През последния месец България бе обхваната от сериозни горски пожари – явление, което беше прогнозирано, но за съжаление не бяха взети навременни мерки за ефективно управление на ситуацията. Основните причини за разрастването на огнените стихии са комплексни и включват както природни, така и човешки фактори.
Защо горят българските гори?
Един от ключовите проблеми е трайното застаряване на значителна част от горите в страната. Особено засегнати са иглолистните и издънкови гори, които формират около 70-75% от общия горски фонд. Там натрупването на суха дървесина е голямо, а плановете за сеч не се изпълняват достатъчно ефективно. В България се добива едва около 42% от растежа на горите, докато средното за Европа е между 75 и 80%. Това води до повишен риск от съхнене и масов колапс на горските масиви в ниските райони през следващите години.
Недостатъчната инфраструктура също затруднява гасенето на пожари – пътната мрежа в българските гори е около 6-7 линейни метра на хектар, докато в Австрия този показател достига 45-50 линейни метра. Освен това често не се реализират планирани противопожарни мероприятия като просеки, резервоари за вода и противопожарни кули.
Последствията от пожарите
Щетите от горските пожари са огромни и се измерват не само в загубени площи, но и в унищожени екосистеми и биологично разнообразие. Горските пожари връщат развитието на гората с 60-100 години назад. Те унищожават хумусния слой, отделят огромно количество въглероден диоксид и причиняват смъртта на диви животни. Опожарените гори губят способността си да изпълняват жизненоважните си екологични функции, което води до ерозии и свлачища.
Причини и пропуски
Според инж. Петър Дишков, експерт към Българския комитет за диверсификация на дърводобива и горското стопанство (БКДМП), към основните причини за пожарите се добавят и други фактори като:
- Прекомерен растеж на растителността след дъждовната пролет, която не е била почистена.
- Липса на активна информационна кампания за превенция, особено сред земеделците.
- Недостатъчна активност от страна на местното население в борбата с огнените стихии.
- Забавена реакция в първите часове след възникване на пожарите – критичен период за овладяване.
- Липса на ефективни наказания срещу умишлени палежи.
- Неоптимално използване на наличната техника, като например форвардери с цистерни или специализирани трактори за създаване на противопожарни просеки.
Спекулации и реалност
В обществото се разпространяват множество митове и спекулации – например, че боровите гори са причина за влошаване на екологичното състояние. Всъщност, горите изпълняват важни функции, като регулиране на водните ресурси и задържане на почвите. Липсата на собствена авиационна техника за гасене на пожари често е критикувана, но цената за закупуване и поддръжка е изключително висока, а България има възможности за взаимопомощ чрез европейски механизми.
Чуждестранния опит
Петър Дишков цитира Томас Шулц, шеф на американската горска служба, който подчертава необходимостта от активно управление и безопасност в горските стопанства. Според него горите днес са претоварени с дървесна маса, което увеличава риска от пожари и други проблеми. Решението е в редовното прореждане, механичното намаляване на масата и активното гасене на пожари, подкрепено от ефективни транспортни и добивни фирми.
Наука срещу популизъм
Въпреки увеличаващите се пожари, България разполага с експерти и технологии за управление на горските масиви и справяне с пожарите. Проблемът е в обществените нагласи, които в последните години често са против активното стопанисване. Налагат се рестрикции извън нормативната рамка, което демотивира хората, ангажирани с гората.
Поддържането на горите чрез подходящи видове сечи не унищожава природата, а я укрепва и прави по-устойчива на пожари, болести и насекоми. Активното стопанисване може да създаде и до 20-25 хиляди нови работни места, което е от голямо значение за развитието на страната.
Българските гори са силно повлияни от човешката намеса и само 8,7% от тях са естествени.
Ако искаме здрави гори, опазена природа и развити селски райони, трябва да приемем и подкрепим активното управление и поддържане на горските масиви. Гората не е само място за разходка – тя е жизнено важна екосистема, която изисква грижа и устойчиво стопанисване.
