fbpx Производството на вино в България | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Производството на вино в България

Производството на вино в България

етикети

Агенция за маркетингови изследвания НОЕМА има 12 годишен опит на българския пазар. За този период са проведени повече от 600 национални и международни изследвания. НОЕМА предлага качествени и количествени изследвания, като ползва лицензирани в Западна Европа методи.
За контакти:
София 1164, ул. Цанко Церковски 18, тел: 02/9634555; 963 4556,
e-mail:noema@noema.bg
След 1989 г. в сектора се осъществиха значими промени: една трета унищожени лозови масиви, загуба на външни пазари, спад в производството както като обем, така и като качество. След средата на 90-те години държавната политика по отношение на сектора може да се определи като подкрепяща. През 2004 г. се създаде фонд "Българско вино", в който се набират средства за представянето на българското вино в страната и в чужбина.

Обем на производството и преработката на грозде

По данни на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) през 2003 г. лозовите насаждения са 131 хил. хектара, от които 92.8 % са реколтирани. 28 хил. хектара лозя са неподдържани или са извън стопанствата. През 1998 г. общата площ лозя е 161 хил. хектара.
През 2003 г. преобладават червените винени сортове - 55,4 % в общата площ лозя. Най-нисък е делът на десертните сортове - 6,1 %. Броят на регистрираните лозарски стопанства в страната е 3 141. Производството на грозде през 2003 г. достига 433.6 хил.тона, което е с 5 % повече от
2002 г. Според прогнозните резултати на МЗГ през 2004 г. е произведено с 10 % по-малко в сравнение с 2003 г.
През последните няколко години се забелязва трайна тенденция на нарастване дела на гроздето, преработено в промишлени условия от регистрирани винопроизводители.
През 2003 г. то достига 50 % от общото количество произведено грозде в страната.

Производство на вино

От общото количество произведено грозде през 2003 г. над 90 % са предназначени за преработка - 240 240 тона в промишлени условия и 157 307 тона извънпромишлени условия. По данни на МЗГ през 2003 г. са произведени общо 2 313 581 хл вино, от които в промишлени условия от регистрираните винопроизводители 1 533 323 хл, а в извънпромишлени условия 780 258 хл вино. С други думи, 66 % от общото количество вино, произведено през 2003 г. е от регистрирани винопроизводители.
Националната лозаро-винарска камара регистрира 165 винопроизводители. Тези с най-голямо количество изкупено грозде, предназначено както за производството на вино, така и за производството на друг алкохол, са Винпром Пещера (30 хил. тона изкупено грозде), Винекс Славянци, Вини Сливен, Винпром Търговище, Винпром Карнобат, Домейн Бойар, Феста холдинг, Белведере груп България.
В сравнение с 2002 г. се забелязва увеличение на промишлено произведените вина с около 34 %. От промишлено произведеното вино най-висок дял заемат трапезните вина - 77 %.

Вътрешен пазар

Според проучване на Евромонитор през 2003 г. в България са продадени 36 млн. литра вино. Най-продавани са трапезните вина - 90 % от всички.
Средното количество закупено вино от домакинствата в страната нараства трайно в периода 2001- 2003 г. През 2001 г. средното количество закупено вино от едно домакинство е 2,6 л. като през 2003 г. достига 3.2 л. По данни на НСИ в същия период средната цена на литър вино остава срaвнително непроменена - 1.64 лв.


Фигура 1: Потребление на вино от домакинствата (средно на човек)

След 2000 г., когато консумацията на вино достига най-ниските равнища за последните десет години, се забелязва нарастване на потреблението. Тенденцията на повишаване на консумацията може да бъде обяснена със запазените сравнително ниски цени на виното в сравнение с другите типове алкохол. Причината е отпадането на акциза за виното.

