Ръст на рекламния пазар с 11% през 2019 г. и очакван спад с 10% през 2020 г.

Водеща снимка
Да

Ръст на рекламния пазар с 11% през 2019 г. и очакван спад с 10% през 2020 г.

Българският рекламен пазар запазва стабилен ръст от 11% през 2019 г. Нетните инвестиции през изминалата година възлизат на 462 млн. лв., сред които с най-висок дял от над 56% остава телевизията. Тя успява да привлече инвестиции от 260 млн. лв. през 2019 г.

Дигиталните медии са единственият канал, който запазва двуцифрен ръст през изминалата година

Инвестициите там са нараснали с 25% на годишна база спрямо 2018 г., а основните движещи сили за високия ръст остават социалните мрежи и онлайн видео съдържанието.

Освен пресата, която забавя спада, но отново отбелязва негативни стойности от -2% през 2019 г., останалите канали растат в границите от 2 до 5% на годишна база (външна реклама: 5%, радио: 3%, кино реклама: 2%). Медийната инфлация в телевизия и дигитални медии се изравнява през 2019 г. и достига стойности от 12%, при печатните медии за първи път от две години насам тя не е отрицателна и остава на границата от 0%. За останалите медии инфлацията се движи в интервала между 2 и 3%.

Въпреки извънредната ситуация, в която глобалната пандемия от COVID-19 постави и българския рекламен пазар, очакванията са до края на 2020 той да се възстанови и да се върне към нивата на инвестиции от 2018 г. с над 415 млн. лв. разходи, вложени в реклама до края на тази година. Според тази прогноза очакваният спад в общите рекламни инвестиции се очаква да достигне -10%.

Големият печеливш и единственият канал, в който се очаква положителен ръст в приходите от реклама тази година, са дигиталните медии с 4% увеличение на годишна база

Така те ще успеят да привлекат над 30% от общите инвестиции за медийна реклама на пазара у нас, след като миналата година за първи път успяха да достигнат до една четвърт от тях.

Телевизията ще остане най-предпочитаният рекламен канал с 54% дял от общите инвестиции през 2020 г., въпреки прогнозирания спад от -13% на годишна база спрямо 2019 г. Постепенното пренасочване на бюджети към дигитални медии остава трайна тенденция, която се очаква да продължи и през следващите няколко години.

Прогноза за рекламния пазар до края на 2020 г.

Радиото, наред с телевизията, е медията, която се очаква да запази най-ниски нива на спад в инвестициите си за реклама с прогнозиран спад на годишна база от -11% за 2020 г. Останалите медии ще бъдат по-силно засегнати от преразпределението на рекламните инвестиции по време на и след пандемичната обстановка, и се очаква в края на годината да отбележат спад в приходите от реклама между 22% и 45%. Делът им в общия рекламен микс остава незначителен, като най-силни позиции в него ще продължи да упражнява външната реклама с близо 8,5% дял.

Очакванията за медийната инфлация през 2020 г. са тя да достигне 12% в телевизията и дигиталните медии и за втора поредна година да запази еднакво високи нива и в двата рекламни канала. До 2018 г. телевизията традиционно държеше най-високите нива на инфлация с по 13% за две поредни години. Процентите в останалите медийни канали се очаква да не преминават 2%. Пресата и кино рекламата се очаква да завършат годината с 0%, а външната реклама и радиото – с 2% инфлация.

Прогнозата за следващите 2 години е пазарът постепенно да се възстанови и през 2022 година медийните инвестиции да надхвърлят поне с 20 млн. лв. тези от периода преди пандемията като достигнат близо половин милиард лв.

Телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции у нас, а ръстът им на годишна база постепенно ще се върне към положителни стойности от 6% (2021 г.) и 8% (2022 г.). През 2022 г. се очаква те да привлекат близо 260 млн. лв. реклама.

Прогнозата е дигиталните медии да запазят и плавно да увеличават дела си в общия медиен микс до над 31% през 2020 г., но ръстът им постепенно да се забави и да започне да се увеличава с не повече от 10% на година.

Очакванията са разходите за реклама в дигиталните канали да достигнат до 150 млн. лв. през 2022 г.

С изключение на пресата, всички останали канали в медия микса се очаква да отбележат ръст между 8% и 17% за 2021 г. и между 8 и 10% през 2022 г. Предвижданията са инвестициите в печатните медии да отчитат все по-висок спад, който през 2022 г. може да достигне до -11% на годишна база.

Очаквания в следващите две години 

Прогнозата за следващите 2 години е пазарът постепенно да се възстанови и през 2022 година медийните инвестиции да надхвърлят поне с 20 млн. лв. тези от периода преди пандемията като достигнат близо половин милиард лв.

Телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции у нас, а ръстът им на годишна база постепенно ще се върне към положителни стойности от 6% (2021 г.) и 8% (2022 г.). През 2022 г. се очаква те да привлекат близо 260 млн. лв. реклама.

Прогнозата е дигиталните медии да запазят и плавно да увеличават дела си в общия медиен микс до над 31% през 2020 г., но ръстът им постепенно да се забави и да започне да се увеличава с не повече от 10% на година.

С изключение на пресата, всички останали канали в медия микса се очаква да отбележат ръст между 8% и 17% за 2021 г. и между 8 и 10% през 2022 г. Предвижданията са инвестициите в печатните медии да отчитат все по-висок спад, който през 2022 г. може да достигне до -11% на годишна база.

Общата прогнозна инфлация за 2021 и 2022 г. е съответно 7% и 8%, като през следващата година се очаква дигиталните медии за първи път да задминат телевизията по този показатели да отбележат инфлация от по 10% през следващите две години. В телевизия тя се очаква да достигне 7% през 2021 и 9% през 2022 г. В останалите медийни канали най-високата очаквана инфлация е 6% (за външна реклама през 2022 г.), а най-ниската – 0% в печатните медии.

 

 

Facebook коментари