Родени в залеза на социализма, днешните млади хора олицетворяват прехода от несъстоялото се светло бъдеще на комунизма и провалената мечта за бързо забогатяване, която Западния модел на капитализъм ни обещаваше.
Тези млади хора са продукт на средата, в която се родиха и израснаха. Ако ги обвиняваме, че са неграмотни, нека си спомним какъв беше първоначалният модел на преуспяващия човек, който изплува по време на прехода – мутрата. Интелигентен и образован тогава беше равносилно на неудачник. Това обяснява отлива от образованието - мускулите станаха на мода, а Айнщайновците демоде. Тези, които останаха в България, започнаха да ходят по фитнеси и изградиха чалга културата. Онези, които не искаха да мутират заедно със средата, потърсиха радикално решение – образование в чужбина като входен билет за нов живот по оригинална западна рецепта.
Имаше и трети вид, към който нескромно се причислявам. Макар и в един момент да бях на един косъм от емиграция преди около 10 години (бях изтеглена от лотарията за Зелена карта), взех едно важно решение в живота си. Направих съзнателен избор. Можех да емигрирам, но не поисках. От този момент спрях да се оплаквам и да плюя средата, политиците, държавата, съседите, които си изхвърляха боклука през прозорците. Дотогава не си бях дала сметка, че и аз бях сред вечно недоволстващите, които стояха разкрачени между избора да останат в България или да емигрират. След като не се възползвах от златния шанс на живота си, често получавах въпроса: „Ама защо?“
Съзнателно избрах да остана в България и да работя за нейния просперитет според силите си
Все някой трябва да започне промяната. Докога ще чакаме Неволята или вездесъщият лидер да дойде и да ни спаси? Според Първият световен доклад по Щастието от ООН ние, българите, сме едни от най-нещастните нации в света, много след истински бедните страни от развиващия се свят. Това са данни от 2012 г. Къде искаме да бъдем в тази класация след 10 години? Поне аз бих искала да бъдем поне 100 места по-напред от сегашното 147 място.
Според друго изследване на Българската агенция за насърчаване на малките и средни фирми предприемачите стават все по-изчезващ вид. Въпреки безработицата, едва 5% от всички предприемачи в България са под 30-годишни, а 15% са на 60+ години. Къде са следващото поколение предприемачи и бизнес наследници?
Да видим какво е записано в проекта на Национална стратегия за младежта за периода 2010–2020 г, публикуван на страницата на МОМН. Като най-характерна черта сред младите се очертава стремежът към независимост и самореализация – подчертана склонност към самостоятелни решения и индивидуален подход към живота. Младите в България обаче са демотивирани, интересуват се все по-малко от политика, живеят дълго с родителите или зависят от тях и искат да емигрират. Заради липсата на финансови средства все повече младежите между 15 и 30 години остават да живеят при родителите си до по-късно. Освен това българите са едни от най-късно започващите работа, пише още в стратегията.
Една от причините за това е, че младите са демотивирани от ниското заплащане и от условията на работа. Освен това в повечето случаи те нямат практически и трудов опит по придобитата специалност след завършване на своето образование. Младите все по-малко четат (16% от учениците), като почти всеки пети изобщо не притежава книги в дома си. Все повече младежи между 15 до 24 години пият алкохол, като през 2010 броят им се е увеличил с 12% спрямо 2009. Над 30% от същата възрастова група пушат всеки ден, като за последните пет години се е увеличила и употребата на наркотици и психотропни вещества.
Какво ни говори тази тъжна статистика?
Излиза, че средностатистическият млад човек става все по-аполитичен, демотивиран, неактивен, необразован, не чете, няма желание да учи и да се развива, не се жени, живее до късно с родителите си, пуши и пие алкохол, понякога дори взима наркотици. Вината за този резултат не е на младия човек, а на нас – неговите родители. Чувствахме се като жертви – може и да е с основание, но нашият справедлив гняв не засегна особено онези, които измъкнаха летящото килимче изпод нозете ни, а заедно с него и мечтите за богат и щастлив живот. Това, обаче, което неусетно се случи, е, че станахме модели за подражание на собствените си деца – нещастни и неактивни.
Как стана така, че младият човек, който трябва да бъде предприемчив, дръзновен, смел, с желание да завладее света така, както е редно да бъде, сега излиза, че си седи в къщи при родителите си без работа, защото тя е под достойнството му, но и не стартира собствен бизнес? Чий продукт е този млад човек? Това не е абстрактен средностатистически млад човек, а нашият син или дъщеря. Тези, на които разчитаме да движат обществото и икономиката ни напред.
Като ярък контраст идват и редица бели лястовици, които трябва да окуражаваме и да подкрепяме. Презентацията на Свилен Наков от Телериг Академия по време на тазгодишната майска конференцията на БАУРЧР хвърля дръзко предизвикателство пред работодателите, и пред държавата:
„Стига сте мрънкали, че няма кадри, създайте си ги сами!“
Водени от дръзновената цел да превърнат България в Силициева долина на Европа, Телериг умно инвестират в начинание, което всички останали виждат като работа на държавата. И са прави. Работа на държавата е да създаде условия висшето образование да се реформира по начин, който да произвежда кадри с нужните за бизнеса знания и умения. Но от друга страна, когато липсва предприемачество на ниво индивид, семейна и социална среда, милионите, които държавата изсипва за стимулиране на предприемачеството и бизнеса, или потъват в джобовете на батко и братко, или стоят неусвоени.
следва продължение