Фигура 2: Предпочитание на вино пред друг вид алкохол по тип населено място

По данни на Агенция Ноема вино консумират повече от половината от пълнолетното население на страната. Сред пиещите вино преобладават мъжете, лицата със средно образование на възраст от 35 до 55 години.
Един от всеки четирима потребители е редовен консуматор на вино. Най-често се консумира вино собствено производство - повече от една трета от всички, които пият вино. Делът на домакинствата, които произвеждат вино за собствена консумация, е една четвърт.
Един от всеки десети предпочита вино пред друг вид алкохол. Много по-често гроздовата напитка се предпочита в селата и областните градове в сравнение със София и малките градове. По данни на Агенция Ноема две трети от предпочитащите вино пред друг вид алкохол са жени. В същата група се срещат най-често лица на възраст над 35 години - 80 %.

Вътрешният пазар е слабо марковизиран.

Българският потребител купува вино много повече според неговата цена, отколкото според познатост на марка или предпочитание на определен производител.

Внос и износ на вино
В периода 2000 г. - 2003 г. износът на български вина се запазва приблизително на постоянно равнище. Според МЗГ през 2003 г. износът се запазва на нивата от предходната година -
768 112 хл.

Фигура 3: Износ и внос на вино ( в тонове)
*за първото тримесечие


През 2003 г. са изнесени 598 217 хл. бутилирани вина, което представлява 77 % от общия износ на напитката. Най-значимо количество наливно вино - 160 780 хл. се изнася за страните от Европейския съюз. Наблюдава се леко увеличение през 2003 г. в сравнение с предходната година на износа на бутилирани вина - 4 %. Обратната тенденция се забелязва при износа на наливни вина, който намалява с 20 % в сравнение с 2002 г.
Данните за вноса на вино показват значимо колебание след 1999 г. По предварителни данни вносът през 2004 г. ще се запази на нивата от 2003 г., т.е. около 10 - 12 000 хил. хл.
За първото полугодие на 2004 г. са внесени 3016 хл вино.
През 2003г. нараства вносът на наливно вино от страните от ЦЕФТА, сред които най-висок дял заема вносът от Унгария - 4005 хл.

Основни пазарни тенденции

В голяма част от винарските изби тече процес на техническо модернизиране и разширяване.
Много от винопроизводителите разполагат със собствени лозови масиви. По-големите компании в сектора предвиждат значителни инвестиции в създаването на нови или собствени лозови насаждения.
През последните няколко години във винопроизводството са вложени над 76 млн. лв. по линия на програма САПАРД
Макар и бавно, българската продукция започва да се марковизира.
4Необходимо е подобряване на експортните и маркетинговите стратегии на компаниите, които произвеждат вино.
Очакванията са, че чрез създадения през 2004 г. фонд "Българско вино", ще бъдат осигурени средства за провеждането на специални рекламни кампании, участия в панаирни изложения. Целта е да се популяризира българското вино в страната и чужбина.

 

Винопроизводство в България

През 2004 г. Изпълнителна агенция по лозата и виното е издала актове за презасаждането на 20 хил. дка винени лозя.

По прогнозни данни през 2004 г. са произведени около 350 хил. тона винено грозде, което е с 10 % по-малко от реколта 2003 г.

Средният добив от декар през 2004 г. намалява, като достига 400 кг.

223,6 хил. тона грозде са преработени в промишлени условия през 2003 г., което е с 36 % повече от 2002 г.

За винификация са предназначени 85 % или
369 310 тона от общото количество произведено грозде през 2003 г.

През 2003 г. сортовете "Каберне Совиньон" и "Мерло" преобладават сред гроздето, предназначено за производство на червени вина. Делът им е 29 %, докато "Памид" има 26 %.

При гроздето, предназначено за производство на бели вина, преобладава сортовете "Ркацители" -
21 %, и "Мискет Червен" - 19 %.

Извънпромишленото производство през 2003 г.
възлиза на 780 258 хл вино.

За първото полугодие на 2004 г. са изнесени
449 743 хл. вино, което е със 17 % повече спрямо същия период на 2003 г
.

 

 

Facebook коментари