Със сигурност имате познати, с които много добре се знаете, работите дори заедно, но просто така се е случило, че не сте се виждали „на живо“ (технологиите много помагат за това). И когато най-сетне случайно се срещнете, установявате, че сте много добри познати от години. Такава бе и срещата ми с Александрос Цицос, който въпреки гръцкия си произход говори перфектен български с онзи едва доловим секси акцент, който те кара винаги да се усмихваш с удоволствие. Освен това самият той е изключително позитивен и усмихнат човек.
Алекс идва в България, за да сбъдне детската си мечта, но открива, че съдбата има други планове за него. Археолог по образование, участващ в международни проекти, решава да промени коренно живота си и да потърси друго професионално развитие. Занимава се с комуникации повече от 12 години и реализира стратегически проекти за международни и местни компании.
Кариерата му в България започва като като журналист, а по-късно продължава в сферата на корпоративните комуникации в международни компании и агенции. От 2008 г. е част от екипа на Publicis Consultants MSLGROUP, ПР агенцията на комуникационната група Publicis One Bulgaria. Започва професионалното си развитие в агенцията като ПР консултант, а днес оглавява екипа й от позицията на изпълнителен директор.
България за него не е Родина, но след 20 години той казва, че вижда това, което повечето българи отказват да видят.
Алекс, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Не знам дали аз избрах ПР-а или професията избра мен. Преди години една приятелка ми каза, че съм роден ПР. Тогава се смях на глас. Поглеждайки ситуацията сега, май се оказа права. Всъщност нищо не е случайно. ПР-ът влезе в живота ми в един доста критичен момент, свързан с решението ми да живея и да се развивам в България. Тогава търсих най-подходящата професия за едно ново начало и просто попаднах на правилното място в точния момент.
ПР-ът ме привлече с разнообразието и динамиката си, възможността да разказваш и да си близо до хората, да си постоянно креативен и ефективен, да образоваш, но най-вече с това, че освен като професионалист, можеш да се развиваш и като личност.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?
- Има един сладък момент в края на всеки проект, когато лудницата затихва, всичко е изпълнено, резултатите са ясни, а клиентът доволен идва и ти казва усмихнат „благодаря за всичко!“. Такива малки, но страшно силни жестове дават смисъл на нашата работа. Една динамична професия ражда силни емоции. Има и много други моменти – от спечелването на нов клиент, постигането на високи резултати, разрешаването на сложни казуси, провеждането на образователни кампании и проекти със социален характер…
Понякога неуспехите могат да бъдат също силни, стига да знаеш как да ги приемеш. Ако не ги допуснеш да те повалят, те могат да бъдат движеща сила за нови успехи.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Време е да спрем с тази дискусия и да излезем от тези клишета. Нека да погледнем към съвременните комуникации по начин, по който функционират днес тези два инструмента. Границите на техниките и каналите са тотално размити. Рекламата разказва истории и промотира съдържание в социалните медии. ПР-ът продава, говори с кратки форми в социалните медии и стига до хората с видео съдържание и снимки. Безсмислено е да говорим за разлики, когато трябва да се фокусираме върху интегрирането на комуникациите. Имам късметът да работя в среда, където заедно с експерти от различни маркетингови сфери оформяме екипи, като не се интересуваме коя практика ще надделее. Вървим напред заедно и даваме най-добрите и най-ефективните решения на нашите клиенти. Това е добавената стойност, която прави разликата и начинът, по които всички комуникаторите би следвало да работят.
Има ли безплатен ПР?
- Истината е, че очакванията на всички за ПР-а е да генерира безплатни новини. Малко е наивно да говорим за нещо безплатно, когато се влагат пари в него. Компаниите плащат хонорари на агенции и експерти, за да реализират комуникационни кампании. Инвестират в създаването на информационни поводи и събития.
За мен основния въпрос е какво е новина. Нашата работа е създадем атрактивно съдържание и да го съобщим чрез правилните канали и в точното време. Нека осъзнаем, че термините „широка общественост” и „да чуят всички за нас” не съществуват. Сега е по-лесно да стигнем точно до тези, които ще оценят информацията и се интересуват от нея.
За съжаление, понякога икономическата зависимост на медиите диктува новинарското им съдържание, което не е етично, а така добрите новини не получават заслужено отразяване.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Липсата на откровеност и лицемерието в общуването. Обичам честната и директна комуникация в професионален и личен план. По-лесно е да ме убедиш да направя нещо, ако ми говориш открито, отколкото ако ме манипулираш. Същото съветвам и нашите клиенти. Хората ценят една марка, когато е искрена към тях, говори им директно и не се страхува да си признае, когато сгреши.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
На моменти се чувствам, че имам над 1000 самоличности, но истината е, че съм един и същ през цялото време. Не разбирам хората, които седят и чакат да свърши работното време, за да бъдат себе си. Работохолик съм, обичам това, което правя и съм почти женен за професията. Емоционален съм и изживявам силно всяка победа и всяка загуба. Нямаше как да получа всичко това, ако не бях през цялото време себе си. С клиентите ни се опитвам да поддържам дистанционна близост, за да мога да им давам най-правилните съвети.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
За мен е удоволствие да работя с креативни и уверени колеги, които вярват в екипността и се стремят да реализират мечтите си. Те ме изпълват с енергия и ме вдъхновяват с желанието си да учат повече и повече. Споделянето на опит и знания е зареждащ фактор. Всеки ден съм заобиколен от будни личности, с които зареждаме батериите си чрез диалог и обмяна на креативни идеи.
Какво би учил още?
Всичко зависи от момента и настроението ми. Като нещо ми привлече вниманието се опитвам да науча всичко за него. Интересувам се от изучаването на чужди култури, историята, изкуството, психологията на различните народи, чуждите езици… Знам и какво не искам да се науча – да шофирам. Няма сила, която да ме накара да хвана волан. Вярвам, че всеки човек е роден за конкретни неща и от рано осъзнах, че шофирането не влиза в длъжностната характеристика на живота ми.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?
Мога да стана в пет или в седем сутринта, мога и да не спя въобще, зависи програмата ми за деня. Слава богу се събуждам лесно, преди бях от типа „моля, дайте ми още пет минути сън“. Има толкова много новини, които бих искал да чуя – от откриването на лечение на тежка болест, до разрешаването на глобален проблем. Тези новини зависят от нас и нашата активна позиция.
искрено се радвам на малките жестове от съдбата и една непринудена усмивка. Но това не е новина.
