Промени в закона за Данък върху добавената стойност през 2006 г.

Гергана Тодорова е по професия икономист. Завършила е “Счетоводство и контрол” и “Управление на фирма” в УНСС София. От началото на 1998 г. до момента е мениджър на Консултантска къща “ИВАНА” ЕООД. Фирмата специализира консултации в областта на счетоводното и данъчното законодателство.

Основен приходоизточник на Републиканския бюджет е данъкът върху добавената стойност. Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за 2006 г. са от първа необходимост както за бизнес предприемачите от различните сектори и отрасли на икономиката, така и за професионално ангажираните в този процес специалисти - счетоводители, юристи и консултанти.
Представяме по-важните изменения в режима на данъчно облагане по реда на ЗДДС, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ДВ бр. 100/2005 г.), в сила от 01.01.2006 г. и 01.04.2006 г.

Липса на доставка в случаите на извършване
на услуга по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив

С изменението на чл. 6б, ал. 1 от ЗДДС на практика не се начислява данък, т.е. не е доставка по смисъла на Закона безвъзмездната доставка за ремонти или подобрения на чужди активи, при положение, че тези активи са ползвани непрекъснато от наемателя/ползвателя за срок не по-кратък от три години. Това като цяло е обичайният срок за сключване на договори за наем по реда на Закона за задълженията и договорите.
Въведена е нова т. 10, към чл. 10 от ЗДДС, съгласно която се приравнява на доставка на услуга извършването на услуга от държател/ползвател по ремонт или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
В чл. 20, т. 26 и 27 от ЗДДС са дадени легалните дефиниции на понятията ремонт и подобрение. Съгласно чл. 20, т. 26 от ЗДДС, “ремонт” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 27 от ЗДДС, “подобрение” е дейността по извършване на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до увеличаване на икономическата изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Тези дефиниции са взаимствани от приложимите счетоводни стандарти и по този начин се постига синхрон между счетоводното и данъчното законодателство.
При положение, че подобренията или ремонтите са извършени върху наети или предоставяне за ползване чужди активи, за които срокът на договора е по-кратък от три години или активите не са използвани непрекъснато през този срок, следва да се начисли данък по реда на чл. 26, т. 8 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, при извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател по ремонт или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, като дата на възникване на данъчното събитие се приема датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива. Това е справедлив начин за определяне на данъчното събитие, по отношение на начисляване на дължимия данък. Така наемодателят получава правото за ползване на този актив след приключването на договора или преустановяване ползването на този актив от наемателя. При наличие на едно от тези обстоятелства регистрираното по ЗДДС лице - наемател/ползвател следва да начисли данък към момента на предаване на наетия актив, освен ако в договора не е посочено, че извършените разходи по ремонт или подобрение на наетия актив от наемателя се приспадат от дължимия наем, или че същите ще бъдат възстановени от наемодателя на наемателя. Тази доставка се счита за безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 10,т. 10 от ЗДДС и е облагаема доставка по
реда на чл. 32 от същия закон. Дължимият данък се определя по реда на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 20, т. 5, б. “а” и “б”, като се прилагат методите на пазарна цена на извършените подобрения. Това се налага от обстоятелството, че балансовата стойност на извършените подобрения не винаги съвпада с пазарната цена на извършените разходи към момента на предаването на актива от наемателя на наемодателя.
При получаване на данъчни фактури или митнически декларации за внос на стоки и услуги,

във връзка с извършените ремонти и подобрения е предоставена възможност за ползване на данъчен кредит от наемателя

Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗДДС, правото на ползване на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя на стоката е налице и когато получените стоки или услуги са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на услуги по
чл. 6 б от закона.
Тези разпоредби са в сила от 01.01.2006 г. и се прилагат и за случаите, при които договорът не е прекратен или ползването на актива не е преустановено към датата на влизане в сила на закона (§ 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС). По този начин заварените договори за наем или ползване на активи преди 01.01.2006 г. са приравнени по отношение на безвъзмездните доставки за ремонти и подобрения върху чужди активи като необлагаеми доставки по смисъла на чл. 6 б от ЗДДС.
Поради обстоятелството, че в ЗДДС не е съществувал текст преди 01.01.2006 год. по отношение на данъчното облагане на разходите за ремонт и подобрение на чужд актив и данъчното облагане е било извършвано на основание общ закон - Закона за собствеността, а не на основание, посочено в материален данъчен закон, за да не пострада фискалността на държавата при предишни данъчни производства, в § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗДДС са въведени защитни клаузи, като разпоредбата на § 16, ал. 1 не се прилага, когато данъкът е бил начислен от регистрираното лице доброволно или по влязъл в сила ДРА, или при незавършени производства.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС, начислен и платен данък доброволно или по влязъл в сила ДРА преди датата на данъчното събитие не се дължи повторно.
По този начин всички извършени до този момент действия по данъчното облагане наремонта и подобряването на чужд актив не се третират по реда на новите изменения в ЗДДС и на практика измененията на закона нямат обратна сила и всички приключили и незавършени производства до 01.01.2006 г. не се третират по реда на изменения ЗДДС.
По аналогичен начин се третира и извършването на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия, т.е.
не е доставка, съгласно чл. 6 б, ал. 2 от ЗДДС.

