fbpx Основите на автомобилния маркетинг са поставени от жена | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Основите на автомобилния маркетинг са поставени от жена

Съпругата на създателя на автомобила Карл Бенц предприема първото пробно пътуване с каляска оборудвана с двигател с вътрешно горене за да покаже на света че това велико изобретение съществува. С дължината си от 106 километра пътешествието всъщност е истинско геройство.

Автомобилът може и да типично мъжка играчка и това клише да се е превърнало в изтъркана фраза, но истината е че първата реална рекламна кампания, създадена за първия в света автомобил е дело на жена. При това в епоха, когато жените далеч не са били така равнопоставени на мъжете както сега.

Това започва в една топла августовска нощ на 1888 г. когато една млада госпожа, придружена от двете си деца, скришом се промъква в гаража на китна къщичка в град Манхайм. Тримата тихо избутват малката каляска с три колела. Въпросната дама не е нито нагъл крадец, нито дрипава водачка на банда скитници. Под шала й меката лунна светлина озарява нежно, красиво и невинно лице. Едва ли нещо може да спре амбицираната Берта Бенц, която не може да се примири с неуспешните опити на обичния си съпруг Карл да популяризира самоходната си каляска, задвижвана с бензинов мотор. За да му помогне, Берта се решава на отчаяна стъпка и заедно с двамата си синове подкарва возилото и поема на дълго, граничещо с лудост или героизъм пътуване към градчето Пфорцхайм, отстоящо на 106 километра от Манхайм...

Цели пет години тя неуморно е насърчавала своя талантлив и изобретателен съпруг да не се отказва от необикновената идея, която е била обсебила мислите му. През 1883 г. 37-годишният ентусиаст убеждава няколко предприемачи от Манхайм и околностите да се доверяват на обещанията му че може да конструира надеждни топлинни двигатели и финансират начинанието му. Създадено е сдружение, което оглавява той самият, и още през същата година фабриката за газови двигатели Deutz, създадена от Николаус Аугуст Ото има пълноправна и доста сериозна конкуренция в лицето на Benz & Co. Rheinische Gasmotorenfabrik Mannheim („Фабрика за газови двигатели - Манхайм”). Но когато идеите за самоходно возило окончателно изкристализират в главата на Бенц, той събира управителния съвет на фирмата и обявява на своите съдружници, че възнамерява да се заеме с проектирането на леки двигатели за превозни средства. Това идва като гръм от ясно небе за предприемачите, които се противопоставят на тази „налудничава” идея. Бенц от своя страна нито за миг не се разколебава в същността и смисъла на идеите си, продава своите акции, напуска фирмата и с получените пари обзавежда собствена работилница. Скоро той намира нови спонсори за замислите си, а с парите основава компанията Benz & Cie. В офиса от сутрин до вечер той чертае и проектира, изчислява и конструира и през 1885 г. поставя първия малък и специално конструиран за задвижване на превозно средство бензинов двигател върху триколка.

За съжаление обаче конструкторът е връхлетян от проблеми, които далеч не са от техническо естество, а са свързани най-вече с представянето на неговия продукт. Когато решава да го демонстрира на Парижкото изложение за превозни средства през 1887 г., изделието му е забутано в далечните ъгли на изложбената площ, сред обикновени каляски и каруци. Малцина успяват да видят иначе брилянтното творение, а повечето от тях по-скоро недоумяват каква е това странно триколесно возило, натоварено с разни железни устройства. Огорченият Бенц се прибира вкъщи и горко се жалва на съпругата си Берта. И така, борбената жена решава да вземе нещата в свои ръце, като измисля една блестяща рекламна кампания за произведението на мъжа си, а както казахме, начинът, по който я реализира, е наистина героичен. Няколко месеца тя крои „пъклените” си планове и чака подходящия момент.

Уникалното пътешествие е изпълнено с романтичен авантюризъм, а тримата пътници – 15-годишният Ойген, по-младият с една година Рихард и главният инициатор и организатор на това пробно пътуване – самата Берта, трябва да се справят с най-невероятни премеждия. Решителната дама се сблъсква със същинските автомобилни неволи, при които демонстрира истински импровизаторски талант. Тъй като тогава бензинът не се налива в специални станции, както днес, а се изхвърля като отпадък или се продава като разтворител, бензиностанции за Бeрта стават дрогериите, а когато не открива такива магазини, тя храни „многогоривния” мотор с разни други субстанции, като химически разтворители, служещи за почистване. Находчивата шофьорка изолира прокъсан кабел със собствения си жартиер, почиства запушения горивен тръбопровод с фибата си за коса, а спирачките са ремонтирани от срещнатите по пътя обущари, които сменят кожените им ленти...

След „пробното” пътуване съдбата на съпруга бързо се променя. Бенц получава от областното управление на великото херцогство Баден официален документ, разрешаващ му да управлява моторното возило. Разходките му с колата стават често явление, а при движението си тя често е съпроводена от цяла тълпа потни, задъхани и развълнувани хора, които виждат в нея символ на настъпващата нова ера. По-важно е обаче, че изобретението на Бенц внезапно предизвиква интереса на мнозина предприемачи.

Сто и двайсет години по-късно свързването на нефта и автомобила вече става дори на подсъзнателно ниво. И макар че в нашето всекидневие се срещаме с огромна палитра от продукти, чиято суровина за получаване е нефтът, за нас той си остава основно горивото в резервоара. Романтизмът и смелият дух на първите конструктори на автомобили и безсънните нощи на химиците са отстъпили място на всекидневната прозаичност, но е останала дълбоко вкоренената и уникална по своята същност връзка между автомобилната и петролната индустрия. Това далеч не означава, че техните съдби се преплитат още със зараждането им. Най-малкото защото, промишленият добив на нефт от земните недра съвсем не е предизвикан от необходимостта да бъдат осигурени горива за автомобила. Разбира се, по това време – когато е извършен първият промишлен сондаж за добив на нефт в Пенсилвания през 1859 година – автомобилът все още не съществува, но и зачеването му няма нищо общо с вече наличната суровина, която може да служи за задвижване на топлинна машина. Ембрионалното развитие и кърмаческите години на автомобила също не са неразривно свързани с нефта. Както бързо става ясно, добре познатият керосин, нефтена фракция използвана вече като светилно масло, не е по вкуса нито на двигателя на Ото, нито на създадения по-късно мотор на Рудолф Дизел. Въпреки това, първоначално ще има мнозина ентусиасти, които упорито се мъчат да тъпчат моторите с тази трудносмилаема храна. Керосинът, разбира се, отново ще намери своето място под слънцето, макар и далеч по-късно. Той ще се окаже идеално гориво за турбините, които ще задвижват самолетите след Втората световна война.

Откъсът е от книгата СЪЛЗИТЕ НА ДЯВОЛА на Георги Колев. Той е издател на българската версия на сп. Auto Motor und Sport и в края на миналата година издаде уникална по рода си книга за историята на петрола.