fbpx От Китай с усмивка: Диан и Дженифър Танкови | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

От Китай с усмивка: Диан и Дженифър Танкови

От Китай с усмивка: Диан и Дженифър Танкови

 

Животът понякога прави планове, които са далеч и от мислите на човек. В следващите редове ви срещаме с Диан Танков, което е родом от Варна, но в пика на пандемията се озовава с Китай с неговата китайска съпруга Дженифър.Те са младоженци, отпътували към другия край на света, за да го разгледат, да се видят с роднини, да съберат позитивни емоции. Нещата обаче правят завой и те все още са в Китай, в град Суджоу. Разговаряме с него по месинджър за това, как са преживели пика на пандемията, затворения режим и малките неща на които се радваш. 

Диане, със сигурност ще помните това начало на брака ви. Кое беше най-трудното за млади хора като вас в тези месеци на изолация в Китай по време на пика от коронавирус?

- Със сигурност ще помним всички моменти от брака ни, защото в тях има много романтизъм и голяма доза от онази вдъхновяваща магия, която създава хубавите истории. Женени сме вече от малко повече от 6 месеца и се познаваме от малко повече от 9 месеца. През това време изживяхме много положителни емоции заедно, радваме се на всеки ден и ще продължаваме да гледаме напред изпълнени с позитивизъм. Обичаме се много и заедно можем да преминем през по-трудни предизвикателства, подкрепяйки се един друг.

Иначе, липсваха ни разходката навън, малките неща произтичащи от нормалния начин на живот, като да отидеш на кино или ресторант. Разбира се доста планове се прецакаха както в личен, така и в професионален план, поотложи се и връщането ни в България. Всичко това за неопределен период от време. В тази връзка, може би най-голямата трудност е „неопределеността“ произтичаща от извънредната ситуация.
Като положителна страна на тази ситуация мога да определя , че след кризата човек започва да вижда повече истинските неща и да се радва повече на малките елементи от живота ни. Има го и позитивизма, че ако кризата е дъното, след това има само една посока и тя е „нагоре“. Така че, по-добре е да се фокусираме към минимизиране на ефекта от „дъното“ и да правим планове и откриваме възможности как да излезем по-силни в момента на възход, който ще дойде след това. Аз, например, като маркетолог, градя стратегия за периода на възход, изследвам възможностите за дигитално позициониране в Китай, стремя се да придобивам нови умения и знания всеки ден.

 

Днес от Китай пристигат все по-добри новини по отношение преодоляване на кризата с COVID-19. Животът започва да се връща в нормален ритъм. Според вас двамата, кое беше основното, което спомогна за овладяване на кризата?

- Да, тук обстановката се нормализира. Основните неща, които спомогнаха за овладяване на кризата са няколко. От гледна точка на мерки на правителството, това са въвеждането на мобилно приложение, чрез което може да се проследи дали някой е бил в контакт със заразен. В рамките на това приложение, ако човек е заразен с вируса, той има код с червен цвят, ако е бил в контакт със заразен в последните 14 дни има код с жълт цвят и ако всичко е нормално и няма опасност – код със зелен цвят.

Помогна също поставянето на КПП-та на изходите на градовете. Проверки на кодовете има и при влизане в молове, жилищни комплекси от затворен тип, институции и т.н. А освен този код се мери и температурата на всеки или с термокамера или с електронен термометър, данните излизат в рамките на 2-3 секунди.

Друг фактор е, че всички тук носят маски винаги когато са навън.

И когато всеки носи маска, дори някой да е заразен, то той по-трудно ще зарази друг човек. Когато беше пикът на вируса хората наистина спазиха правилата за социална изолация, нямаше тълпи от разхождащи се в паркове, в кварталния ни магазин имаше максимум 1-2 човека, доставки се извършваха не до вратата на апартамента, а на определени места в жилищния комплекс и т.н.

Как самите китайци приемаха тези тежки условия на карантина?

Джени: Лично аз и роднините ми стояхме вкъщи през тези 2 месеца поради отговорност към здравето ни, близките ни и обществото като цяло. Не толкова заради самите правилата или глобите. В началото не знаехме много затова как този вирус се разпространява, слушахме за увеличаващите се случаи в Ухан и след това из цялата страна. Беше доста страшно, много хора доброволно си останаха вкъщи по време на празниците покрай Китайската Нова Година, а това по принцип е времето, в което семейства и приятели се събират, за да празнуват заедно. Много бързо жилищните комплекси затвориха за посетители, които не живеят в тях и всеки, който влизаше и излизаше трябваше да се регистрира и температурата да му бъде измерена. Доставките на храна отнемаха понякога часове, неналожителните доставки бяха отказвани или отлагани със седмици. Беше трудно в началото, но си мисля, че хората също така се чувстваха защитени поради взетите мерки от правителството. В крайна сметка безопасността и здравето стоят преди парите или удобствата, с които сме свикнали.

 

Мерките за карантина в Китай вече не са толкова строги. Какво обаче е продължава да е задължително?

