ръст в обема на лошите вземания първото, което банките ще предприемат е да увеличат лихвените равнища, изразено в нарастналия кредитен риск за тях.
Защо някои банки спряха да предлат срочни депозити?
По мои наблюдения към момента две банки преустановиха предлагането на срочни депозити, като очаквам и други с голям пазарен дял и размер на активи, да последват този пример. За голяма част от читателите Ви най-вероятно това звучи шокиращо, но ако погледнем назад във времето, ще установим, че банките нямат нужда от ресурс от дълъг период от време. Високата ликвидност в банковата система доведе до нов феномен в нея – преустановяване на откриването на срочни депозити. Очевидно нулевите лихви по депозити и отрицателни за фирми, както и таксите за откриване и съхранение на средства (при някои банки), не бяха достатъчни да направят тази форма на спестяване по-малко атрактивна за българите. Тук дори не засягаме темата за инфлацията, която обезценява още повече спестяванията.
Средната лихва по депозит повече от 5 години е под 1% и въпреки всичко спестяванията в банки нарастват, а здравната криза (противно на повечето очаквания) се оказа катализатор на този процес" - отговори Николова"На пръв поглед ситуацията за някои може би е шокираща, но ако я проследим в детайли през последните няколко години, ще установим, че това е логичен ход. На банките просто не са им необходими още депозити. Причина може да се търси и в отрицателната лихва, с която БНБ таксува банките върху техните свръхрезерви в размер на 0,7 на сто годишно. Двете банки, които уведомяват клиентите си за тези свои намерения ги насочват към други спестовни продукти – спестовни сметки или други спестовни планове (взаимни фондове), които отговорят на техният консервативен профил.
Богатите стават още по-богати
Към момента две банки преустановиха предлагането на срочни депозити, като очаквам и други с голям пазарен дял и размер на активи, да последват този пример. За голяма част от читателите Ви най-вероятно това звучи шокиращо, но ако погледнем назад във времето, ще установим, че банките нямат нужда от ресурс от дълъг период от време. Високата ликвидност в банковата система доведе до нов феномен в нея – преустановяване на откриването на срочни депозити. Очевидно нулевите лихви по депозити и отрицателни за фирми, както и таксите за откриване и съхранение на средства (при някои банки), не бяха достатъчни да направят тази форма на спестяване по-малко атрактивна за българите. Тук дори не засягаме темата за инфлацията, която обезценява още повече спестяванията.
Защо са високите цените на имотите по време на Covid-19 кризата?
Противно на повечето очаквания жилищният пазар и цените на недвижимите имоти не претърпяха корекции в пандемичната година. Въпреки, че жилищния пазар спря за кратко през март изминалата година, няколко месеца след това бе наблюдаван бум в търсенето и бързо беше възстановен. След първото затваряне на икономиката миналата година голяма част от банките преустановиха временно кредитирането на работещи и заети в най-засегнатите сектори на икономиката – ресторантьорство, туристически услуги, строителество и др., като няколко месеца след това те възстановиха старите правила на кредитиране и секторът се нормализира. Цените на жилищата вече бяха започнали да се покачват преди пристигането на пандемията, но тя създаде условия за забавяне на пазара на имоти. Очаква се цените на жилищата да останат повече или по-малко стабилни в средносрочен план, на фона на спадащото търсене, както и предлагането. Цените на новите жилища в България за изминалата година са се повишили с близо 2%, а на вече съществуващите с около 6%. Наблюдава се скок на новопостроените жилища и спад в издадените разрешителни за стартиране на строежи. Това може да бъде предпоставка за намаляване на предлагането в краткосрочен план и запазване на цените. Няма как да не отбележим, че интересът към селските райони и предградията нараства, за сметка на градските. Пандемията увеличи желанието за къщи с малко повече пространство и градина. Отбелязаните рекордно ниски лихвени проценти на ипотечните кредити стимулират кредитоискателите да вземат бързо решение за закупуване на имот. През последните години незначителните лихвени проценти по банкови депозити, насърчават хората да инвестират в недвижими имоти. Това е и причината през последните шест години пазарът на жилища да се увеличава значително.
