През 1994 г. започнах бизнес с трима съдружници, който се оказа неуспешен. Не успяхме да изградим правила, по които да работим и именно затова се провалихме. После захванах други начинания, за да натрупам някакъв капитал, с който да започна нов бизнес. През 1997 г. започнах в мебелната индустрия – производство на матраци. Без да знам, без да мога и да съм учил, първо поколение капиталист, не знаех нищо. Това, което учихме в училище, беше против това, което трябваше да се случва в бизнеса.Започнах пак със съдружник, един мой братовчед. Скоро след това се разделихме, защото него беше важно получава някакви пари, без да ги влага, за да изкарва нови. Тук се разминахме и раздялата ни не беше много успешна, така и остана да ми връща пари...
Купих една стара западнала фабрика в Пазарджик, която за мен беше много, много голяма. Тогава работехме около 30 души на 800 кв. м, а аз купих 15 хил. кв. м. с покрита площ 5 хил. кв. метра. Фабриката беше много стара, занемарена, като декор за филм на ужасите. Но това ме мотивира да работя и запретнахме ръкави. Забравих всичко старо и започнахме отново. Като цяло не ме интересува какво се е случило назад, стига да не се повтаря. Беше трудно. Аз съм едноличен собственик и вървях на принципа проба-грешка карах, израствахме във времето и полека се развивахме. Мотивацията най-много ни помогна, както и стремежът да се справим в бизнеса. Сега имаме две фабрики и сме на път сме да купим трета през тази година.Имаме 180 души персонал, произвеждаме в две основни направления – мека и корпусна мебел – спални, кухни. 27% от оборота ни е на външния пазар, а в България работим с почти всички търговски вериги.
В следващото ВИДЕО може да чуете посланието на Благой Ангелов за това, как да си успешен бизнеса.
Моите съвети към младите хора – първо и водещо е желанието и страстта за бизнес. Бизнесът е едно, печеленото на пари е друго.Много е важно да имаш желание, да имаш страст и това да е постоянно. Да ти доставя удоволствие и да не си гледаш часовника. Мога да кажа, че аз съм станал малко зависим от бизнеса, постоянно ми е в главата. Голямо предизвикателство е, бизнесът ми е много е обширен, всичко е интересно, постоянно откривам нови неща. Пред нас има много големи фирми, от които да черпим опит и да се развиваме.
Друго много важно нещо е умението да признаеш пред себе си къде си, какво знаеш и какво не знаеш. Аз казвам, че най-важното е да направиш откритието „осъзната некомпетентност“, да можеш да разбереш колко си некомпетентен. Няма по-ценно нещо във времето постоянно да се усъвършенстваме, защото бизнесът и животът е една спирала, в която ако не вървим нагоре, дори само да спрем, инерцията ще ни дръпне надолу.
Нашата работа е свързана с производство. Всеки си мисли, че на другия му е по-лесно, но аз мога да кажа, че производството е много труден процес. Нужни са много знания и умения. А знаете, в днешно време все повече има дефицит на такива. Мога да кажа, че в нашата компания почти не е дошъл квалифициран кадър, ние обучаваме всички. Това са трудни процеси и сме решили в бъдеще да изградим център за развитие на служителите, защото проблемът е голям и вярвам, че всеки го споделя.
Другият ми принцип е неспиращо усъвършенстване – самият аз като мениджър и хората около мен. Не се ли движим успоредно, дистанцията става голяма, не се разбираме, не говорим на един език. В тази област полагаме доста грижи и повече от 10 години използваме консултантски фирми, за да ни обучават. Със сегашния ни партньор в тази област имаме дългосрочен план как да развиваме структурата на компанията и по-точно мениджърския състав, за да можем да растем всички заедно.
Следващото важно нещо е постоянството. Всеки един ден е много важен да трупаме много опит и знания, днес може да си разколебан, но ще дойде следващия ден, когато ще видиш интересни неща. Постоянството за мен е много важно и понякога се питам дали не ставаме донкихотовци, които се борят с вятърни мелници. В крайна сметка във времето виждаме, че когато копаеш постоянно, излиза това, което трябва.
Аз съм традиционалист и в нашия бранш фирмите с по-дълга история, които работят целенасочено, са успешните. Може би защото преди години, когато са започвали дейност, техниката не е била толкова напреднала и не са имали възможност да се развиват в други посоки, били са традиционалисти и са успели.
