Шарл Мюнш - един от големите Маестри произнася горната фраза в началото на 20 век. Днес тя е съвсем актуална и е един от пробните камъни в културния менджмънт въобще. Убедена съм, че това важи и за всеки вид управление - от огромната корпорация, многонационална компания или дори правителствен екип до малката фабрика, рекламна агенция, верига ресторантчета или хотели. Да управляваш ефективно днес, да си модерен, т.е. да виждаш бъдещето и да успяваш означава да имаш "ухо" и да търсиш чистотата на модела, който изграждаш такъв, какъвто искаш да бъде в неговите отражения. Нов симфоничен оркестър започна 14-я си сезон! Все под мое управление! Сменяха се екипите, оркестрантите, диригентите, разбъркваше се дневният ред на обществото, редуваха се политически модели, кризи, моменти на относителна стабилност - говоря за българската среда, в която изградих този оркестър! Светът също се променяше - днес повече от всякога има криза в творческите идеи, комерсиалното е погълнало елитарното, не се вижда иновационна идея, която да разреши проблема с финансирането на културния проект... Няма да изброявам, ще допълня само, че ако имаме в културната информационна банка опит и традиции по отношение на "звука на оркестъра", то по отношение на "звука на администрацията" практиките са твърде скромни, да не кажа бедни. Или речено в клише - мениджмънтът в изкуствата е все още в огромен дълг към самите изкуства Повече от десет месеца трябваха на членовете на Филаделфийска филхармония, за да накарат мениджърите си да се вслушат в техните искания. Настоящият сезон на този феноменален състав беше под въпрос. Оркестърът не искаше някакво парично увеличение на заплатите си просто така - музикантите настояваха за адекватно на техния талант и професионализъм отношение. Проблемът не е синдикален, той е творчески - не защото е в областта на творчеството. Ленивостта на човешкото поведение - липсата на въображение и енергия в организирането и управлението на един процес, от една страна и човешката алчност - резултат на ленивостта, са злото, в което се корени световната неуспеваемост. И тук идват моите "рецепти" за управление. Когато през 1991 г. инициирах създаването на Нов симфоничен оркестър бях изправена пред невероятния шанс да следвам път, който сама избрах. Дилемите бяха много, ще откроя две - да работя в държавния сектор или под нечия шапка, или да създам и наложа свой модел и втората - да правя изкуство или да печеля от изкуство. Избрах да правя изкуство, като създам и наложа модел, какъвто ми харесва и който намирам за работещ. Знам, че вече звучи лесно, затова ще подчертая - цената, която платих, беше много висока, тъмното беше повече от светлото, но в края на всяка пътечка, която изминавах в този лабиринт ме чакаше огромно щастие! Институцията Нов симфоничен оркестър беше изградена изцяло на западния принцип на функциониране Следваха се едновременно две дири - духът на европейската цивилизация и позитивният дух и дързост на американското мислене. Нацията ни е родена на кръстопът и за българина е лесно да смесва и моделира. Ако се престраши. Първата диря водеше направо към музикантската политика на оркестъра, втората предлагаше неговата независимост, свобода на вземане на решения, твърдост при нездравословна външна намеса и съсредоточаване върху детайлите. Какво правим? Работим за нашите оркестранти (този сезон те са малко повече от 100) и за нашата публика - в концертната ни зала влизат всеки път между 700 и 1000 човека. Сезонът ни започва през септември и свършва през август. Той включва дълга поредица от концерти и две международни диригентски академии - през юни и август, когато, освен музикантите в оркестъра, идват и около 50 млади диригенти от цял свят. Местата, където "се предлага" нашият продукт (концерта) са зала "България" и Резиденция Бояна, както и повече от 30 по-малки зали или открити пространства. Финансирането! Парите винаги следват добрата идея Това сподели неотдавна с мен един исландски бизнесмен. Когато създавах оркестъра, често ме питаха и се чудеха откъде имам сигурността да правя нещо толкова сложно и невъзможно. Истина е, че още тогава съвсем сериозно вярвах в силата на добрата идея. Независимостта на финансирането на Нов симфоничен оркестър е следствие от доверието и добрата воля на едно множество от индивидуални и корпоративни участници в нашия Годишен фонд.
Станете част от обществото на Нов симфоничен оркестър!
