Повече от две-трети от прашеца, който медоносните пчелите събират от европейските полета и носят до кошерите си, е замърсен с коктейл от до 17 различни токсични пестициди. Това показва ново проучване на „Грийнпийс Интернешънал”, публикувано като част от европейската кампания на организацията да спаси пчелите и земеделието. Химикалите, намерени в прашеца, са от инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди, вероятно произведени от агрохимически компании като Bayer, Syngenta и BASF.
Проучването „Бремето на пчелите. Анализ на пестицидните остатъци в пчелния прашец в питите (пчелен хляб) и събрания прашец от медоносните пчелите“ е най-голямото от този вид в Европа, включващо повече от 100 проби от 12 страни. Общо 53 различни химикали бяха открити. Проучването представя моментното състояние на токсичността на европейската земеделска система. То показва високи концентрации и широка гама фунгициди в прашеца, събран от лозови масиви в Италия; широкоразпространена употреба на инсектициди, които убиват пчелите, в прашец от полята в Полша; интригуващо наличие на DDE (токсичен биоакумулиращ пост-продукт на забранения DDT) и на нервопарализиращия за насекомите тиаклоприд от групата на неоникотиноидите, намерени в много от пробите от Германия.Във връзка със скорошните разкрития относно замърсения прашец, и следвайки препоръките на ЕАБХ, „Грийнпийс“ призовава Европейската комисия и правителствата на страните-членки да:
Разширят обхвата на вече наложените ограничения за употреба на определени пестициди, вредни за пчелите, а именно клотианидин, имидаклоприд, тиаметоксам и фипронил, така че тяхната употреба да е забранена напълно.
Забранят напълно всички други пестициди вредни за пчелите и другите опрашители (включително хлорпирифос, циперметрин и делтаметрин).
Наложат амбициозни общоевропейски планове за действие за по-доброто оценяване на влиянието на пестицидите върху опрашителите и за намаляване на тяхната употреба.
Насърчават проучване и разработване на безхимикални алтернативи за справяне с вредителите и да промотират повсеместното въвеждане на екологични земеделски практики.
