fbpx Ръст на преките инвестиции в България, докато в Европа намаляват | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Ръст на преките инвестиции в България, докато в Европа намаляват

Преките чуждестранни инвестиции в Европа намаляват за втора поредна година през 2024 г. Със спад от 5% в сравнение с 2023 г. проектите достигат най-ниското си ниво за девет години. Това сочи новото изследване на EY за привлекателността на Европа към инвестиции.

България обаче се различава от общата тенденция – у нас са започнали или са в процес на развитие 39 проекта, което е ръст от 44% на годишна база. Благодарение на тях са отворени 2092 работни места, което е увеличение от 6% спрямо 2023 г. Най-много са проектите, разкрити в производството – 12. На второ място са тези, свързани с бизнес услуги (7), а на трето проектите в логистиката (5).

Анализът в Европа показва, че Франция, Великобритания и Германия остават трите най-желани за инвестиции дестинации, като заедно представляват приблизително половината от всички проекти. Въпреки това и трите държави регистрират двуцифрени спадове: Франция от 14% (1,025 проекта през 2024 г.), Великобритания 13% (853) и Германия 17% (608).

Бавният икономически растеж, постоянно високите цени на енергията и нестабилната геополитическа среда са трите големи причини за втора поредна година Европа да отчита спад на инвестициите. През 2024 г. компаниите по света са обявили 5,383 инвестиционни проекти на зелено и проекти за разширяване на съществуващи инвестиции в 45 европейски държави, в сравнение с 5,694 през 2023 г. - годишен спад от 5%, в сравнение с 4% спад между 2022 и 2023 г. и 1% растеж между 2021 и 2022 г.

Инвестициите сега са с 19% по-ниски от пика си през 2017 г. и с 16% под нивата преди пандемията. Общият брой на работните места, създадени в Европа в резултат на ПЧИ, намалява с 16% на годишна база до 269,740. Сложната геополитическа ситуация, икономическата нестабилност и увеличаващите се търговски конфликти - особено свързани със САЩ - са посочени като трите основни фактора, които възпират инвестициите.

В резултат на това 37% от компаниите декларират, че отлагат, отменят или намаляват инвестиционните си планове в Европа. Само 59% от компаниите възнамеряват да инвестират в Европа през следващите 12 месеца, в сравнение със 72% миналата година. Междувременно 42% смятат, че политиките на САЩ намаляват привлекателността на Европа, като само 27% очакват те да имат положителен ефект.

Въпреки общата тенденция на спад, 500 изпълнителни директори, интервюирани от EY между януари и март 2025 г., заявяват, че Европа може да привлече инвестиции в секторите, които ще доминират в преките чуждестранни инвестиции в следващите години. Те включват възобновяема енергия, производство на полупроводникови чипове, фармация, изкуствен интелект (ИИ) и електрически превозни средства. Все още има доверие сред инвеститорите, като 61% от анкетираните компании очакват инвестициите да се подобрят през следващите три години.

Бързо възстановяване на преките чуждестранни инвестиции е малко вероятно. 37% от компаниите са отложили, отменили или намалили инвестиционните си планове в Европа миналата година. Паралелно с това, делът на компаниите, които заявяват намерение да инвестират в Европа през следващите 12 месеца, спада до 59% от 72% през 2024 г. Митата върху вноса от и за САЩ и икономическата несигурност, увеличават притеснения на бизнеса относно конкурентоспособността на Европа, което подхранва колебанията на инвеститорите.

42% от анкетираните компании смятат, че политиките на администрацията на САЩ ще намалят привлекателността на Европа като място за правене на бизнес, като само 27% са оптимисти, че това ще доведе до повече възможности. Нарастващата несигурност разколебава инвеститорите да инвестират в Европа. Делът на тези, които вярват, че атрактивността на стария континент ще се увеличи през следващите три години, спада с 14 на сто до 61%.

Повече хора вярват, че привлекателността на САЩ (74%) и Китай (67%) ще се подобри. Освен това, инвеститорите за първи път оценяват САЩ по-високо от Западна Европа. Това вероятно е предизвикано от бързия растеж в САЩ, благоприятните разходи за енергия и Закона за намаляване на инфлацията, както и от разочарованието от европейската стагнация и непредсказуемост.