Годишният фонд е основният финансов инструмент при формиране на приходите в бюджета на Нов симфоничен оркестър. Той запълва разликата между приходите от билети за концертната дейност и разходите по реализацията на тази дейност. Вноските, които правите във фонда, са ежегодни и са в две категории - индивидуални и корпоративни, разпределени в седем нива. С една част от вноската закупувате услуги/привилегии - билети във ВИП зоната, чиято цена е 25 лева, чаша вино в паузата на концерта във ВИП зоната, място в концертната програма и други рекламни материали, където се публикува вашето име или търговска марка, а с другата част правите чисто дарение за оркестъра и получавате съответното данъчно облекчение. Привилегиите са два вида: основни - те важат за всички участници в Годишния фонд и специални - те включват основните привилегии и допълнителни, които се определят от нивото на участие. Годишният фонд на Нов симфоничен оркестър е система на директно финансиране, възприета от модела на финансиране на американските оркестри. Такава система позволява на гражданите и фирмите сами да избират къде да насочат парите за своите културни потребности и социална дейност, вместо чрез данъчните отчисления тези пари да се преразпределят единствено от държавата и институциите, които я представляват.
Когато създадохме фонда през 1997 г. те бяха пет, сега са повече от 100. Тогава най-високата вноска беше 80 лв. - сега това е най-ниското ниво, най-високото надхвърля 20 000! Всеки участник във фонда си избира нивото на участие и привилегиите, които му се полагат. Фондът е изграден на принцип, адекватен на оркестъра - една пирамидална структура в основата, на която стоят редовите оркестранти (наричаме ги тутисти), а на върха е Маестрото - диригентът! Вноските се подновяват всяка година - кампанията стартира през февруари и се отнася за сезона, който започва от септември. За три месеца имаме финансовата информация, която ни очертава скелета за следващия сезон. Към Годишния фонд, който е основен финансов инструмент, прибавяме още приходите от продажби - на билети, рекламни пространства, услуги за специални събития, уъркшопове. При така формирания проектобюджет се планират разходите, като се следва желязно правило - приоритет винаги има музикантската идея и ако не ти достигат пари, намери ги! Тук е мястото да подчертая - работим денонощно и не си спестяваме нищо! Участниците в Годишния фонд на Нов симфоничен оркестър наричаме “Обществото на оркестъра”. Горди сме с тази общност - тя, мисля, е една проекция на бъдещо българско гражданско общество. Дипломати, шефове на водещи български и чужди компании, лекари, адвокати, архитекти, депутати, хора на хуманитарните или точните науки, служители от много и различни сектори, много, страшно много чужденци, работещи в България. Особено сме щастливи от "детския" кръг участници в Годишния фонд - много родители правят вноски на името на децата си, те получават нашата кореспонденция, идват на концерти и се учат от съвсем малки да бъдат меценати на изкуството. Добавям, но не в скоба - малко са меценатите, които се раждат, те се създават и отглеждат и това е част от работата на културния менижър В днешния модерен свят да привличаш публиката, отдавна не означава само да продаваш билети и абонаменти за концертите, изложбите, театралните спектакли... В този смисъл намирам, че - нека не звучи драстично - никак не ме очарова поредната законодателна акция за спонсорския закон. Плаша се дори от начина, по който ще се прилага в практиката. Не казвам, че не трябва да има най-различни стимули за хората, които са готови да дават пари за култура. Да, трябва! Но нека не се залъгваме - трудностите започват от момента, в който започват да се изразходват тези пари! Къде ги инвестираш, за какви срокове, има ли макростратегия или работиш на парче, има ли кауза в изкуството или то е един от инструментите ти за правене на пари (кариера сама за себе си) и накрая - мисия ли е работата ти за изкуството или чиновническа професия! Колкото пъти сме имали трудности - а това май е всеки ден - толкова причината е била една - посредствено-чиновническа (в смисъла на метафорите на руския писател Гогол)! Напорист инатлък да не виждаш красотата около себе си! Ако следваме тезата "всичко се прави с обич", ако сме готови всеки път да се учим от грешките си и да се стараем да не ги повтаряме, ако продължаваме "да чуваме" света около нас и не се уморяваме да търсим знанието и да го прилагаме, можем винаги да погледнем в очите човека срещу себе си и да му кажем - бъди щедър, направи своя дар, колкото и малък да е той, твоят избор може да се окаже едно от най-задоволителните неща, които някога си правил! Какъв е резултатът? Нов симфоничен оркестър и неговите близо 1000 музиканти, с които вървяхме и вървим по пътя. Днес те са по целия свят, в Европа, Латинска Амерка, САЩ, България, но винаги се връщат при нас или ако са делече, не пропускат да вдигнат наздравица за оркестъра, който много обичат. Нов симфоничен оркестър и неговата прекрасна публика, която всеки път ни дарява с доверието си и готовността си да помага! Нов симфоничен оркестър и каузата му за музика - такава, какватo е в партитурите на Композитора, в ръцете на Маестрото и в душата на Оркестрантите!
