От понеделник ще трябва да работим у дома, в личния си офис или на пейка в задния двор на селската си къща. Ще живеем (не по своя воля) в условия на извънредно положение. На мен ми се струва и възможно, а дали ще е приятно – зависи от нас. Ето какви възможности ми се отварят, за които иначе нямам време:
1. Ще подредя компютъра си и ще направя копие на всички важни документи, защото утре компютърът ми може да „изгърми“, а днес урокът за превенцията е сред най-важните
2. Ще подредя онази папка рандъм – пак на компютъра. И докато преглеждам попадналите там снимка от плажа през 2018 г., колаж от колегите за рождения ми ден, финансова справка от банката, ще си мисля, че добре си живея по принцип и ще съм по-мотивирана да правя зависещото от мен, за да заживеем пак нормално.
3. Ще си готвя. Ако не започна да готвя в точно този момент, има риск всички дълготрайни хранителни продукти, които съм си купила, да останат в килера, докато им изтече срокът на годност. Природата не харесва това.
4. Ще науча 1000 думи на италиански. Ще правя по 10 лицеви опори на всеки 30 мин. Ще помогна на сина ми да се ориентира в платформите за дистанционно обучение. Ще почистя балкона, че пролетта идва. Ще прегледам внимателно финансите си и ще си направя план за действие. Защото кризата ще отмине и тогава ще стане ясно кой е работил през тези уж свободни от задачи, срокове и работно напрежение дни и кой просто си е пропилял времето...
