Представяме: Люба Ганчева, PR мениджър за Opel в България

 

Люба Ганчева е първият „външен“ човек посветен в идеята „твоят БИЗНЕС“ преди 12 години. Още тогава тя повярва в това, което продължаваме да създаваме и днес. Освен, че сме отличните партньори, тя е част и от кръга „приятели на списанието“.

Люба е PR мениджър за Opel в България в продължение на 20 години, през които е работила и като маркетинг мениджър за марката, а между 2003-та и 2007-ма е била маркетинг и PR мениджър в GM България за марките Opel и Chevrolet. Тя е завършила Френска езикова гимназия в София, УНСС специалност търговия и през 2010 година изкарва диплома по PR към лондонския Chartered Institute of PR (CIPR). Преди да влезе в света на автомобилите и PR-а се е занимавала с търговия в МАИМЕКС и представителството на Dan Cake в България.

 

Кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Да се занимавам с PR или по-точно с PR комуникации никога не съм планирала. Когато трябваше да решавам какво да следвам, нямаше такава специалност, а и аз бях толкова неориентирана, че тръгнах от химия и медицина, преминах през няколко неуспешни опита да следвам психология, после се появи идеята за архитектура и вътрешно обзавеждане, а накрая се дипломирах като икономист, специалност търговия. Чак преди четири години взех диплома по PR към Chartered Institute of PR (CIPR). Това, което обаче ме провокира да продължавам да се занимавам с PR толкова много години е първо, че марката, за която работя и нейните продукти ме вълнуват. Другото е, че ми е интересно – както продуктът, така и самите PR комуникации постоянно се променят, а покрай тях трябва да се променям и развивам и аз. Целият този процес е в добър синхрон с възпитанието, което съм получила в личностен план – да се променям и да виждам във всичко уроците. Много е интересно!

 

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Голямо удовлетворение ми доставяше един проект със SOS Детски селища, който ме срещаше с много различна действителност и усещах, че правя нещо с по-дълбок смисъл. Жалко, че не продължи. Щастлива се чувствам след всеки тест-драйв, който е приключил успешно и без произшествия. Тези събития са много приятни, но винаги има риск. Силни щастливи моменти съм изживявала и няколкото пъти, когато наши модели са печелили наградата „Автомобил на годината“ в България. Най-важното обаче е, че всеки ден се чувствам щастлива с работата си.

 

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Имаше доста дълго време, в което изпълнявах и двете длъжности, но не мисля, че това е правилно, не само, защото е ужасно уморително, но и се получава едно нездравословно смесване на понятията и изтъняване на различията в очите на хората, с които работех. А различията са големи. Като цяло това е много дълга тема, доста е писано по този въпрос, дори има книги, предричащи залеза на рекламата, но според мен двете области трябва да си сътрудничат, като уважават различията си. Просто има цели, които не могат да бъдат постигнати само с реклама или само с PR, всъщност повечето цели са такива. В една тактическа кампания, при която има краткосрочно предложение с цел продажби в зададен срок, рекламата е задължителният подход. Рекламата обаче не е достатъчна и е дори безсилна, когато става въпрос за опознаване на продукта и още повече, когато трябва да се изгражда и поддържа репутация, реноме, имидж на самата марка (колко тъжно е, че не се сещам за подходяща българска дума, защото слава и известност нямат същото съдържание). Накратко, PR комуникациите и рекламата използват много различни средства и постигат различни цели, но при успешните марки те работят в синхрон и се допълват.

 

Има ли безплатен ПР?

- Изкушавам се да попитам какво означава „безплатен РR“, но понеже в момента не водим диалог, ще се осмеля да изразя несъгласието си първо с това, което в България се разбира под „РR“. Това, че са се появили няколко статии за някоя личност, марка или продукт, представяйки ги в желаната светлина ли е РR? Доста семпло. А и „безплатно“... , защото за тези публикации не е платено на медиите? А каква е била инвестицията в тази личност, марка или продукт, както и в начина, по който те се представят, за да провокират разгласяването им? Но, за да отговоря на въпроса, мисля, че няма нищо безплатно на този свят. Това би означавало, че има неща, които нямат никаква стойност. Аз не се сещам за такива. Просто са разнообразни средствата, с които се плаща, а в областта на РR-а разнообразието е особено голямо.

 

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Слабо е да се каже, че не харесвам, ненавиждам лицемерието. Отвратителни са и грубостта и агресията, но те са някак по-явни, виждат се и човек може да реагира, да ги неутрализира, да избягва такива контакти, да се предпази и съхрани, но лицемерието и перфидността в комуникацията между хората са за мен най-коварни. Тези контакти ми приличат на движение върху плаващи пясъци – отпуснеш ли се и те поглъщат. Сигурно затова и страня от политиката.

 

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Слава Богу често имам възможност да съчетая някои от личните си интереси с това, което работя. Такива например са страстта ми към джаз музиката в много широкия обхват на този стил. Винаги, когато мога съдействам на организаторите на концерти на музиканти, които харесвам. Същото е и с любовта ми към тениса. Това е спортът, който упражнявам, следя и считам за възхитително съчетание между физика, психика и комуникация – поддържа тялото, тренира психиката и създава контакти. Радвам се, че някои от дилърите ни се съгласиха да подкрепим любителския и аматьорски тенис в България и заедно с НТЛ направихме марков турнир. Силно се интересувам и от кино, театър, литература, както и от астрология.

 

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Не само за работа, но и за да живея се зареждам с нещата, които ме интересуват и изброих по-горе. Към тях бих добавила срещите с любимите ми хора и пътуванията независимо дали са служебни или лични. Имам особена връзка с морето, но не експлоататорска, а съзерцателна – обичам да съм на морския бряг през всички сезони и най-вече, когато няма хора.

 

Какво би учила още?

- Преди четири години, когато учих за CIPR дипломата си казах, че това ще е последното ми учене, но впоследствие си дадох сметка, че имам нужда постоянно да уча нещо и продължих с изучаването на немски език. Този език, а и всеки чужд език, но особено този за мен няма научаване, така че с него мога да продължа да края на живота си . Също така, освен новите неща, които уча непрекъснато в работата си, бих искала да запиша курс по литературно писане. Не спрам да се възхищавам на писателите и много бих искала да науча някои от тайните им. Иначе, както казах и в самото начало, съм възпитана непрекъснато във всичко да откривам уроците, а за най-важните от тях не се получава диплома.

 

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено денят ми започва в 7 ч и това, което искам и чувам, е някоя любима песен по Jazz FM – радиото, с което се будя и ме прави щастлива. Още по-хубаво е, ако водещият на сутрешното предаване съобщи някоя хубава новина, като например, че Григор Димитров е стигнал до финала на някой от големите шлемове . По-сериозно, непрекъснато се ослушвам за хубави новини и по всякакъв начин избягвам медиите, които бълват ужас и страх чрез новините си. Последната хубава новина, която си спомням и с нея по-скоро приключих деня си, беше за това, че България не само може, но е на път да се превърне в Силициевата долина на Европа.