Еспедиция Volkswagen в красива България

От VW T-Roc до врачанските файтони на Мито Орозов и обратно

В нашата Volkswagen ескпедиция из България се отправяме към северозападна България и по-точно към един любим наш град Враца и Врачанския балкан, който носи особена красота и сила, гордо издигащ се над града. Партньорът ни в това пътуване е самоувереният VW T-Roc, който съчетава усещането за SUV в комбинацията хечбек от компактния клас и попълва изключително модерния спектър от такива модели . И ако се чудите от къде идва името му – обяснението не е трудно: буквата „T“ прави родствената връзка с вече известните Tiguan и Touareg, от които естествено идват гените на модела. Втората част „ROC“, произлиза от английската дума „Rock“ (скала) и символизира позиционирането на T-Roc като модерен и независим кросоувър, който много прилича на съвременното поколение Y, което може и знае всичко и за което няма невъзможни неща.

 

Пътуваме с този модерен автомобил назад към историята. Враца, освен, че е градът на Ботевата чета и Софроний Врачански се гордее още един достоен българин, който след Освобождението прави градът известен и извън пределите на България. Той получава предложение от самия Хенри Форд да произвежда шасита за автомобили. Отиваме към експозицията за традиционни превозни средства, където ще видим началото на модерното коларство у нас.

 

Обръщаме внимание при шофирането до Враца, защото след магистралата от София до Ботевград слизате на първокласния път за Видин, който винаги е доста натоварен, много често с ТИР-ове. Ние буквално не усещаме тази отсечка, защото T-Roc, който е в най-високото си оборудване R-Line, е снабден с адаптивен круиз контрол, който спазва зададената дистанция спрямо предния автомобил и се оставяме изцяло на неговото водене по пътя. Повярвайте, така се спестяват много нерви, както и потенциални инциденти на този участък. А и нали сме тръгнали на ваканционно пътуване – за къде толкова да бързаме?

 

Враца е уютен български град, пазен от силата на Балкана, възвисил се буквално от последните му къщи. Зад съвременния градски площад е сгушен и етнографския възрожденски комплекс „Софроний Врачански” към регионалния исторически музей Враца. Посреща ни уюта и възрожденския мирис на няколко къщи-музеи, църква и училище, обгърнати от дървета. В отделна сграда е колекцията от карети, файтони, брички, които някога са означавала малка покрита кола теглена от коне и модерни за времето си коли.

 

И тук историята разказва за роденият пред 1959 г. Мито Орозов, който едва стигнал до втори клас, защото трябвало да работи, за да издържа семейството си. Но като буден младеж, всяка вечер четял и подчертавал важни пасажи от книги. И така, чрез самообразование надминал връстниците си. През 1883 г. в съдружие занаятчия дърводелец Исая Тошов, създават работилница и започват изработването на товарни коли и конски каруци с железни оси и обков. Но Исая бил бохем и така „ООД”-то се разтурило, а Мито продължил сам напред.

 

В началото клиентелата на работилницата била от града. Националното стопанство след Освобождението е обслужвано само от волските товарни коли и се нуждае от по-бърз и удобен превоз. Останалите по-хубави турски или чорбаджийски коли се амортизирали и нуждаели от ремонти, а това обусловило насочването към производство на повече и по-разнообразни видове коли с конска тяга. И когато през 1887 г. Орозов поема самостоятелно работилницата, много прозорливо усеща нуждите на времето.

В началото клиентелата на работилницата е от местен и общински мащаб. Националното стопанство след Освобождението е обслужвано само от волските товарни коли и се нуждае от по-бърз и удобен превоз. Останалите тук-там по-хубави турски или чорбаджийски коли се амортизирали и нуждаели от ремонти, а това обусловило насочването към производство на повече и по-разнообразни видове коли с конска тяга. И когато през 1887 г. Орозов поема самостоятелно работилницата, той взема и решителни мерки да отговори на нуждите на времето.

 

Назначава като главен майстор дърводелец сърбина Йован, като му плаща невероятната за времето надница от 5 златни лева (при 1 до 1,50 лева), както и бояджията и тапицер унгарец Едуард. Така качеството на колите става много по-добро и кръга на клиентелата се разширява. Жени се за чорбаджийска дъщеря и постепенно при него пристигат клиенти от цяла България. Построява и нова, внушителна за времето си сграда.

 

В тази занаятчийска работилница, считана тогава за фабрика, се изработвали годишно до стотина различни брички, кабриолети, файтони и други специализирани коли. „Врачански“ тип коли били прецизно изработени, леки и здрави, защото Мито не пестял от качествен дървен материал. Така те били и по-пригодни и за лошите пътища в страната и за по-дребни коне. Особено внимание се обръщало на боядисването на колата, което осигурявало както трайност на дървените части, изложени на всички атмосферни влияния, така и красота на колата. За това се използвали само първокачествени безири, бои и лакове, като се нанасяли общо 4 – 5 пласта.
През 1897 г. Алеко Константинов посещава Враца и остава възхитен не толкова от града и „фабриката“ на Мито Орозов, колкото от делото и личността на последния, като пожелава повече такива хора да се раждат в България.

Въпреки, че бизнесът се разраснал, Мито така и привлякъл външни капитали или съдружници, защото смятал, че няма смисъл друг собственик без труд да получил значителен дял от общата печалба. Не приел и предложението на Хенри Форд, колкото и да звучи абсурдно. Явно врачанинът много точно преценявал възможностите. 

 

През 1907 г. първи в страната въвежда 9-часов работен ден при нормално тогава работно време от 10 до 12 часа дневно. Разбира се всички занаятчии са разгневени, но той отсича: „При пълна натовареност и организация добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия за 10 – 12 часа. От преуморения работник ползата е малка!“

Мито Орозов загива при пожара в собствената си фабрика през септември 1923 г.

 

След разходката с файтоните, се връщаме се към нашия автомобил и се замисляме, че само за един век автомобилите са извървели огромни крачки на развитие. T-Roc ни осигурява пълен комфорт при всякакви пътни настилки, благодарение на системата 4MOTION, която предлага режими за сняг, пясък, офроуд. Имаме удобни спортни седалки, които са обгърнали тялото си здраво, за да се чувстваме сигурни по завоите на Врачанския балкан, когато по-късно се отправяме натам. Имаме свързаност със света благодарение на модерна инфотейнмънт система, както SOS бутон, който при „не дай Боже” може да спаси живота ни, като повика помощ от централата на VW. Ех, ако можеше Мито да види този автомобил…

   

 

         

 

Моля коментирайте