Тези дни обикалям много по срещи с представители на различни бизнеси в различни градове и мога да кажа, че агросекторът е най-засегнат в момента от случващото се в геополитически план. Да съжаление малко от представителите му ще прескочат трапа без сериозни последствия, а за някои ще е пълна катастрофа.
Безспорно това не е единственият сектор, който ще се бори с трудности, но там ги удря хем заради суровините - горива и торове, определящи около 50%, че и понякога до 70% от разходите на всеки земеделец, а и в изкупните цени. Когато подхващам тази тема, веднага много от събеседниците ми, незапознати с този бизнес, излизат с контрааргумента: „Е, какво толкова, нали имат субсидии, какво реват?!“.
Европейското земеделие е с доста по-високи разходи от това на другите континенти. Дори в европейска Русия и Украйна, откъдето идва основният дъмпинг на цените в последно време, земята и самото земеделие са организирани по друг начин и са много по-малко регулирани и съответно по-гъвкави. Цените на основните култури са борсови и никой не го интересува какви са твоите регулации, нива на рента на земята, заплати на комбайнери и агрономи, така че субсидиите не спасяват в момента положението, но няма да навлизам повече в тази тема.
Икономиката и обществото на страната са един организъм и както в човешкия организъм, когато ти се е възпалила подаграта - слава Богу, не страдам от такова заболяване - или пък ти е счупена китката, или те болят зъбите, ти не мислиш за нищо друго и не си дееспособен, така е и с бизнеса.
За много райони на страната агросекторът е белите дробове и сърцето едновременно и ако те не функционират, всичко спира. Много от населените места са пусти и населението, което е останало, макар и малко, е в този сектор. В случай на фалити и това работоспособно население ще се премести в близкия град да работи, а вероятно и да живее, а селата ще се превърнат окончателно в декори за филми, преразказващи края на нашата цивилизация.
Казусът в дадения случай е, че както с населените места, така и с компаниите няма диверсификация на приходите, т.е. разчита се само на един сектор или даже на една компания. Ако секторът претърпи катастрофа в даден момент, катастрофират всички или почти всички, освен държавните и общинските служители, разбира се.
Вчера разговарях с един собственик на компания, свързана на 100% със земеделието. Човекът сподели с треперещ глас: „Никога не е било толкова страшно, никога не е зеела пред нас такава дупка, не знаем колко е дълбока“. Аз добавих: „Не е страшно колко е дълбока, проблемът е, че не знаем колко ще е широка тази дупка, колко време ще продължи войната с Иран, колко още ще продължава войната в Украйна и други такива геополитически фактори“. Оказа се, че технологиите не съкратиха продължителността на войните като време, напротив - върнаха ги във времената на Първата световна война като паритет на воюващите страни, а когато един фактор е продължителен, то и влиянието му впоследствие е по-дълго и цените стават устойчиво високи.
Докато пиша тези редове, ми изскочи спомен за една друга среща с български собственик на IT компания с около 60 служители програмисти в момента. Човекът е на около 50 години и от 25 години е в сектора. Както и в текстила, и в този сектор сме ишлемари - работим за по-големи изпълнители по техни задания, кройки и т.н. В момента този сектор също страда, защото клиентите се преструктурират заради торнадото, предизвикано в сектора от изкуствения интелект. Този човек по време на един продължителен обяд ми сподели: „Ние цял живот си работихме за по-големите, никога не сме мислили за българския бизнес като потенциален клиент и сега се сещаме за него“. Тук също липсата на диверсификация на клиентите изигра лоша шега, поради което прекрасният и огромен офис е празен. Предвидените работни места за около 150 човека преди време днес пустеят и това не е само в тази компания. Такъв вид примери мога да давам много и от различни сектори, да не говорим за компании, разчитащи на държавни поръчки - и там като се смени властта, ще пострадат, и то сериозно.
В този променящ се свят, където палачинката се обръща не само веднъж, а постоянно и се върти с такава скорост, че даже не я виждаме, както не виждаме перката на хеликоптера, когато той лети, и само знаем, че я има, е много важно да сме с възможно най-широка клиентска база, да обхващаме различни дейности, различни сектори. Но това е възможно само когато имаме такова мислене. Защото понякога да си променим философията на правене на бизнес е много по-трудно от това да намерим пари или служители.
И накрая ще дам един наистина добър пример.
Компанията BIC стартира своя бизнес с производството и продажбата на еднократни химикалки. Не знам за вас, но аз съм изял повече от стотина сини капачки през годините на най-популярния им модел, докато съм мислил върху интегрални уравнения, маркетингови послания и какво ли не друго. Този модел на BIC не е променян от неговото създаване. В един момент компанията навлиза в сериозна рецесия поради навлизането на компютрите и намаляването на използването на химикалки. Самата компания BIC преди това със своята концепция е „изяла хляба“ на производителите на мастило за писалки и самите писалки стават по-скоро аксесоар, отколкото необходимост.
След дълги главоблъсканици един от служителите дава следното решение: „От компания, произвеждаща еднократни химикалки, ще се превърнем в компания, предлагаща на своите клиенти достъпни еднократни продукти в различни направления“. Компанията приема тази философия и започва производството на еднократни запалки, ножчета за бръснене и други. Така BIC продължава напред в свят, където основният им продукт се свива драматично и честно казано не знам къде се използва освен вързан с гаден канап на гишетата на нашите институции.
Запомнете примера на BIC и мислете в тази посока. Аз го направих преди повече от три години и това е начинът да съм все още отгоре на вълната, а не погълнат от нея.
