Сотир Немов е собственик и управител на няколко групи компании, като най-известната от тях е „Си комерсиал 7“. От 25 години се занимава с бързооборотни стоки и търговия, и от 14 години с производство.
„Най-известният ни бранд е „Дома“, а сега развиваме и втори бранд за шоколад в луксозния клас – „Мастер шоколатиер“. Ние сме един от най-големите производители на пандишпанови продукти в Европа и на Балканите, експортираме в 39 страни. Казвам го с гордост, защото на всяка една опаковка пише: „Произведено в България”, Самоков. Фабриката ни се намира в полите на Рила. Роден съм в София, но смятам, че съм жител на света. Майка ми е македонка, а баща ми самоковец, така че се е получила една интересна комбинация. Със съпругата ми сме вече 30 години заедно. Дъщеря ни е част от екипа на компанията и се занимава с човешки ресурси, а синът ни учи в Италия в сегмента на луксозните стоки.”, споделя Сотир Немов.
Енергичен човек, чиято дума се чува не само в България, но и в Европа, той знае отлично колко трудно се управлява един бизнес.„Не е лесно да правиш бизнес, не само в България, навсякъде е трудно. Ако се вгледаме обаче по-обстойно, бизнесът и успехите имат различни измерения за всеки. За мен успехът понякога е да имаш добро семейство. Имам приятели, които много са успели в делата си на международно ниво, но пък около тях е пусто. Така че, често си задавам въпроса какво е успехът? От камбанарията на моите 27 години в бизнеса с бързооборотни стоки мога да кажа, че всяка година, всеки ден и всеки месец са ме подлагали на изпитания – какво мога, какво съм научил от предходните си грешки и как ще се справя с новите задачи.Много хора всъщност си мислят, че ако си шеф и предприемач, можеш да разполагаш с времето си. Това е химера. Аз отговарям за около 300 човека и имам чувството, че ставам и лягам с моите колеги – работата е наистина от ранна сутрин до късно вечер”.
Компанията на Сотир Немов наистина носи наслада и удоволствие на хората. Той произвежда вкусни бисквити, рула, както и едни от най-добрите на пазара бонбони с истински белгийски шоколад. В момента те се произвеждат в Швейцария, но целта е след година да се направи база и в България, която да произвежда шоколад със същото качество. Дневният капацитет на общата продукция е около 50 тона, изчислено иначе - 7 тира. Немов е категоричен, че дистрибуцията е трудна навсякъде. Никой не те посреща с отворени обятия, особено когато си чужденец.
„Организирахме наша дистрибуторска структура в Румъния и Гърция, и първата година загубите бяха сериозни. Впечатлен бях от гръцките търговци, които като чуят, че предлагаш българска стока, отказват да я вземат. Затова заложихме на безкомпромисно качеството и така успяхме да пробием на пазара. В България също имаме много на какво да се учим, особено на лоялност между самите компании, която мисля, че сега не съществува”, казва Немов.
Неговите правила в бизнеса:
На първо място – най-важни са хората. Не са ли зад гърба ти в бизнеса, значи нямаш нищо. Смея да твърдя, че имам едни от най-добрите в световен мащаб автоматични линии за производство, които са доста скъпи. Но ако нямам хора, които да ги управляват, нищо не мога да направя. Винаги давам пример, че и совалка да притежаваш, няма ли някой да зареди горивото, да я управлява отвътре, да изтърка прозорчето преди излитане, нищо не може да се случи.
На второ място смятам, че парите не те правят успешен. Ако сега имаш малко повече, отколкото преди 5 години, това само по себе си не е успех. Защото ако нямаш някакви жалони, по които да се движиш в живота, дори и милиони да притежаваш, ще си ги харчиш сам, дори е възможно и да нямаш шанс да ги похарчиш. Затова, независимо в каква обстановка си попаднал и каква е средата ти днес, едно от важните правила е да не забравяме, че сме хора и че всички сме еднакви.От там нататък на базата на опити, грешки и изводи идват щастието и удовлетвореността.
Дори това, че си завършил престижен университет понякога не те прави по-добър от другите и не е мерило за успех. Във фирмата имах няколко мениджъри със солидно образование, които направиха на компанията по-големи бели от тези служители, които са със средно образование и успешно са се справяли на тази позиция.
Вярвам в това, че между хората трябва да има уважение. Ние сме участвали в много социални кампании, но никога не сме използвали този акт за пиар и реклама. Защото когато ти даваш – просто даваш и забравяш. Честно казано понякога се ядосвам на хора, които даряват 10 козунака за Великден и после два дни медиите пишат за това, смятам го за безумно.Важно е да работиш за кауза и е едно от моите правила. Да намериш време, освен за себе си и за другите, да дадеш нещо на обществото. Този отрязък от време, който Творецът ни е дал, не трябва да остане пропилян, човек трябва да остави нещо непреходно.
