Мениджърите споделят – сезон 4, част ХII

Представяме Виктор Манев, партньор в „Импетус Капитал" (ВИДЕО)

Допреди две години имах активна 20-годишна кариера в областта на корпоративните финанси, структуриране, стратегически консултации, финансиране, сливания и придобивания. От две години съм партньор в „Импетус капитал“и се занимаваме с инвестиране в растящи български компании. Използваме много интересен път, който най-добре бих описал като образователен. Когато правиш нещо първо като консултант, а в следващия момент инвестираш собствен или поверен ресурс, започваш да гледаш по съвсем друг начин.

В последните 10 години изминахме много турбулентен живот и смятам, че следващите 10 ще бъдат също толкова трансформиращи, променящи живота ни и бизнесите около нас. Какво забелязвам в момента и какво правим в помощ на компаниите, в които инвестираме?

Насочени сме към малки и средни предприятия с оборот между 40 и 80 млн. лв., който се смята за малък в Западна Европа, но в България е добър бизнес. Обикновено у нас този тип фирми могат да се определят като семейни - това са хора, започнали своя предприемачески опит някъде през 90-те години и днес вече са изградили нещо значимо. Те често са големи играчи с 10-15% дял на своя пазар. Няколко са нещата, които виждаме като уроци и се опитваме да трансформираме като капитал и работа в тези компании.

Успешните фирми имат няколко характеристики и една от тях е, че те са  фокусирани. Една от нашите инвестиции, „Дискордия“, която е изключително фокусирана в начина, по който прави бизнес и в създаването и администрирането на целия процес. Всички дейности извън основните са дадени на ключови партньори. Като например гумите, които, които са собственост на „Мишлен“ и се плаща за километър изминато разстояние.
Другият много важен урок от опита, е нуждата от професионализиране на бизнесите. Всички тези хубави български семейни бизнеси са стигнали до едно ниво, в което трябва да професионализират множество процеси и елементи на управлението. Когато говорим за обороти от 40-50 млн. лв., вече си задължен да искаш качествено друго равнище на мислене и управление, за да продължиш ръста.

Този процес ние наричаме деконструкция – да извадиш клиенти, доставчици, процеси и процедури и всичко това да сложиш в среден мениджмънт. Този мениджмънт трябва да е изграден така, че фирмата да стане независима от собственика, който я е създал. Класическият пример е, когато клиентът каже: „Аз знам всички си клиенти, познавам всичките си доставчици и мога да ви кажа всичко, то е в главата ми “.

Това е най-опасната инвестиция - всичко да е в главата на човека, създал фирмата. Ако се случи нещо с тази „глава“, то фирмата вече я няма. 70% от семейните фирми фалират до една година след като собственикът го няма. Когато почине, децата много рядко могат да поемат и да продължат.

Третият важен урок е дигитализацията. Част от инвестиционния процес е бизнесите от офлайн да станат онлайн и да имат присъствие в мрежата. Онлайн присъствието, автоматизацията на процесите рязко ще промени живота в следващите 10 години, защото ще премахне много от неефективните. Една кола има най-нисък разход на гориво, когато гумите са добре напомпани и няма излишно триене. Дигитализацията изчиства триенето и променя множество процеси, някои ги отрязва, с което се намаляват разходите.

Пример за това е една тестова инвестиция. Инвестирахме в петима души, които работят с големи данни. Те казаха „Все още е лукс и се смята, че големите анализи и автоматизирани процеси са само за големите играчи. Ние вярваме, че всяка една българска фирма, всяко малко и средно предприятие разполага с толкова данни, че да можеш да създаваш прогнози и да правиш по-добри продажби.“
Пример за това е синът в една семейна фирма за торти, който иска да прави бизнес по нов начин и да стъпи на пазара в Румъния. Най-големият проблем е поръчката на торти. Всяка вечер трябва да се направи такава поръчка, че да ни позволи да продадем възможно най-много от наличното и да не остава количество с изтичащ срок на годност. Ако един управител поръча повече от необходимото, той ще трябва да надплати от себе си и затова никой не иска да рискуват. Създадохме програма за дигитализация на процеса и я приложихме на място в България. Беше точно преди Йордановден и програмата изчисли поръчка на повече от 70 торти за следващия ден. Отпорът беше огромен, защото управителите казваха, че на Коледа се поръчват по 50 броя. Но на Йордановден се продадоха над 100 торти. Оказа се, че мениджърите никога не са се опитвали да пораснат и да видят размера на пазара. Дигитализацията позволи това.

-----------------

 

Проектът "Мениджърите споделят" се осъществява със съдействието на Chivas Regal, технологичната компания Тийм Вижън, любезното домакинство на KARE България, където се провеждат мениджърските срещи, и интересното представяне на виртуалната реалност за бизнеса със съдействието на notos galleries в Ринг мол.

 

Facebook comments