Представяме: Анна Кошничарова, собственик на PR агенция Related PR

 
Дори вече не си спомням от колко много години познавам Ани и колко много работа сме свършили заедно. С нея е огромно удоволствие да изпиеш чаша кафе и да побъбриш, и също такова удоволствие да работиш, защото знаеш, че можеш да разчиташ. Тя ще направи и почти невъзможното, за да свършим работата и лично съм се убедила в това. Когато беше ПР на Майкрософт, само предполагах какви усилия положи, за да доведе физически, изключително ангажирания шеф на компанията в нашия проект „Мениджърите споделят“. А всъщност, „официално“ не го разбрах. Подобни примери мога да дам и още...
Анна Кошничарова има 15 години опит в областта на връзките с обществеността и маркетинга. Завършила е магистърската програма „Масови комуникации“ на НБУ, София и притежава бакалавърска степен по икономика от УНСС. Работила е за компании като Microsoft България, Actavis, Astra Zeneka, Shell България, VIVACOM, ITT, Arco Real Estates, NULLA by Kesic Petrushevski. От година имаа своя PR агенция Related PR, която реализира успешно проекти като идването на „истинския Вълк“ от Уолстрийт в София, културния фестивал Нощ/ Пловдив 2015 и др.
 
Ани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Всъщност, докато бях в училище исках да бъда журналист и преди да започна първата си работа като експерт „Връзки с медии“ за голяма фармацевтична компания, бях радио водещ почти 2 години. Днес, 15 години по-късно, мога да кажа честно, че обичам работата си като PR, но понякога радиото ми липсва много и на моменти си мечтая да вляза отново в студиото... Това, което ме накара да остана PR е непредсказуемостта и неповтаряемостта на всеки проект. Имам една любима поговорка, която описва прекрасно усещането: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.
 
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Бих ги разделила на два профила. По-интересният е решаването на комуникационни кризи. PR кризите обикновено се случват, когато най-малко очакваме. За да намериш адекватно решение, обикновено не е достатъчно да мобилизираш контакти и професионални умения, а трябва по-скоро да подходиш интуитивно, осланяйки се на житейския си опит. Другите моменти, които ме зареждат с енергия, са кампаниите, в които успяваме да разкажем историята на една компания или марка по човешки, разбираем и емоционален начин, далеч от сложната бизнес терминология. В крайна сметка PR-ът трябва да скъсява дистанцията между организациите и обществото по елегантен начин, и да запълва пространството помежду им със смислена информация и поводи да препокрият разбиранията си по дадена тема.
 
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- В PR-а обичаме да се шегуваме, че „Рекламата е това, за което плащаш. PR-ът е това, на което се надяваш“. Казано с други думи рекламата е медия, за която си платил, PR-ът е медия, която си спечелил. Това означава, че си разказал на репортери и редактори убедителна, интересна и истинска история за компания, публична личност или продукт. Тогава тази същата история придобива много повече правдоподобност, защото е била независимо верифицирана (призната) от достоверна трета страна. 
 
Има ли безплатен ПР?
- Не, разбира се. Концепцията е, че не би следвало да се плаща за каналите, които се ползват за PR (медийни или не), но за да се провокира интерес трябва да се инвестира в създаването на смислено съдържание. А инвестициите са финансови, време, усилия. От друга страна, в България битува клишето „той/ тя си прави PR/ чисти имидж”, но това е криворазбрана версия за PR. Лошият образ не се „чисти“ и няма как да му се „направи“ PR, защото е като грозна татуировка. Единственият шанс да направиш нещо по въпроса е, някой виртуозен татуист да я направи част от нова супер тату творба, но старата грозна татуировка пак остава по тялото. Просто общият план и фокусът са други.
 
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Помпозността и оставянето на сиви зони в очакванията умишлено.
 
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Старая се да бъда един образ във всички сфери от живота ми. Иначе, извън професията съм майка, но да си майка е нещо, което правиш по 24 часа всеки ден. 
 
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- От филмите, близките ми приятели и спорта. Обичам да си правя кино маратони през уикендите, дават ми различна гледна точка за съвремието. Приятелите ми са хората, които винаги успяват да ме балансират емоционално, а спортът е заниманието, от което не бих се отказала, защото само то ми дава физически тонус. След тренировка имам чувството, че мога да избягам света по екватора на един дъх. 
 
Какво би учила още?
- Програмиране и чужди езици. Мисля, че това да имаш елементарни технологични умения ще бъде задължително и конкурентно предимство през следващите години, без значение на колко си години.
 
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Обикновено в 7 сутринта. Денят ми винаги протича по-добре, когато започне с хубава история и се надявам, че в бъдеще те ще бъдат повече в българските медии. Обществото ни е изморено да слуша всяка сутрин едни и същи хора да анализират политически и икономически проблеми. 

Моля коментирайте