Да попаднеш в стария Самарканд е като да си герой от ориенталска приказка, но съвсем истинска. Такава, която те пренася в далечни векове назад, разказваща за дни и нощи на великолепие, злато и сърма, скъпоценни камъни и кехлибари, смели мъже с ятагани, любов и страсти, религия, която възпитавала деца и младежи, кервани и пазарища, в които умели търговци се пазарели и надпреварвали да хвалят стоката си, защото тук бил в центъра на прословутия Път на коприната.
Днес това уникално синьо, в съчетание с блестящото злато и зашеметяващите размери, още повече засилват ефекта, когато в първия момент видиш стария площад Регистан, обграден от трите огромни медресета, които всъщност са били университети за религия, но са давали много повече. Добре дошли в Узбекистан!
Снимки: авторът
Самото име на Самарканд пробужда фантазията. Някога е бил важен търговски център по Пътя на коприната, преди да бъде открит морският път към Индия и Китай и е привличал много владетели като Александър Велики, Чингис Хан и всеки е оставял отпечатък. Създателят на Самарканд обаче е именно Тимур, който е завоювал Южна, Централна и Западна Азия и го превръща в столица на своето царство. Той довел тук много хора на изкуството, архитекти, учени. Звучи почти невероятно, но само за две години е построено всяко едно от трите медресета, останали днес, които обграждат площада и където се учат младите хора, в голяма част по религиозни науки.
Стоя в центъра на този огромен комплекс и съм като малка топлийка – размерите са наистина колосални. Тонове мрамор и милиони малки яркосини плочици, редени на ръка по стените и колоните. Буквално те карат да немееш пред труда и умението, които са положени. До мен кандидат-младоженци репетират фотосесия и ме връщат в съвремието, а слънчевите лъчи се пречупват в златните минарета като златни мечове.
Прекрачвам портата на едното медресе – на приземния етаж в двора има търговци на различни сувенири, най-вече керамика и големи кашмирени шалове в ярки цветове. Всичко е много шарено, навсякъде има рисунки на нарове – в исляма плодът е знак за плодородие и щастлив брак с много деца. Влизам в централната зала и ахвам – великолепни гравюри от сини и златни плочици, които са изрисували уникални фигури и арабски надписи. Изключително добре са осветени, което засилва ефектът. В другото медресе отново съм изумена от умението на майсторите отпреди седем века.
И докато пресичам двора, един изумрудено син шал привлича очите ми. Как да си тръгна без така известните кашмирени шалове оттук?! По-късно виждам, че и те са правени в Китай, ама май поне са истински. Девойката, която го продава, е усмихната. Започваме да се пазарим. Тя ми казва, че съм първата клиентка за деня и ми прави директна отстъпка. Аз продължавам да се дърпам – накрая почти на двойно по-ниска цена си стискаме ръцете (за 60 лв.). И двете сме видимо доволни, а аз се оглеждам вече за някое летящо килимче. Духът ме е обхванал след тези картини.
От 1991 г. Узбекистан е независима република, която обаче днес има всички предпоставки да се превърне в новия лъв на Централна Азия текст Историческите забележителността на Самарканд са обект на световното наследство на ЮНЕСКО
След като разгледам и третото медресе, се отправяме към приказно красивата джамия Биби Кханъм, наречена на името на любимата на Тимур. Тя се намира на пешеходно разстояние по красива и широка алея с пейки и павилиончета. Тук изкуството и майсторството на архитектите са достигнали невероятни висоти. Видно е, че Тамерлан много е обичал Биби, за да й направи този подарък - всичко е щедро, разточително, огромно.
Гравюрите са изобилни, преливат. Всъщност владетелят често обичал да казва „Ако се съмнявате в нашето могъщество, вижте нашите сгради“. Това е една от най-изтънчено украсените джамии в Централна Азия, въпреки че немалка част от нея днес е почти разрушена, но туристическата е достатъчно впечатляваща и възстановителните работи продължават.
Оттам продължаваме към комплекса на узбекския президент Ислам Каримов, който управлява от 1991 до 2016 година, когато умира и е погребан в родния си Самарканд. Комплексът не впечатлява, но гледката, която се открива от него, е наистина изключителна и се вижда могъществото на Биби Кханъм комплекса. Заслужава си да се види гробницата на Тамерлан, чийто оребрен купол е с формата на пъпеш и е като вечна крепост, в която се отразява цялата земя. (в Узбекистан се отглеждат най-уникалните пъпеши, които можете да си представите – две реколти на година, защото е достатъчно топло).
Имате възможност да посетите още един-два музея към комплекса, но общо взето за около четири часа ще се справите. Около два часа обаче може да отидете в огромния пазар Саиб, точно до джамията (който в понеделник, когато бяхме ние, не работи). Както някога търговците са идвали тук, за да продават стоката си, така и днес многобройните щандове се изпълват със сушени плодове и ядки, чай, сладки, хлебни изкушения, планини от подправки. Цените на сушените плодове са малко по-високи от нашите, но затова са напълно натурални, без никакви стабилизатори и захари.
Това, което не трябва да пропускате, е да ядете плов – най-типичното узбекско ястие. Ориз с подправки, от които става жълт и овнешко месо. Не се мусете – това е най-великото месо, което сте опитвали и никога няма да познаете, че е такова. Просто се топи в устата. Започва да се приготвя от сутринта в огромни тави и се продава, докато свърши.
Отваряме Google и разбираме, че най-доброто ястие е в „Център Плова №1“. Вземаме поредното такси и за 6 лева и десетина километра пристигаме. Отвън е пълно с коли, от които слизат костюмирани мъже (жени не виждам) – държавни служители, които идват на обяд. Ресторантът е с вид на закусвалня и тук се сервира само плов – меню няма. В момента, в който седнеш на масата, идва някой с голяма табла със солено-кисели разядки и си избираш каквото пожелаеш. След малко пристигат две големи порции плов. Как ще се изяде това количество? Не остана и зрънце ориз. Наистина този плов беше №1.
Съвет: за пиене не правете грешка да вземете студена бира, защото ще бетонира в стомаха лойта. Вземете чай, който така или иначе сервират и е страхотен. За двама души платихме 20 лева. В 1 часа по обяд пловът вече беше свършил пловът и повече за деня не се приготвя.
