fbpx Производители настояват за регулации на цените, търговските вериги не смятат за целесъобразно | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Производители настояват за регулации на цените, търговските вериги не смятат за целесъобразно

Производители настояват за регулации на цените, търговските вериги не смятат за целесъобразно

Четири асоциации на производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти настояват за държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиняват големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители. В тази връзка от Сдружението за модерна търговия заявяват (публикуваме становището без редакторска намеса):

1. Българският пазар на търговия на дребно с храни е сред най-конкурентните в Европа

Модерната търговия наистина има голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните у нас. Един от основните фактори за формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите. В този аспект трябва да се отбележи и по-ниската покупателна способност на потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. Българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините.

Много важен фактор за ниските цени на храните у нас е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки. В България пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

2. Производителите имат алтернатива

Модерната търговия включва десетки търговски вериги с голямо разнообразие на формати - квартални магазини, дискаунтери, супермаркети, хипермаркети и кеш енд кери. Освен тях в страната има десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появават и все повече онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител огромен избор от потенциални партньори в сферата на търговията на дребно с храни.

Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар.
В същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната. А много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати се провалиха. Въпреки това, всеки международен или български инвеститор, който смята, че може да печели добре на този пазар е добре дошъл на него.

3. Колкото повече конкуренция има, толкова повече печели клиентът

Благодарение на конкурентното присъствие на пазара на големите вериги, на потребителите се осигурява все по-високо качество на оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои стандарти на качество, които надхвърлят държавните. С развитието на този формат на търговия хората получиха и достъп до огромно разнообразие от продукти. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил.

За по-малко от две десетилетия след навлизането си в България, големите международни вериги съществено допринесоха за това пазаруването да се превърне във все по-приятно преживяване. Освен богат избор от качествени продукти на ниски цени на едно място, хората получиха и удобства като много каси, големи паркинги и дори детски площадки. Осигуряването на този комфорт и удобство е резултат от значителните инвестиции на търговските вериги, които също се покриват от приходите от продажби.

4. Регулациите биха могли само да повишат цените

От финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи.

Големите търговски вериги работят изцяло „на светло“, те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%.

Въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи. Актуален пример за последиците от държавните интервенции при ценообразуването е Венецуела. Провалът на централизираните социалистически икономики, както и българската икономическа история също са показателни за вредността им.

Подобна интервенция на пазар у нас би могла да е от полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители, като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи. Свръхрегулациите освен това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици.

Важен аргумент срещу въвеждането на подобни регулации е и фактът, че те биха били незаконни (вж. официално решение на Комисията за защита на конкуренцията, че такава политика и практика от страна на държавата нарушава принципите на пазарната икономика и свободата на конкуренцията).

Не на последно място, Договорът за функциониране на ЕС предвижда, че за постигане на целите на ЕС, държавите-членки следва да избягват въвеждането на икономическа политика, която би противоречала на принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция.

5. Стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена преди месец показа, че в периода от средата на 2018 до средата 2019 г. повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производители и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите.

Благодарение на партньорството с веригите, производителите успешно развиват бизнеса си – например реализират по-големи количества стока, оптимизират производствения си капацитет и имат по-добра прогнозируемост на приходите във времето, което им позволява да реализират инвестиции. Много важни са и инициативите на веригите за повишаване на конкурентоспособността на българските производители, като подкрепа за сертифициране по международни стандарти, споделяне на ноу-хау и съвети за повишаване на ефективността.

През последната година над 45 български компании развиха бизнеса си и излязоха на международни пазари, благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги, включително чрез производството на собствени брандове за ритейлърите. Изнесените тук аргументи и факти категорично сочат, че стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги, а българският сектор на търговията на дребно е изключително конкурентен и това е изцяло в полза на българските потребители.

6. Процесът на работа

Всяка търговска верига има различни практики при договарянето със своите доставчици и производителят може да избира кои от тях са най-приложими спрямо неговия бизнес. Ето защо генерализирането на подхода на работа и поставянето на всички търговски вериги под общ знаменател е некоректно и не отговаря на реалността.

Предвид правилата на лоялната конкуренция не може по никакъв начин да се разкриват и публикуват чувствителна информация относно цени и други условия от отношенията с доставчиците, нито да се влияе при определяне на пазарната политика и ценообразуването. В този смисъл, ако се търсят конструктивни решения и резултати, би следвало да се призоват конкретните доставчици, които са имали проблем с дадени вериги да адресират същия конкретно към съответния свой контрагент.

7. Заключение

Предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши от тях биха били не само българските потребители, а и самите производители.