fbpx Посоката за развитие на българските софтуерни фирми е постигане на качество и иновации | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Посоката за развитие на българските софтуерни фирми е постигане на качество и иновации

Решението за създаване на регионалния център на Европейския софтуерен институт (ЕСИ) в България е от 2002 г., но практически той работи от март 2004 г. Създаването му е резултат от политиката на ЕСИ (Билбао, Испания) да основе мрежа от центрове в 7-8 региона на света. Такива регионални центрове работят в Бразилия, Мексико, Австралия и Китай.
Основателите на българския център са ЕСИ (www.esi.es), Българската асоциация на софтуерните компании - BASSCOM (www.basscom.org) и агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационни технологии" към Министерство на транспорта и съобщенията (www.ict.bg) в партньорство с Програмата за развитие на ООН (ПРООН).
Основните задачи на центъра са повишаване на качеството и конкурентоспособността на софтуерната индустрия. Това включва методологии за софтуерното инженерство с моделиране на бизнес процеси и изпълнение на стратегии за софтуерни и информационно-интензивни фирми и дейности.

Георги Шарков е роден на 31.07.1961 г. и има 15-годишен опит в сферата на развитието на софтуера, анализа и дизайна на ИТ системи, управлението на проекти и софтуерни фирми.
Доктор е по математика и информатика в СУ "Св. Климент Охридски". Георги Шарков има много изследвания в областта на изкуствения интелект и приложната информатика, като работи за БАН и Университета в Гент, Белгия.
От 1994 г. ръководи проекти за софтуерното развитие в области като финанси и банково дело, он-лайн търговия, системи за електронна търговия и др. Бил е мениджър на чужди софтуерни компании у нас.
От 2002 г. управлява софтуерната компания
Soft Innovations.
В момента е председател на Българската асоциация на софтуерните компании и директор на регионалния център на Европейския софтуерен институт.

Г-н Шарков, какви реално са дейностите,
които извършва Регионалният център на ЕСИ център?

- Дейностите започват със семинари и работни срещи, които запознават фирмите със съвременните световни тенденции в софтуерната и ИТ индустрията. Курсовете, които организираме, включват формални тренинги и са сертифицирани от световни организации. Повечето са продукт на Европейския софтуерен институт и съответстват на световните стандарти, какъвто е популярният стандарт за софтуерно производство CMMI.
След завършване на обучението в системата на регионалния ЕСИ център и Европейския софтуерен институт специалистите се сертифицират от независима организация, а фирмите получават възможност да преминат към формална сертификация на своята дейност.
Втората стъпка е изготвяне на план за внедряване на стандартите и наученото. Подходът ни е изцяло индивидуален към всяка фирма и започва с анализ на компанията, на нейните дейности, на бизнес целите и. След това заедно определяме методологии и стандарти, които да се внедрят и да са подходящи за зрелостта и и за нейното развитие. В този смисъл се анализират пазари, приложни области, финансови цели. Следва внедряване и накрая - "видимият" резултат, сертификация. Правилното и разумното прилагане на съответната методология в дейността на фирмите повишава ефективността на работата им и оттам тяхната конкурентоспособност.
Какво е необходимо на българските софтуерни фирми да бъдат конкурентни и каква е ролята на ЕСИ център в това отношение?
- Има два основни аспекта. Единият е повишаване на ефективността на работата на компанията, а другият - подобряване на позициите за продаваемост на продуктите и услугите, тяхната видимост на световния пазар.
Много фирми са се ориентирали към експорт и реализация на международните пазари, работят в партньорство и с чужди компании. Независимо от модела на партньорство - цялостно решение или класически outsourcing, съвременното изискване е да се покрият специализираните за ИТ и софтуерната индустрия стандарти - CMMI, Capability Maturity Model Integration (разработен от Software Engineering Institute, Carnegie Mellon). Това е моделът за зрелостта и възможностите на една фирма. Внедряването на този стандарт води до повишаване на производителността и до намаляване на риска от грешки, т.е. има и чисто икономически аспект.
Статистиката сочи, че над 80% от грешките в софтуерното производство не се дължат на човешкия фактор, а на погрешно изработени и приложени процеси във фирмата. Затова една такава система от добри практики позволява те да се приложат интегрирано във всички области на дейността на компанията. Резултатът е по-добре организирана работа и най-оптимално използване на възможностите на човешките ресурси в нея, ограничаване човешките грешки, т.е. те да се открият възможно най-рано и да се вземат бързи мерки за отстраняването им.
Второто предимство при внедряване на по-добър модел на организация е максималното използване на пълните, креативни възможности на най-добрите специалисти в компанията. В критичните моменти те работят по 48 часа и са натоварени с отстраняването на проблеми, вместо да създават нови продукти и решения. Така фирмата произвежда по-качествено и по-бързо, с по-малък риск за грешки, което води и до по-малки разходи. Разбира се, това изисква инвестиции, но те се изплащат до 1-2 години. CMMI е полезен и за големи, и за малки фирми, той е по-скоро знак за зрялост и капацитет на фирмата.

Стандарти и методологии в ЕСИ център България
CMMI - развитие на модела CMM (разработен от Software Engeneering Institute, USA) - световен стандарт за софтуерни и ИТ компании, предлага 5 нива на "зрялост".
BITS - методология, която "превежда" корпоративната стратегия на една организация в конкретни действия. Тя е предназначена не само за софтуерни производители, а и за ИТ и хай-тек интензивни организации. Има голямо приложение във всички информационно интензивни области, включително в държавната администрация, производството, корпоративното управление. Стандартът се използва във военната индустрия, в организации по
сигурност.
SPICE е система за качество, разновидност на ISO и е много близка до CMMI.
Reuse е собствена методология за оптимално използване на софтуер. Той помага на организациите да използват по-ефективно наличния софтуер, а когато създават нов - да интегрират системите по-оптимално.
PEPIT е система за оценка и развитие на индивидуалните възможности на отделните специалисти в софтуерното производство и ИТ дейностите.


Какви ресурси и инвестиции са необходими за внедряването на тези стандарти, както и консултациите по внедряването?
- Засега при внедряване на методологиите използваме предимно експерти от ЕСИ - Билбао. Това естествено има цена и е една сериозна инвестиция. Внедряването и формалната сертификация струва от 30-40 хил. евро до 100 хил. евро. Времето, за което се осъществява този процес, отнема между 18 и 24 месеца. Подготвяме и собствени специалисти, не само в посока CMMI. Провеждаме уводни семинари и начални обучения, които са на достъпна цена или безплатни. Целта ни е да повишим културата, разбирането и търсенето на тези стандарти, както и ползата от тях. Обучението на сертифицирани специалисти поне на първо ниво в отделните фирми струва около 1000-2000 евро на човек, което е съизмеримо с други курсове, водени от чужди консултанти в България. Сертификацията на специалисти позволява ръководството на фирмата да разполага със собствени ресурси за внедряване и съвет. Tя е маркетингово и бизнес предимство при участие на компанията в международни проекти.
Какво е бъдещето на българските фирми след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.?
- Не мога да кажа, че ще се случи нещо катастрофално с българските фирми след 2007 г., защото и сега голяма част от тях работят по европейски и световни стандарти и повечето имат партньори на тези пазари.
Обещаваща посока за развитие на българските софтуерни фирми е постигане на качество и иновативност. Това означава малки и гъвкави екипи да работят по пилотни проекти, да дават бързо решение на клиентите, защото пазарът става все по-динамичен, а конкуренцията бясна.