Промяна на начина на определяне на данъчната основа при прехвърляне на собственост върху сграда

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, при прехвърляне собственост върху сграда или част /реална или идеална/ от сграда данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по реда на чл. 29 от ЗДДС и тази, определена по реда на чл. 46 от ЗМДТ. По този начин се постига едно прецизно облагане на прехвърлянето на собственост върху сгради, тъй като в старата редакция на тази разпоредба данъчната основа бе по-високата между определената от страните продажна цена, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от ЗМДТ. На практика с тези промени се игнорира договорната цена, при прехвърлянето на собственост върху сграда. Налице са две хипотези при определянето на данъчната основа по реда на
чл. 29 от ЗДДС:
4Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС, данъчната основа при облагаемите доставки на стоки не може да бъде по-ниска от тази, при придобиването на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена от данъчната основа при внос.
4 Съгласно изискването на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, ал. 5 от същия член не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите посочени в чл. 20, т. 5, букви “а” и “б”, т.е. по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката или по метода на пазарните цени, където пазарна цена е използвана в процеса на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба.

При продажба на сграда би следвало да се прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС само в случаите, при които е налице пазарна оценка на подлежащия на продажба недвижим имот. В останалите случаи следва да се прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС, като

данъчната основа не може да бъде по-ниска
от данъчната основа при придобиването
на сградата

По този начин, при извършване на облагаемата доставка прехвърляне правото на собственост върху сграда са налице три величини при определяне на данъчната основа:

  • цена на придобиване;
  • пазарна оценка;
  • данъчна основа по чл. 46 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или определената от държавен или общински орган цена, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната оценка - по последната, определена, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.
Върху най-високата между тези три величини следва да се начисли дължимият данък, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС същата се приема за данъчна основа. С изменението се цели повишаване размера и разширяване обхвата на данъчната основа при прехвърляне правото на собственост върху сграда, а оттам
и по-голям размер на определения данък по реда
на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗДДС се отменя и по този начин се премахва специфичният случай за определяне на размера на данъка при прехвърляне собственост върху сграда и данъкът в този случай следва да се определя по общия ред.

Определяне на правото на строеж като
доставка, свързана със земя

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за доставка, свързана със земя, до момента на завършване на сградата в груб строеж. В него не се включват извършените строително-монтажни работи. По този начин се прекратява настоящата практика да се пре-
хвърля правото на собственост върху сгради като право на строеж и така да се избягва начисляването на дължим данък.
Новата разпоредба прецизира условията, при които може да се извършва учредяването или прехвърлянето на правото на строеж, за да се счита за доставка, свързана със земя. Тези условия са следните:
4учредяването или прехвърлянето на правото на строеж трябва да се извърши до момента на завършване на сграда в груб строеж;
4в правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.
Така се постига синхрон между Закона за устройство на територията и материалния данъчен закон. Съгласно чл. 181, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата
в груб строеж. След завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея.
Съгласно § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, “груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи.
По този начин правото на строеж се определя като освободена доставка само до момента на завършване на сградата в груб строеж, и ако е прехвърлено след този момент, не се счита за освободена доставка. Така също в правото на строеж не се включват строително-монтажните работи. Те са изключени от обхвата на освободените доставки, като по този начин са определени в режима на доставки, подлежащи на облагане
с данък /чл. 34, ал. 1 от ЗДДС/.

Промени в праговете за регистрация
по избор и за задължителна
дерегистрация по ЗДДС

Доброволна регистрация по ЗДДС
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация /чл. 108 от ЗДДС/
и има общ облагаем оборот над 25 000 лв., включително и доставките, облагаеми със ставка нула за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, преди текущия, има право да се регистрира по реда на ЗДДС. Предишният праг за доброволна регистрация по ЗДДС беше 50 000 лв. По този начин се предоставя законова възможност за по-ранна регистрация за тези лица, които имат реализиран сравнително малък оборот от облагаеми доставки. Разпоредбата влиза в сила от 01.04.2006 г.

Задължителна дерегистрация по ЗДД
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, основанията и сроковете за задължителна дерегистрация са, когато общият облагаем оборот на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 25 000 лв. в срок до
14 дни от настъпването на тези обстоятелства. Предишният праг за задължителна дерегистрация беше 50 000 лв. Така по-голям брой регистрирани по ЗДДС лица могат да останат в системата и да имат всички права и задължения по реда на закона за по-дълъг период от време. Разпоредбата влиза в сила от 01.04.2006 г.
Промени в ЗДДС се направиха с преходните
и заключителни разпоредби на Закона за меценатството. Със създадената ал. 3 на чл. 49 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
в обхвата на даренията се включва и

безвъзмездното предоставяне на помощ за култура чрез организация, подпомагаща културата

по смисъла на Закона за меценатството и когато дарението е направено по реда и при условията на същия закон. Даренията са включени в обхвата на освободените доставки, т.е. при тяхното извършване не следва да се начислява и внася данък.

Обобщената по-горе специализирана материя по ДДС в движение “ще се преработва” и ще се усвоява от всички нас. Нужно е време и позитивно отношение към приходната администрация (Националната агенция за приходите) и най-вече търпение за нас, хората, които ще прилагаме езика на теорията към езика на практиката.