Г-н Хампарцумян, с какво ще запомните тази година в банковия сектор? - Не смятам, че има нещо, с което тази година да се откроява от предходните. Изключение прави обединението между Булбанк, Биохим и Хеброс, което предизвика голям интерес. Това обединение ще приключи в средата на 2007 г., така че това ще продължи да бъде важно събитие и през следващата година. Страстите и настроенията около ограниченията в кредитирането също бяха доста интензивни. Тези ограничения спомогнаха за постигането на целите на регулатора (БНБ), същевременно банковата система продължи да расте с един значително висок темп. Икономиката продължава да бъде растяща, което също е позитивен факт. На пазара вече се предлагат и някои по-иновативни продукти. Ние направихме факторингова компания, която започна да работи през второто тримесечие на тази година и вече дава добри резултати. Разбира се, има и конкурентни банки, които ни последваха, така че скоро ще видим тази услуга да се предлага по-обширно. Какъв е делът на небанковото финансиране в България? - Небанковото финансиране запълва една ниша, предимно в потребителското кредитиране и при по-рисковите инвестиционни проекти. Основно това са фондове и инвеститори, които влагат капитал в относително рискови сделки. Това не е директна конкуренция на банковото финансиране - по-скоро двата вида са допълващи се сегменти на пазара, въпреки че съществуват елементи на конкуренция. Така или иначе тези видове небанково финансиране се срещат на всички развити пазари. Трудното при небанковите финансови институции е те да бъдат регулирани по някакъв начин, да се следят техните практики и продукти, за да не нарушават драстично общоприетите правила.
Кои са банковите услуги, които ще навлизат в България? - Не мисля, че има услуга, която да не се предлага в България. Тепърва ще сме свидетели на разнообразни методи за финансиране, особено при частните клиенти. Ще видим интензивно предлагане на сравнително нов тип спестовни продукти, които са различни от депозита - взаимни фондове и структурирани депозити. Това са методи за управляване на активите и спестяванията на хората, които в средносрочен и дългосрочен план могат да бъдат по-доходни от един обикновен депозит. Колкото и учудващо да звучи, въпреки оплакванията на всички, че България е бедна, все пак ясно се вижда зараждането на една средна класа, която е на път да укрепне. Тази средна класа започва да има спестявания, с които иска да си осигури старините или да има възможност да спестява и това е сегмента, който ще расте. Нашите проучвания показват, че богатството на българина нараства. Недоволството на хората идва може би оттам, че това богатство не нараства равномерно за всички, а повече получават тези, които са по-предприемчиви.
Факторинг
Факторингъг, представлява финансиране, при което вземанията се купуват от доставчика/производителя на стоки и услуги и собствеността им преминава към фактора. Поради естеството на покупко-продажбата, обезпечителни инструменти (ипотеки, запис на заповед и т.н.) не се изискват. Основен обект са вземания с падеж от 30 до 120 дни. Дружеството не авансира проблемни и/или несъбираеми вземания. Факторингът е изгоден в случаите, при които ръстът на фирмите изпреварва възможностите им да покриват изискванията на традиционното кредитиране. Сравнен с другите форми на финансиране, като брутна цена, която клиентът би заплатил на годишна база, факторингът е съпоставим със стандартния кредит за оборотни средства. Перспективите за развитие на факторинг пазар в България са много добри. Наблюдения на подобни пазари показват средно-годишен ръст от над 45 % и засилващо се значение спрямо традиционните форми на краткосрочно кредитиране.
Каква според вас, е ролята на кредитния рейтинг и доколко той влияе при отпускането на кредити? - Съществуват вътрешни проучвания, които банката извършва при отпускането на кредити. Прави се оценка на клиента, която може да включва и вътрешен кредитен рейтинг. От друга страна има външни, независими агенции. При всички случаи това не е единственият фактор, който определя решението да се отпусне кредит или не, но дава база за сравнение и е удобен и лесен инструмент за работа. Кредитният рейтинг не бива да се абсолютизира - той помага, но в никакъв случай не представлява показател, спрямо който банките са длъжни да кредитират. Научиха ли се фирмите да правят добри бизнес планове, които да са издържани пред банките? - Умението да се изготви добър бизнес план само по себе си е важно, но фирмите трябва да се научат да плуват в конкурентна среда и да имат добри бизнес идеи. Хубаво е да има добре представен бизнес план, но ако идеята не е добра и най-добре направеният план не може да помогне. Обикновено хубавата бизнес идея лесно се облича в бизнес план. Трудното е когато няма ясна идея - изготвянето само на план тогава би било наивно.
Има ли банкови услуги и инструменти, предлагани в ЕС, които са непознати на българските банки? - Има някои регулативни промени, които така или иначе са в ход, но като цяло банките отрано се подготвиха за Европейския съюз. Предизвикателството пред всички е не какво ще направим преди влизането ни в ЕС, а как след това можем да поддържаме едно устойчиво и възходящо развитие на икономиката и банковата система.
Каква е прогнозата ви за идващата година в банковия сектор? - Смятам, че ще видим още консолидации, и успокояване на ценовите войни, тъй като банките, които се опитаха да влязат на пазара с неразумни цени от икономическа гледна точка започват да изпитват трудности с управлението на риска и с качеството на услугите, които предлагат. Мисля, че вниманието на клиентите ще се насочи към качеството и цената ще остане на втори план. Най-вероятно ще видим и доста нови предложения, особено в банкирането на дребно и за МСП, тъй като там разнообразието от нужди и възможности е много голямо.
