fbpx Половината млади смятат, че хората с повече пари са по-щастливи | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Половината млади смятат, че хората с повече пари са по-щастливи

Водеща снимка
Да

Половината млади смятат, че хората с повече пари са по-щастливи

Специално проучване извършено от българския офис на водещата международна изследователска агенция Ipsos в края на март, представя общественото мнение и потребителските навици и нагласи у нас. То е вдъхновено от най-новия смартфон на Huawei – HUAWEI nova 9 SE и обрисува пълнокръвна картина на поколението „nova“ в локалния контекст на България, на фона на продължила над 2 години пандемия, обезпокоителната динамиката на международното положение в последните месеци и все по-силно усещащата се финансова несигурност у нас и в света.

Към по-добро или по-лошо върви светът?

В описания глобален и локален контекст, 26% от младежите остават оптимисти, смятайки, че светът цялостно се развива в позитивна посока. Над половината обаче, 55% са категорични, че той върви към по-лошо, а всеки пети, или 20% от анкетираните отговарят, че не могат да преценят. Тук е интересна разликата между нагласите на мъжете и жените, като по-големите оптимисти определено са мъжете. 39% от анкетираните мъже смятат, че светът върви към по-добро, срещу едва 14% от анкетираните жени.

Да рискувам или не?

Въпреки приетата за присъща на младостта смелост и безгрижност, над половината анкетирани – 54% казват, че „не поемат рискове, за да избегнат проблеми“, срещу 46%, които смятат, че рисковете са необходими, за да бъде животът по-вълнуващ. По остта „Да вземам всичко от живота – Да взимам под внимание задълженията преди удоволствията“ уклонът, макар и с малко – 52%, се оказва на страната на задълженията, като той е особено подчертан в столицата – 63%. Цялостно, макар и с малко, жените се определят като по-склонни да рискуват и да изпитват удовлетворение от предизвикателни задачи, в сравнение с мъжете. Интересен и вероятно свързан с пандемията е и изборът „Да стоя вкъщи – да откривам света“, на който цели 48% избират предпочитанието да си стоят вкъщи.

Грижа за себе си

По отношение на грижата за себе си отново точно половината смятат, че трябва да правят всичко възможно да подобряват външния си вид, а другата половина – да го приемат такъв, какъвто е. Половината биха изтъквали успехите си, а другата половина – по-скоро не, като тук мъжете са по-изтъкващи се, а цели 56% от жените предпочитат да не парадират с успехите си. Интересна точна поляризация на фона на излизането от пандемията се отчита и на въпроса „Да се грижа за здравето си – Да живея, без да мисля за утрешния ден“.

Традиции и промяна

Винаги казваме, че новото поколение ще промени света, но доколко това поколение, тук и сега, реално иска да го направи? Почти половината, 49%, предпочитат да се обръщат към неизменните, общоприети правила, а 51% - да се създаде нов морал на новия век. Балансът обаче е доста  различен в столицата и в малките градове – 61% от младежите в столицата залагат на новия морал на новия век, докато този процент в градовете с 50-100 хиляди жители е едва 31.

По темата за български традиции и ценности, 55% избират, че „приемат и спазват основно българските“, а 45% са отворени да приемат различни традиции и ценности, стига те да отговарят на техните разбирания и усещания за света.

И все пак – какво бъдеще?

С повече или по-малко правила и ограничения? 52% смятат, че те трябва да са по-малко, 48% - че трябва да съществуват „повече правила за добро поведение“. 48% смятат, че в бъдеще технологиите ще направят живота по-лесен, а 52%, че те могат да разрушат личната свобода.

47% смятат, че екологията трябва да бъде основен въпрос в бъдещето на нашата страна, а 53% - че има по-важни от нея проблеми за разрешаване.

Парите и успехът

Какво е взаимоотношението между тези две понятия в нагласите на поколението „nova” в България? За повече от една четвърт от него то е все още неизяснено, между 26 и 30% отговарят с „нито съгласен, нито не“ на всички твърдения в групата. 37% се съгласяват с възприятието, че „да си успял, означава да имаш много пари“ и цели 50% (59% при мъжете) с това, че „хората, които имат повече пари, са общо взето по-щастливи“. От друга страна, за 40% е „по-важно да се забавляваш, отколкото да успееш“, като този процент стига до 46% при анкетираните мъже.

И въпреки отдаденото значение на парите в отговорите на горните въпроси, запитано под друг ъгъл – „Какво са парите за Вас?“, поколението „nova” ясно заявява, че те са средство, а не цел. За най-много хора – 44%, те са начин за защита на бъдещето на семейството, за 41% - позволяват да се радваш на хубавите неща в живота, 37% ги приемат за справедливо възнаграждение на труда, и едва за 18% - средство за пътувания.

Макар и рядко, младежите се асоциират и с „начин на забравяне на проблемите в живота“ (12%) и с „по-добре да се харчат, защото не знаем какво ни очаква в бъдеще“ (8%). Най-рядко те са някакъв измерител на успех и себестойност – за 8% са начин за измерване на успеха в сравнение с този на другите, а за 7% - да покажеш, че си някой. Но когато богатството е поставено като един от вариантите за избор на дългосрочни приоритети, то се оказва далеч от челните позиции – с едва 7%.

По дрехите НЕ посрещат

Интересно за поколението „nova“ се оказва, че то не посреща по дрехите. 52% не са съгласни с „Често преценявам хората по марките, които ползват и притежават“, но други 28% са съгласни с него. Жените преценяват по марките много по-малко от мъжете – 60% не са съгласни с горното твърдение. И също така, явно марките са важни повече за младежите от най-малките градове. 60% от младите столичани не преценяват хората по марките, срещу 44% от жителите на градовете с население под 50 хиляди души. Значима разлика в нагласата към марките, или по-точно към преценяването на хората по тях, има и по възраст – най-младите, 16-19 годишни се влияят много по-малко от това от хората на възраст 20-25 години.