Първа част

Пелион – планина на митове, кентаври, ципуро и зашеметяващи гледки

 

Според древногръцките легенди, дванадесетте богове лятно време слизали от Олимп, за да отдъхнат сред зеленината и прохлада на планината Пелион, да се изкъпят в кристалните като сълза извори, които бликат от много места, да надникнат по-близо към лазурното море през девствените гори . Тези легенди, както знаем са толкова описателни, че почти ги приемаме като историческа истина. Днес планината цялата е осеяна с къщи, вили, малки хотелчета и комплекси от типичните гръцки летни апартаменти, но всичко потънало в зеленина и цветя. На някои места дори не си представяме как е строено, защото къщата буквално стърчи на някой зъбер или връх, отново скрита зад много зеленина, но си има обяснение. Хората са бягали високо в планината, за да се крият от пиратите, които някога обикаляли тези земи.

 

На много места скалите рязко се спускат към морето, като образуват уютни заливчета, достъпни само по вода. Повечето от тях са в директна, здрава схватка с морето, затова пък цветът им е наистина изумруден. За гмуркачите е рай и може да изкарате часове наред в изследване на морския свят. Други заливи обаче са погалени от фин, светъл пясък и са предпочитани от хората, които обичат спокойни и диви плажове, без особено наличие на цивилизация. Почти всички селца от тази не толкова известна и популярна част на южната ни съседка обаче, имат гледки, за които могат да завидят и най-известните световни курорти.

Легендите на Пелион разказват, че това е и планината на кентаврите – онези митични същества, които се изобразявали като хора в горната част на тялото и като коне в долната. Най-известният кентавър е мъдрецът Хирон, чието племе имало божествен произход и било справедлив защитник на хората. Хирон бил учител на Язон и Ахил.

 

Още нещо важно – оттук Зевс хвърлял скали в морето и така създал приказните острови Споради – Скопелос, Скиатос, Алонисос. Е, който може да разказва – разказва, който може от камъка да прави история – прави я!

Волос - градът на аргонавтите

 

Волос е главният град на областта Магнисия, един от най-големите гръцки градове и едно от най-важните пристанища на Гърция на Егейско море. От София е на 500 км и за ок. 6 часа ще стигнете до него. С новата отсечка на магистрала „Струма”, която минава отстрани на Сандански и селата, си спестявате поне половин час. Пътят преминава по околовръстното на Солун по посока Атина и е все магистрала, която е много добре указана. Волос е на 219 км от Солун. Пътните такси в едната посока от границата са 18 евро.

 

И тук митологията е във вихъра си. Волос е в центъра на един от най-известните митове за похода на аргонавтите. Оттук отплава „Арго”, корабът, на който се качват Язон и аргонавтите, за да отидат до Колхида в Черно море и да върнат „Златното руно”. Красива приказка, която през 2004 г. ентусиасти от града превръщат почти в истина. Те създават асоциация на аргонавтите, а две години по-късно построяват копие на кораба, който днес може да бъде разгледан във Волос и е уникален световен експонат. През 2008 г. 74 съвременни аргонавти хващат греблата и за два месеца правят ново морско пътешествие от Волос до остров Итака в Йонийско море.

 

 

Иначе Волос е модерен град, уникално разположен на големия, почти затворен залив Пагаситикос, заради който водата винаги е равна като тепсия. Дългата крайбрежна ивица е дала възможност да се изгради широка пешеходна алея, на която едно до друго са залепени десетки заведения и много т.нар. „ципурадика” (общо наброяват над 400).

 

Това са таверни, в които се сервира традиционната гроздова ракия „ципуро” , най-често анасонова. Тук узото не е на мода. Следобед може да поседнете с изглед към пристанището, да отпивате от шише 25-ти номер (името идва от 25 мл вместимост на шишенцето със специфична форма), а после чаша гъсто гръцко кафе с дебела утайка, което приятно поскръцва между зъбите и може би местните ще ви разкажат още някой мит.

 

 

Търговската част на града е пълна с всякакви магазини, които се редуват с десетки заведения и кафенета, разположени между портокалови дървета, които особено вечер оживяват до късни доби.

За всекиго по нещо

Веднага зад гърба на Волос се издига планината Пелион, чието име идва от цар Пелей, бащата на Ахил. В нейните гънки са разположени десетки селца, обявени като традиционни, заради специфичното културно наследство, красивата природа и типичната места архитектура. Пригответе се за тесни пътища и много завои, но пък си струва, защото ще бъдете възнаградени с картини, които завинаги ще останат в съзнанието.

 

Планината буквално е разграфена от десетки пътища и пътеки, защото тук алтернативния туризъм (не особено ценен от нас, но много предпочитан от западняците) е силно развит. Може да кръстосвате пеша с дни по зелени еко туристически маршрути и калдъръмени пътеки, преминаващи покрай вековни дървета и стари маслинови гори. Най-добре е да се обърнете към професионален водач, защото може и да се изгубите. В крайна сметка ще вървите надолу и все отнякъде ще зърнете морето.

 

В планината се намира и най-големия чинар в Гърция и едно от петте най-стари дървета в Европа, чиито години определят около 1400. Изобщо тук е пълно с такива видове, които най-често са разпънали своите естествени чадъри на селските площадчета и подслоняват туристи и местни на уютни малки масички. Може да се отдадете на езда или планинско колоездене (честно казано, чудя се как успяват да изкачват тези стръмнини велосипедистите, които видях). За всяка активност е пълно с фирми, които ще ви помогнат.

 

 

На Пелион има и ски курорт с надморска височина от 1200 до 1471 м, на която са изградени 5 лифта, писти с обща дължина 12 км, хижа с капацитет 80 места. Казват, че в хубаво време от пистите се открива уникална гледка към Егейско и дори към края на сезона сутрин може да карате ски, а следобед да сте на плаж… Мисля си, че и това може да спадне към митовете:)

Нашето пътуване из Пелион и региона реализирахме с автомобилите SEAT

 

снимки: авторът