fbpx Противоречия при легализация на документи | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Противоречия при легализация на документи

Има случаи, в които се наблюдава поредица от „откази” на служители на държавната администрация при прилагане на действащото законодателство, във връзка с избягване на формалностите по легализиране. Така например, съгласно подписан Договор за взаимна правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство Испания, в коментирания вече по-горе чл.23, се съдържа изричен текст за освобождаване на изброените категории официални документи от легализация. Въпреки това, в охранително производство (нотариално или регистърно) страната, която представя документ на език, придружен със заверен от нея превод, бива задължена да представи този документ с „легализиран превод”.

Добросъвестният търговец тръгва да изпълни указанията на решаващия орган и представя документа в Консулски отдел на МВнР. От там обаче, отказват да заверят подписа на преводача, тъй като документа не бил снабден с Apostille. Неофициално обясняват, че поради зачестили случаи на представяне в Кралство Испания на фалшиви официални документи, изготвени в България, испанските компетентни органи отказват да ги приемат, без легализиране и при условията на т.нар взаимност, българските органи процедират по същия начин. Ето как, при изрична уредба в полза на търговеца, същият не може, в два поредни случая, да използва напълно валиден и надлежно изготвен документ, поради „съпротивата” на администрацията. Пред алтернативата да се впусне в обжалване на постановен официален отказ, което може да отнеме дълго време, търговците предпочитат да се придържат и съобразяват с тази макар и неправилна практика.

По правилата на действащото законодателство

Друг нерядък случай, който поражда дискусии и спорове, е изискването удостоверението Apostille, с което е снабден документ, изготвен в чужбина, да бъде преведено на български език, а дори и с т.нар.”легализиран превод”. Безспорно всички документи, когато се представят пред български държавен или общински орган, в рамките на провеждано пред тях производство, следва да бъдат на български език. Въпреки това, посоченото изискване, както всяко друго правило, не бива да бъде абсолютизирано. Основният аргумент в тази посока е, че в Хагската конвенция се съдържа унифициран образец на удостоверението Apostille, който се използва от всички държави, страни по конвенцията, без изключение. В този смисъл, съдържанието на удостоверението във всички случаи е еднакво и не представлява трудност за неговите адресати (държавната и общинска администрация) да разберат съдържащата се в него информация. Ето защо, авторите на настоящата статия, с оглед постигане на целите на Конвенцията, застъпват становището, че такъв превод не е необходим и не следва да се изисква.

Описаните по-горе практически проблеми, са срещани не само в отношенията на търговците с държавната администрация, но и в тези с частни физически и юридически лица. Типичен пример за това са отношенията с търговските банки. Поради нарасналия брой документни престъпления – представяне на неистински пълномощни, дружествени документи, документи за самоличност и т.н., масово явление е търговските банки да въвеждат редица допълнителни изисквания, под формата на вътрешни правила, във връзка с представянето на документи на чужд език, по повод на предоставяне на различните банкови услуги. В тези случаи, това зависи от политиката на съответната банка към нейните клиенти и от съображения за целесъобразност, но не подлежи на контрол за законосъобразност. Въпреки това, като резултат от такива изисквания, за търговците възникват значителни непредвидени трудности, както и допълнителни разноски.

Действително, голяма част от разгледаните ситуации, се явяват като реакция и опит за противодействие на злоупотребата с официални документи. Въпреки това, следва да се спазва и правилно прилага действащото законодателство, в това число и сключените международни договори, по които Република България е страна и да се потърсят други по-ефективни механизми за справяне със съществуващите проблеми. Това в най-голяма степен се отнася за държавната администрация, която с действията си следва да дава пример за точно правоприлагане и спазване на законите. Това би следвало да бъде приоритет и за частните лица, в отношенията им с търговците. Всички действия в тази посока оказват пряко влияние на авторитета и имиджа на Република България пред нейните чуждестранни партньори и инвеститори.