Присъединяване на данъчната ни култура към европейската

етикети: 

Предприемаческата култура е изключително важен феномен в развитието на бизнес културата у нас за последните 15 години. Тя включва: компетентност в области като: IT, онлайн-общуване в страната и в чужбина, PR, данъчна култура, култура в търговското обслужване, култура в производствените отношения, култура в областта на маркетинга, управлението, рекламата и др. Развитието на предприемаческата култура зависи и от политическата надстройка и икономическата база в обществото. Този многообхватен диапазон на обективни и субективни условия дава приблизителни очертания на бизнес културата на малкия, средния и корпоративния бизнес.
Ние, хората от предприемаческия сектор, се стремим с нашата активна инициатива и позиция да обновяваме и актуализираме обществено-икономическите отношения в диалога : “общество-бизнес”.
Съвременната степен на предприемаческата култура е еквивалент на европейската култура. И присъединяването на всичките й съставки, и в частност на данъчната ни култура към европейската, е наш приоритет.
В качеството на физически и юридически лица,
всеки месец изпълняваме разпоредбите
на “една дузина данъчни закони”
От началото на 2006 г. една от най-посещаваните администрации е Националната агенция за приходите, която обединява фиска към данъчното и осигурителното законодателство. За да си сверим часовника с актуалните изисквания на ДОПК, трябва да положим усилия
и да отделим време, за да се запознаем с тях.
Като физически лица, ние попълваме ежегодно декларация за доходите си до 15 април на следващата година по ЗОДФЛ. Повечето от нас, предприемачите, ръководят бизнеса си в качеството на управители и мениджъри. За това наше участие получаваме големи суми като възнаграждения по договори за управление и контрол. Редно е да се декларират 100 % писмено тези суми, тъй като - първо, са разход за фирмата, в която работим, второ, с натрупване този доход ни осигурява по-голяма облагаема основа за пенсиониране и, трето, това деклариране ни обезпечава данъчна защита.
В този състав са включени: доходи от граждански и приравнени към тях правоотношения, свободни професии, доходи от наем, рента и аренда и др. Практиката през последните няколко години показва, че

често срещано явление е извършването
на ревизия на физически лица
Целта на една такава ревизия е дали получените от лицето доходи, декларирани в подадената от него данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, съответстват на извършените разходи. Не подават декларация физическите лица, получили доходи само по трудови правоотношения. По време на ревизията се взимат предвид всички получени от лицето доходи - по трудови правоотношения, от дейности като едноличен търговец, от свободни професии, от управление и контрол на търговски дружества, доходите от наем на движимо и недвижимо имущество и други.
Ревизираното лице трябва да докаже пред органите по приходите извършените от него разходи за ревизирания период. Ако по време на ревизията се установи, че извършените от физическото лице разходи превишават получените доходи, органите по приходите облагат получената разлика по таблицата, регламентирана в чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ.
Ако лицето има доходи от дейност като Едноли-чен търговец при ревизията на физическото лице, органите по приходите извършват ревизия на първичните и вторичните счетоводни документи на едноличния търговец.
Със статут на юридически лица ние участваме в бизнеса с дружества, определени от ТЗ холдингови структури, акционерни дружества, ООД, ЕООД и еднолични търговци. От първа необходимост е да прилагаме ежедневно, компетентно и законосъобразно данъчните закони (ЗКПО, ЗДДС, ЗОДФЛ, ЗА, ДОПК и др.). Във връзка с това ще си помогнем, ако мислим по-често за нашата култура на поведение като данъчни субекти в данъчното производство.

Всяка ревизия на физически или юридически лица започва с връчване на Заповед за възлагане
Обикновено ревизорът изготвя и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. Изисканите документи следва да се представят в 7-дневен срок в офисите на НАП. При ревизията се преглеждат всички първични и вторични счетоводни документи, касови и банкови платежни документи, договори с клиенти, доставчици и други.
Ревизията приключва с издаване на ревизионен доклад и издаден в последствие ревизионен акт. Същият може да се обжалва в 14-дневен срок пред Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП.
Цитирането по-горе описва класическия модел на данъчната ни култура. А нейния съвременен модел ще допълним с новите два закона - за меценатство и за медиация.

Законът за медиацията е сравнително нов закон и за Европа
Голяма част от съдебните спорове на европейските фирми се ориентират към този извънсъдебен начин за разрешаване на търговските им казуси.
У нас този закон действа от миналата година (приет е на 27.12.2004 г.). “Той урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове”. Като се има предвид бавната и изнервяща съдебна процедура, медиацията като извънсъдебно споразумение между две спорещи страни, организирани от медиатор, е за предпочитане. Тя спестява време, нерви и пари, разбира се, ако се получи постигане на допустимия праг на осъществяване на интересите ни. Медиатор може да бъде всяко дееспособно лице, неосъждано за престъпление от общ характер и вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. Медиаторите имат статут на гарант за коректно изпълнение на принципи като доброволност, равнопоставеност, безпристрастност и поверителност в етапите
на договарянето.
Активната част от предприемачите биха търсили тази възможност за уреждане на конкретни искания от техни клиенти, доставчици и др. Тази гъвкавост в търговските взаимоотношения е компонент на нашата данъчна култура през новата година.

Със Закона за меценатството (23.12.2005 г.)
се направиха редица изменения и допълнения на материалните данъчни закони, а именно ЗКПО, ЗОДФЛ, ЗДДС, като и ЗМДТ. Те са свързани с данъчното третиране на даренията, направени
по реда и условията на Закона за меценатството. “С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с безвъзмездното предоставяне на помощ от физически или юридически лица /меценати/, за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата, като целта му е
да стимулира физическите и юридическите лица
да подпомагат развитието на българската култура.” В този смисъл и дух са и предложените изменения в цитираните данъчни нормативни актове.
Съгласно текста на чл. 23, ал. 2, т.16в от ЗКПО с безвъзмездно предоставената помощ по реда и при условията на Закона за меценатството, не се коригира счетоводният финансов резултат, ако даренията не превишават 15 % от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване. Същите ще се отнасят в увеличение, само ако превишават законово определения праг.

Разходите за дарения не могат да превишават 65 % от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване
В този смисъл са и измененията на ЗОДФЛ. Предоставените дарения по реда и условията на Закона за меценатството са включени в обхвата на освободените доставки и за тях не следва да се начислява и внася ДДС. За тези дарения не се дължи данък и по ЗМДТ.
Цитирайки по-горните текстове, можем да си направим извода, че облекчения има за щедрите предприемачи, стига да ги ползват по законосъобразния ред. За годината този нов компонент в данъчната ни култура /меценатството/ “ще измери нашия градус” на дарения в областта на българската култура.
И така ние изброихме основните проявления на понятието “данъчна култура” - в сферата на дейността ни като данъчни субекти (юридически и физически лица), в сферата на дейността на медиациата и дейността ни като меценати. Със сигурност има и други такива, за които може да споменем допълнително.
Присъединяването на данъчната ни култура към европейската, гарантира нашето цивилизовано поведение в условията на съвременното ежедневие.
Развивайки този адаптивен процес, ще усещаме себе си за пример, ще влияем позитивно и градивно на нашите контрагенти, приятели, близки хора и др. И най-вече - ще предадем “тази принадена стойност” на нашите деца, които са сигурният и необходим ешелон за покоряването на европейските стандарти на работа и жизнен стандарт.