Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара

Работим за промоцията на български вина на перспективни пазари

През изминалата седмица вицепремиерът Томислав Дончев и директорът на Concours Mondial de Bruxelles Тома Костенобъл връчиха в София общо 37 медала (от които 1 трофеен, 14 златни и 22 сребърни) на 18 български винопроизводители. Те бяха отличени сред около 8 хиляди различни вида вина от 58 държави по време на световния винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles. На тазгодишното издание на шампионата Пловдив беше избран за домакин на събитието през 2016 г. Това ще фокусира вниманието както върху един от най-важните лозаро-винарски райони в България - Тракийската низина, така и върху България, като предпочитана дестинация за винен туризъм.

„Домакинството на Пловдив през 2016 г. на Concours Mondial de Bruxelles е изключителна възможност за промотирането на българския винен туризъм пред света“, каза министърът на туризма Николина Ангелкова. По думите й Министерството на туризма разработва нови винени маршрути, което ще направи страната ни още по-разпознаваема в този туристически сегмент.

Световният винен шампионат Concours Mondial de Bruxelles е с дългогодишна история. Повече от 320 дегустатори (сомелиери, винени експерти, журналисти) от 53 страни са част от журито на конкурса. От 2006 г. Concours Mondial de Bruxelles разшири своя международен обхват и се провежда извън Белгия. Лисабон, Маастрихт, Бордо, Валенсия, Палермо, Люксембург, Гимараеш, Братислава и Йезоло са градовете-домакини, които са посрещали събитието на своя територия. През 2016 г. Пловдив ще запише името си между тях.

23-ото издание на Concours Mondial de Bruxelles ще се проведе от 29 април до 1 май 2016, а конкурсната програма ще е съпътствана от редица инициативи. Предвиждат се посещения на винарски изби и лозя в страната, както и на културно-исторически и археологически забележителности. До провеждането на конкурса през 2016 г. в Пловдив ще се организират редица предшестващи събития, които ще подчертаят значимостта на България като лозаро-винарска страна на световната карта.   

Повече за българските вина и тяхната промоция разговаряхме с Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара.

Г-н Радеве, какви дейности ще развива през тази година Националната лозаро-винарска камара?

- От една страна са текущите дейности, насочени към участие в експертни групи по промяна на законодателството, защита на интересите на нашите членове, организиране на различни по формат винени изложения, образователни курсове. От друга страна са усилията ни насочени към популяризиране на българските вина и спиртни напитки. Работим активно по няколко амбициозни проекта, свързани с промоция на вината на пазари, които считаме за перспективни. Полагаме много усилия за задълбочаване на международните контакти и сътрудничеството със сходни организации, както и за организирането на няколко големи винени събития в България, които сериозно ще допринесат за подобряване на имиджа ни като страна винопроизводител. Скоро ще имаме добри новини в тази посока.

Къде е истинският пазар на българските вина?

- Продаваме навсякъде, където се консумира вино. Традиционно най-големите пазари на българско вино са Русия, Полша, Чехия, Великобритания, Германия. Проблемът ни в тези страни е силната конкуренция и съществуващия имидж на българските вина като евтини продукти. През последните години определено има тенденция за изместването ни в по-високи ценови категории, но това е дълъг процес. Особено внимание трябва да бъде отделено и на пазари като САЩ и Китай, които постепенно се превръщат в най-големите вносители на вино в света. И не на последно място - българският пазар, който се разви много бързо през последните 10-15 години и определено съдържа огромен потенциал за растеж.

Как може реално да се направи популяризация на българските вина? Кажете няколко конкретни стъпки и действия...

- Най-реалното, което правят както НЛВК, така и други организации в бранша, е участието в промоционални програми, съфинансирани от Европейския съюз и българската държава. В ход са няколко такива проекта, до края на годината се надявам да бъдат одобрени още няколко. Другото, което може да предизвика бърз положителен ефект, е активността на България на световната винена сцена - организиране на различни събития, които да привлекат вниманието както на професионалистите, така и на обикновените консуматори.

Много вина в даден момент стават „модни“. Какви са сега модните тенденции у нас, а също и в света. Различават ли се вкусовете или следваме световните търсения?

- Определено има модни тенденции и при консумацията на вино, и България не остава встрани от тях. Живеем в свят, в който хората пътуват често, информацията е общодостъпна и се обменя светкавично, така че няма как вкусът тук да е много по-различен от този в Европа. Разбира се, винаги ще има и регионални специфики и те трябва да бъдат отчитани.

Обща тенденция е увеличаване на консумацията на бели вина, най-вече заради промяната на хранителния режим в посока олекотяване, но и заради по-честата консумация на вино. Търсенето определено е насочено към „по-лесни” вина, с по-ниско алкохолно съдържание, млади, не толкова концентрирани, при червените не трябва да доминира дъб. Белите вина трябва да бъдат по-скоро леки и минерални, сякаш отмина времето на силните плодови и цветисти аромати.

Лукс ли е виното или луксът по-скоро се създава в мислите на потребителите?

- Луксът е субективно понятие. И с виното е така. Към едно и също вино различни хора в различни моменти могат да подходят по различен начин. Важното е всеки да открие, това, което търси, и да му се наслади.

Като че ли наблюдаваме ренесанс на малките изби. Какво е тяхното бъдеще? Как виждате развитието на т.нар. Винен туризъм, за който обаче най-вече се говори и доста слабо е развит?

- Пазарното поведение е това, което определя бъдещето на всеки икономически субект. Наистина, през последните години се появиха доста нови винарски изби, което показва, че секторът е интересен за инвеститорите. Искрено се надявам те да имат успех и да се наложат. Винарският туризъм е една от възможностите за развитие на сектора, и в тази посока съществуват много възможности, които предстои да бъдат разработени. Не мисля, че той е слабо развит - по-точно е да се каже, че се развива много бързо. Но развитието на винарския туризъм не може да бъде разглеждано отделно от общото развитие на държавата. Той е силно зависим от изграждането на инфраструктура, комуникации, развитието на селските райони...

Какво мислите за високите цени на вината, които се предлагат в ресторантите - често в пъти по-скъпи от тези в търговската мрежа. Това не отблъсква ли потребителите?

- Това е стара болест на българското ресторантьорство, но ми се струва, че тези практики постепенно ще изчезнат или поне ще намалеят сериозно. Вече има много ресторанти и други заведения, които се налагат като важен фактор за популяризиране на консумацията на вино и изграждане на винената култура. И тук пазарът ще си каже решаващата дума – едва ли е успешен модел, да продаваш за 60 лева вино, което струва в магазина 20 лева.