Реално в нашия град Суджоу, мерките не са били чак толкова строги и в момента продължават да важат. Всеки беше свободен да излезе от вкъщи, дори да посети парк, но самите хора по време на пика се въздържаха от това. Всеки продължава да носи маски, честно казано не съм сигурен дали все още е задължително, но хората си ги носят. Както споменах и по-горе, пунктовете на изходите на градове, в моловете, жилищни комплекси и където се проверява за кода от приложението и температурата, си стоят все още. Извън града също винаги е било възможно да се излиза, но само ако кодът ти е със зелен цвят и нямаш температура.
Вече по-спокойно може човек да излезе на разходка. Движението на всеки се проследява дотолкова, че да се предпази както самият той, така и обществото – т.е., никой няма да ми държи сметка, ако отида до мола или в парка, по което и да е време. Но ще бъда уведомен и поставен в карантина за 14 дни, ако съм бил в контакт със заразен човек, за да се прекъсне по-нататъшно разпространение.

Как се справят възрастните хора с мобилното приложение, защото в България голямата част от тях нямат смартфони? Освен това има притеснение, че ще това приложение ще навлезе в личната ти свобода и ще те следи. Как го приемат в Китай?

- Доста хора вече имат смартфон, в това число и по-възрастни. Все пак, ако някой няма смартфон, тук има възможност човек да регистрира, член на семейството си, а в жилищните комплекси дават и хартиени бележки, ако ходиш да ти мерят температурата всеки ден за 14 дни.

Относно личната свобода, ако се замислим, в момента колко хора са си изключили местоположението на телефоните, колко хора дават в много случаи и несъзнателен достъп на частни компании като Google, Facebook и т.н. да проследяват местоположението им? Иначе казано - съгласни сме да ни следят частни компании, за да получаваме реклами, а не сме съгласни да дадем достъп до оторизирани правителствени институции, чиято цел е да предотвратят престъпления и да опазят здравето и живота ни?

Приложенията вече са навлезли в живота ни и ни следят, но аз не смятам, че това ограничава личната ни свобода. Ако някой толкова иска, може да си изключи местоположението или да си остави телефона вкъщи. Но като мярка за борба с епидемия, е да можеш да докажеш на себе си и на органите за контрол, че не си бил в близост до заразен. От друга страна така може да се прекъсне веригата на епидемията. Смятам, че е доста ефективен подход.

Къде отидохте вие, когато излязохте първия път?

На 18-ти март отбелязахме 6 месеца брачен живот и тъй като не бяхме излизали точно 2 месеца, а обстановката вече беше по-добра, си подарихме една разходка в парка в центъра на Суджоу, в който има красиво езеро. Заредихме се с приятното усещане за възвръщане към нормалния живот. И наистина, малките неща, които преди в забързаното си ежедневие сме подминавали, сега правят по-голямо впечатление и биват оценени.

Работят ли заведенията? Имат ли клиенти?

- Да, вече почти всички заведения работят, преди няколко дни бяхме в мола и почти всеки ресторант беше пълен с хора. По кафенетата също има хора. Нещата малко по-малко се връщат към нормалното.
Усеща ли се страх сред хората? Дистанцираност? Самите вие имате ли усещане, че вирусът „дебне“?
- С всеки изминал ден страхът сред хората намалява. Хубаво е обаче да има дистанцираност все още. Като да се спазва разстояние от 1-2 метра на опашка, например. Но няма дистанцираност, която да плаши, да ни прави по-малко хора или да води до грубост.

Как държавата подпомага бизнеса в това трудно време?

- Не съм чак толкова навътре, но по повърхностен поглед, това, което чуваме и четем, е, че някои данъци са намалени, има финансова подкрепа за някои компании. Също така има въведени по-гъвкави мерки за заеми, като по-ниски лихви, мораториум на плащания на вноски за определен период. Насърчават се ефективното производство и дигиталната трансформация все повече.

Според теб ще се върне ли животът такъв, какъвто го знаехме и живеехме допреди няколко месеца?

- Това е въпрос, който зависи от всеки един от нас. Ако сме единни и работим заедно за това, можем да излезем от тази криза по-силни от всякога. С повече опит, с повече позитивизъм, с по-трезва преценка за нещата от ежедневието ни. Дали ще можем да излизаме навън както до преди няколко месеца – да, със сигурност! Но по-важно е като излезем какво ще донесем на света?
Силно се надявам това да бъде нещо, което ще доведе до просперитет, а цялата омраза, завист, мрънкане да си ги оставим в кризата. Така, че от нас си зависи какъв свят ще построим, след като премине това предизвикателство.

снимки: личен архив

--------------------

Диан Танков е родом от Варна, като освен в родния си град доста време пребивава и столицата. Занимава се с дигитален маркетинг, изработка на сайтове, онлайн реклама, има видео канал, в който публикува видеа от събития и теми свързани с дигиталния маркетинг. Преди 9 месеца се запознава с красивата китайка Дженифър, с която се влюбват от пръв поглед и три месеца по-късно вече са семейство. Джени преподава английски онлайн, прави преводи на английски и китайски, а сега навлиза и дебрите на дигиталния маркетинг. 
 

Facebook коментари